100-годишнината от рождението на Петър Трантеев ще бъде отбелязана с изложба

Изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на Петър Трантеев ще бъде отбелязана с изложба в музея „Земята и хората“. Експозицията ще бъде открита на 17 януари в 16 часа.

Петър Трантеев  – Хера се счита за основоположник на съвременната българската спелеология. Роден е в София през 1924 г. Едва 8-годишен, на именния си ден тайно напуска дома си и само с няколко свещи в джоба посещава първата си пещера – Темната дупка край Гара Лакатник. Това негово детско увлечение ще се превърне в призвание за целия живот.

Като гимназист в София посещава сбирките на създаденото през 1929 г. Първо българско пещерно дружество. От 1947 г. следва география и геология в Софийския университет. От февруари 1948 година е секретар на научноизследователския колектив „Млада гвардия“ към Първото българско пещерното дружество. Членовете на колектива работят предимно в пещерата Темната дупка при г. Лакатник. Работят и в пещери, разположени по Дупнивръшкото плато и местността Пашалъка. В началото на август 1949 г. картира Рушовата пещера при с. Градешница. Изследва и пещери близо до селата Галата, Пещерна и Малка Желязна. Трантеев участва в първата научноизследователска студентска бригада „Тодор Павлов“ (1948). Изследвани и картирани са пещерите край Карлуково и Лакатник. В края на 1949 г. пещерното дружество, както и много други независими обществени сдружения, е ликвидирано с правителствен указ.

Петър Трантеев организира пещерни изследвания чрез алпийската секция към спортен клуб „Динамо“ („Урвич“). През 1953 г. изпраща писмо до министър-председателя Вълко Червенков, в което мотивира необходимостта от съставяне на специален закон за проучване и опазване на пещерите. Предлага да бъде създадена научноизследователска станция, която да обединява усилията на хидрогеолози, етнографи, геолози и биолози за развитието на спелеоложката наука в България. Писмото е с копие до БАН. Това писмо остава без отзвук – такъв спелеоложки институт и закон и до днес не съществуват. През 1954 г. създава Младежкия зоологически кръжок към Зоологическия музей. Кръжочниците обикалят много пещери, за да изследват техните биотопи.

През 1957 г. е възстановен Българският туристически съюз (БТС). Петър Трантеев отново започва да търси пътища за възстановяване на пещерното дружество и изпраща писмо с подобно предложение до ръководството на БТС. Писмото е подкрепено и подписано от няколко учени и общественици – акад. Иван Буреш, неговия преподавател от университета – проф. Любомир Динев (създател и ръководител на катедрата „География на туризма“ в Софийския университет), инж. Радуш Радушев, инж. Петър Петров (учредител през 1929 г. на Първо българско пещерно дружество) и Никола Загоров. На 14 август 1958 г. излиза решение на Централния съвет на БТС за

създаване на Комисия по пещерно дело и пещерен туризъм към БТС,

преименувана по-късно в Републиканска комисия по пещерно дело и пещерен туризъм (1963 г.) и Българска федерация по пещерно дело – от 1972 г. (днес Българска федерация по спелеология). Петър Трантеев е избран за нещатен секретар на Комисията през 1958 г., a три години е назначен на същата длъжност на щат, където остава до 1 септември1966 г. От 1966 до 1969 г. е географ-геолог в Зоологическия институт на БАН и нещатен секретар на комисията. Специалист спелеолог към комисията по защита на природата към БАН (1969 – 1974). Заместник-председател на Републиканската федерация по пещерно дело от 2 август 1974 до смъртта си на 24 ноември 1979 г.

Като административен ръководител на пещерното движение, Трантеев решително пресича всички опити за превес на спортните тенденции и самоцелни спортни рекорди в пещерното дело. Той изисква за всяка една пещерна експедиция да бъде изработена и изпълнена научна програма. Като сътрудници са ангажирани над 80 научни работници – спелеолози, които се занимават със специализираните научни проблеми в пещерите. Те получават съдействие от около 4000 обучени пещерняци, които като любители работят под земята. От първия курс за водачи и картировачи в пещерите през 1959 г. до 1979 г. Трантеев е ръководител и лектор на повечето курсове за педагогически кадри. В края на 1978 г. инструкторите по пещерно дело са 678, а завършилите курсовете за значката „Пещерняк-НРБ“ са около 4000. Пещерняците са обединени в 46 пещерни клуба и две пещерни групи

През 1974 г. заедно с Петко Недков създават пещерния Аварийно-спасителен отряд

Петър Трантеев ръководи 10 международни и 45 републикански експедиции и 4 международни и 5 републикански пещерни сбора. Изследвани и картирани са 2800 пещери и пропасти, като Трантеев лично участва в картирането на 279 от тях. През 1974 г. заедно с инж. Радуш Радушев създават Главната картотека на българските пещери, като за основа е използвана личната му картотека на българските пещери. От 1973 г. е член на Комисията по карстова терминология към Международния спелеоложки съюз. На проведената през 1976 г. Трета национална конференция по спелеология предлага система от знаци за картиране на пещерите, която система е одобрена и става задължителна за пещерните клубове в България. Негово дело е и Ръководството по картиране на пещери и пропасти.

Още от 1948 г. Трантеев установява връзки със свои колеги спелеолози и специалисти от спелеоложките институти и обществени организации, занимаващи се с изследването на пещери, от Полша, СССР, Румъния, Югославия, Австрия, Италия, Италия, Франция, Австралия, САЩ, Гърция, Унгария и др. Благодарение на тези контакти, по покана на БФПД, участват в наши международни експедиции и много чужди гости – спелеолози и пещерняци.

С неговата решаваща помощ са благоустроени и отворени за посещения от граждани пещерите „Леденика“, „Магура“, „Съева дупка“, „Орлова чука“, Снежанка, „Дяволското гърло“ и „Бачо Киро“.

Петър Трантеев е автор на 8 книги и на над 300 публикации в печата, включително във вестник „Ехо“ и списание „Турист“, на които той е постоянен сътрудник от 1959 г. Дарител е и на една от най-ценните исторически научни колекции в музея „Земята и хората“ , която представлява разказ за живота на пещерните бисери, представен в минерални образци.

На негово име са наречени четири открити в българските пещери троглобионта.

Въпреки положеният от него и българските пещерняци доброволен труд на строежа на Националния пещерен дом „Петър Трантеев“, при с. Карлуково, той не успява да го види функциониращ, като пещерен музей, научноизследователска лаборатория и база за обучение на педагогически кадри. Идеята му се реализира едва през 1981 г., когато завършва изпълнението на проекта на арх. Константин Масларски.