39 години от епичното изкачване на Христо Проданов на Еверест: Хронология на експедицията
На 20 април се навършват 39 години от епичното изкачване на алпиниста Христо Проданов на Еверест (8848 м) по един от най-трудните маршрути – Западния гребен, наричан „Жестокия път“.
Алпинистите тръгват от България два месеца по-рано, на 20 февруари, напомня БТА. В бюлетина „Физкултура и спорт“ в този ден пише:
„На добър път и успех, скъпи алпинисти!“, многобройни плакати, цветя, мъжки прегръдки и пожелания за успех… такава бе атмосферата тази сутрин на летище „София“, където въпреки студенето време и прехвръкващия сняг се бяха събрали стотици почитатели на алпинизма, за да изпратят втората национална хималайска експедиция „Еверест-84“, организирана под шефството на ЦС на БПС и посветена на 40-годишнината на социалистическата революция у нас и 80 години организирано революционно профсъюзно движение в България.
Последни прегръдки и най-добрите български алпинисти се отправят към самолета „ТУ-154“ на БГА „Балкан“, който ще ги отведе на дълъг път. Непосредствено преди отлитането заслужилият майстор на спорта Методи Савов споделя пред представител на БТА:
„Когато човек тръгва към третия полюс на планетата, настроението му е прекрасно. Говоря не само от мое име – всички български алпинисти са с отлично самочувствие.“
За подготовката на експедицията ръководителят Аврам Аврамов разказва, че групата на заминаващите алпинисти е увеличена с още двама души спрямо първоначалния проект.
Маршрутите до Еверест и защо първото българско изкачване остава в историята на световния алпинизъм
Съставът включва Христо Проданов и Огнян Балджийски – заместник главни ръководители, Кънчо Долапчиев, Димитър Бърдарев, Иван Вълчев, Трифон Джамбазов, Людмил Янков, Дойчин Василев, Тодор Григоров, Методи Савов, Стамен Станимиров, Диньо Томов, Костас Канидис, Петко Тотев, Кирил Досков, Николай Петков, Любомир Илиев, Слави Дерменджиев, Запрян Хоров, Стайко Кулаксъзов – лекар на експедицията, Стефан Калоянов – радист, Георги Имов – технически сътрудник, Милан Огнянов – оператор.
Алпинистите са разделени на четири щурмови групи, с ръководители: на първа група – Дойчин Василев, на втора – Иван Вълчев, на трета – Димитър Бърдарев и на четвърта – Христо Проданов. Съгласно плана първата група трябва да атакува върха на 30 април или на 1 май, а на следващия ден да потегли и втората. Седмица по-късно към върха ще се отправят групите на Бърдарев и Проданов, планира Аврамов.
– При успешно изкачване на върха още от първата група ще спрете ли атакуването на върха и от останалите?
– Нямам такова морално право. Та кой алпинист, стигнал в подножието на световния първенец, не би искал да стъпи на него? Ето защо всеки член на експедицията, който е в състояние да се изкачи на Еверест, ще има тази възможност.
– Предвиждате ли нощно изкачване на върха?
– Определено, да. Известно е, че ураганните ветрове – а те в тази част на планината са със сила от 140 до 180 км в час, около 2:00 часа през нощта стихват. Това благоприятно положение ние не бихме искали да изпуснем. Предвидили сме и необходимите съоръжения за това – фенерчета, батерии и пр., обяснява той пред БТА преди отпътуването.
По план щурмовият лагер трябва да бъде разположен на 8120 м, но ръководителят на експедицията обмисля и оборудването на още един лагер – на около 8400 м. Оттам плановете му са атаката на Еверест да продължи между 8 и 12 часа в зависимост от атмосферните условия и вятъра.
Тактическият план включва обособяването на пет височинни лагера
– на 6050 м, 6770 м, 7170 м, 7520 м и на 8120 м. по Западния гребен.
„Това е най-трудният маршрут. Той не е повторен след успеха на югославските алпинисти. Много са стигали до подножието на върха и са се отказвали. Мисля, че една от причините за неуспехите е ниско разположеният щурмови лагер. Затова ние сме на мнение да построим, както споменах, още един. Искам да подчертая обаче, че цялата експедиция е доволна, че тръгваме по най-трудния път“, казва още Аврамов.
Алпинистите тръгват с вяра в успеха на експедицията, носейки в раниците си по три знамена – на НР България, ООН и Непал и всеки от тях желае да ги остави на върха.
Българските алпинисти достигат прохода Ло Ла, близо до Западния хребет в подножието на върха, на 22 март. на височина 5350 м. е изграден и базовия лагер. Четирима от участниците в експедицията се изкачват и до мястото, където възнамеряват да изградят на втория височинен лагер.
На 26 март Христо Проданов, Трифон Джамбазов, Людмил Янков, Стамен Станимиров и двама шерпи изграждат лагер две на височина 6770 метра при тежки метеорологични условия – снеговалеж и вятър със скорост 100 километра в час.
Алпинистите остават да нощуват в лагера и на 27 март се спускат в базовия лагер за кратка почивка. През този ден групите на Иван Вълчев и Кънчо Долапчиев достигат лагер едно, където остават за аклиматизационна нощувка. Двамата дооборудват лагера, като към 27 март в него са изнесени вече 1250 килограма товари.
На 30 март към лагер две се отправя и групата на Димитър Бърдаров.
В следващите дни алпинистите напредват успешно, без произшествия. На 7 април Христо Проданов и Стамен Станимиров тръгват рано от лагер 3 и при много силен вятър и ниска температура трасират по-голямата част от пътя към лагер 4. Над лагер 3 до височина 7350 метра са опънати 1200 м. въжени парапети. Двамата се спускат в базовия лагер на 8 април.
На следващия ден Иван Вълчев и Методи Савов се изкачват в лагер едно и остават да нощуват там. Започва силен снеговалеж. Видимостта пада под 10 м., но въпреки лошото време на 10 април Вълчев и Савов продължават трасирането на пътя към лагер 4. Те достигат мястото на лагера на височина 7520 метра, но през нощта температурата рязко се понижила.
35 години от първото българско изкачване на Еверест: възторг и трагедия по Западния гребен
На 11 април в 8 часа на базовия лагер е било минус 23 градуса, а на лагер 3 – минус 40 градуса. Алпинистите се спускат в базовия лагер, за да изчакат по-добро време.
На 20 април световните информационни агенции мълниеносно разпространяват новината, че 41-годишният български инженер Христо Проданов е изкачил най-високия връх на планетата Еверест. Това е
първият човек, изкачил върха по западната му стена, без да ползва кислороден апарат.
„Един български инженер днес достигна връх Еверест по най-трудния западен склон, наречен още „Жестокия път“. Това е първият човек, който постигна този успех без кислородна маска“, съобщава Министерството на туризма.
Христо Проданов, 41-годишен, бе и първият българин, който се изкачи на най-високия връх в света. Неговото изкачване е първо по рода си и в друго отношение: Той се изкачи до върха през април по непалския склон на планината, т. е. по най-дългия маршрут. Всички други пролетни изкачвания бяха осъществени през май.
Проданов постави през 1981 г. и българския рекорд по височина на изкачения връх – Лхоце, висок 8516 метра /четвърти по височина в света/. Миналата година американска експедиция бе принудена да се върне обратно поради силните бури, които съпътстваха опитите им да достигнат върха. В тази експедиция бе и първата жена, която се опита да изкачи Еверест.
Проданов покори върха от базовия лагер за 33 дни, което също е рекорд на този маршрут, се казва още в съобщението на Министерството, цитирано от БТА.
Ето как протичат и последните часове преди атаката, разказани от Аврам Аврамов пред БТА на 23 април от базовия лагер:
На 19 април окончателно бе изграден лагер номер четири на височина 7320 метра от алпинистите Джамбазов, Канидис и Томов. По същото време Проданов и шерпът Ринджи установиха лагер номер пет на височина 8120 метра, където прекараха нощта. Рано сутринта на 20 април в 5:45 часа местно време двамата се отправиха към върха без кислород. В 11 часа Проданов съобщи, че се намира на височина около 8500 метра. Шерпът Ринджи се бе отказал от изкачването на върха веднага след излизането на двамата от лагера поради технически трудности на маршрута. След повече от 12-часово изкачване, което започва при слънчево и ясно време със слаб североизточен вятър и температура на въздуха минус 40 градуса, Проданов покорява върха в 18:10 часа. Тук той намира пирамида от кислородни бутилки от експедицията на съветските алпинисти, както и знамето на СССР. На върха той оставя кинокамерата си. В 21:10 часа Христо Проданов съобщи, че прекратява слизането си към лагер номер пет и търси място за бивак поради настъпилата тъмнина, която прави слизането опасно. На другата сутрин се чува слаб сигнал от неговата радиостанция, като съобщава, че се намира на височина между 8500 и 8300 метра. Явно бе, че бе изпаднал в тежко състояние след прекараната на открито нощ при много ниска температура. Веднага започнаха спасителни действия. Янков и Джамбазов бързо започнаха изкачване към лагер номер пет. След тях се отправиха и Иван Вълчев и шерпът Ринджи. Петков, Досков и Илиев тръгнаха от лагер номер две нагоре в подкрепа на спасителната акция. Първата спасителна четворка се движеше бързо, използвайки кислородни апарати. Христо Проданов се обаждаше рядко по радиостанцията. Гласът му беше отпаднал и произнасяше само по няколко думи, които трудно се разбираха. Стана ясно, че той е изгубил ръкавиците си и вече не може да използва ръцете си. Точното си местонахождение не можа да определи. Предаде няколко кратки съобщения, от които се разбираше, че се намира между 8500 и 8300 метра. Около 18 часа той престана да говори, а в 19:45 часа беше чуто за последен път натискане на комутатора на неговата радиостанция. Людмил Янков, който се движеше напред, се изкачи на височина до около 8500 метра, като последните два часа се изкачваше при пълна тъмнина по трудни и опасни участъци, рискувайки живота си. Неговите усилия продължиха до 21:00 часа, но те се оказаха без успех. Твърде закъснял, Янков не можеше да се завърне в лагер номер пет и принуден да прекара нощта на открито на височина около 8400 метра.
Ринджи, който бе достигнал лагер номер пет, получи остра сърдечна недостатъчност и бе спасен с подаване на големи дози кислород от Вълчев и Джамбазов. След прекараната тежка нощ – със силен вятър и ниска температура, вчера сутринта Янков се завърна в лагер номер пет. За щастие той се намира в добро здравословно състояние.
Времето се влоши рязко, започна силен снеговалеж, ураганни ветрове, разрушиха лагери 4 и 5 и принудиха спасителните групи да се завърнат в лагер номер три. След 19:45 часа на 21 април досега няма никаква връзка с Проданов.
Утре, 24 април, две групи алпинисти отново ще продължат търсенето на Проданов, а друга група ще укрепва двата лагера.
За последните часове на Христо Проданов разказва и журналистът от БНТ Симеон Идакиев, който пристига в базовия лагер на 21 април след тежък петдневен преход от Лукла. Той става свидетел на последната радиовръзка с Христо Проданов в мъчителен и тежък момент, когато трябва да се вземе решение за връщане на групите, които го спасявали.
„Но не унинието преобладава на базовия лагер. С много мъжество целият екип продължава подготовката за нов щурм на върха. Огромното желание на всички е да бъде открито и погребано тялото на Христо Проданов. За да разбере човек величието на усилието, положено от нашите момчета, той трябва да се озове в лагера сред космическия пейзаж на ледника Кхумбу и звука на падащите лавини, напомнящи силна лятна буря. Проблемът е даже да се достигне базовия лагер на 5350 метра, а от него нагоре остават 3500 метра. Това е един от моментите, които с особена сила човек се чувства горд, че е българин“, казва Идакиев.
На 8 май 1984 г. алпинистите Иван Вълчев и Методи Савов изкачват Еверест по Западния гребен, а ден по-късно до връхната точка достигат и Кирил Досков и Николай Петков.
На 11 май участниците в българската експедиция „Еверест-84“ вече слизат към базовия лагер. Сред тях са и четиримата изкачили хималайския първенец Методи Савов, Иван Вълчев, Николай Петков и Кирил Досков.
Методи Савов има измръзване на пръстите на краката и слиза бавно по ледопада, подпомаган от Досков, Петков и Долапчиев. Иван Вълчев слиза от трети към втори лагер, подпомаган от Трифон Джамбазов. От базовия лагер е изпратена нагоре помощна група, която да улесни слизането им, припомня още БТА.
