Адам Ондра за първото 9с – Silence (9c/5.15d)

На 3 септември Адам Ондра слезе от пещерата Флатангер и скочи директно в Норвежко море с дрехите. 45-метровият тур, който от години той наричаше “Project Hard” („Проект Труден“ – б.пр.) вече не беше проект.
“Нарекох го Silence (тишина – б.пр.)”, разказа Ондра в интервю за Rock and Ice.

“Докато катерех този тур се чувствах като в мой свят, с моето съзнание в абсолютна тишина, тялото ми релаксираше, следвайки движенията в абсолютна хармония, въпреки изключителната трудност на движенията. Когато достигнах върха, исках да изкрещя, но не можах, бях твърде изморен, за да наруша тишината.”

С това свое изкачване, 24-годишният чешки катерач осъществи изкачване на най-трудния спортен тур в света и първото 9c (5.15d) в историята. След скока в морето, Ондра се опита да си купи бира, за да отпразнува изкачването, но не успя, тъй като е незаконно да се продава алкохол в неделя в Норвегия. Танцувайки той каза, че завършва празненството с  намиране на следващия проект.

Как се чувстваш, завършвайки Project Hard? Изненада ли те нещо?
Чувствам се фантастично, работих усилено за това катерене и определено е най-важният тур в кариерата ми досега.

В същото време съм наистина горд, че се справих с психологическия аспект по този проект. Турът никога наистина не се е превръщал в кошмар за мен, може би защото опитвах толкова много пъти без реални шансове за завършването му и след това дойде моментът, в който знаех, че мога да го направя и то съвсем скоро.

Как откри тура?

В пещерата има два тура от 90-те, но нито един от тях не е  по най-стръмната част. През 2011 г. първата част на Project Hard беше екипирана по най-стръманата част. Лорън Лапорте започна екипирането на тура до частта, където започва пасаж от категория [8C/V15]. Изглеждало му е трудно нагоре и се е върнал. Два месеца по-късно, Йорг Верховен използва същата начална точка и след това продължава да екипира надясно, създавайки класическия тур Nordic Flower (8c/5.14b). Година по-късно вече исках да довърша линията, започната от Лорън, но екипирана по друга линия, която по-късно стана известна като Change [9b+/5.15c].

Довърших екипирането на Project Hard през 2013 г., но започнах да опитвам сериозно катеренто му през пролетта миналата година. В този момент знаех, че това ще бъде дългосрочен проект и, че шансовете ми за успех през следващата година са малки. Но не исках да се предавам. Тренирах усилено, работих с физиотерапевт и се надявах на успех тази година.

Моето първо пътуване до там тази година премина добре и имах високи очаквания за второто си посещение, но в началото не потръгна, както очаквах. Разболях се и чак в края на пътуването се почувствах по-добре. Върнах се три седмици по-късно силен и мотивиран и още от първия ден разбрах, че мога да го направя. Но въпросът беше колко време ще отнеме? За щастие успях бързо.

След екипирането през 2013 г. колко пътувания до Флатангер осъществи и колко опита за катерене направи като цяло?

Пътувах до Флатангер седем пъти през 2016 и 2017 г. смо за това катерене. Трудно е да бъдат преброени опитите, но са няколко стотици, със сигурност.

Но е важно да отбележа, че през по-голямата част от времето катерех без осигуровка. Основната ми цел беше да свържа тези 10 движения в първата част, които представляват боулдър проблем от категория V15 . Само това отне 4-5 пътувания. Работех като за боулдър проблем.

След това моята цел стана да свържа тази част с останалата и да стигна до върха. Опитах се да намаля движения с 5, след това с 15.  Направих го от втория опит от земята.

Можеш ли да опишеш катеренето? Кои са най-странните движения?

Част от тура съвпада с Nordic Flower, който е с категория 8b/5.13d. Веднага след това Project Hard върви право над Nordic Flower, с боулдър проблем от категория V7 с пет движения. След това е V15 боулдър проблем с 10 движения. Следва  V13  и  V10.

Най-странните движения са в частта V15, където съм прилагал най-прецизното катерене в моя живот. Много е трудно да слезеш надолу от тези позиции, “стабилизирах” лявото си стъпало супер високо в цепнатина, направих го изключително прецизно, завърших с екстремно изтегляне, при което се чувствах, сякаш ще откъсна коляното и гърба си.

Тренира ли по-специфично за Project Hard и ако да, разкажи малко повече за тренировките си?

Тренирах специфично. Колкото по-дълго опитвах, толкова повече осъзнавах, че издържливостта не е толкова важна, става въпрос изцяло за боулдър и нещо, което наричам фитнес—способността да направиш повече боулдър проблеми в линия, с кратка почивка между тях. Затова тренирах с боулдъри, интервални боулдъри и упражения.

Осъществих контакт с Клаус Изеле, физиотерапевт, който дойде с мен и ме наблюдаваше на катерачния тур. Обясних му движенията, които усещах, че пропускам. Заедно работихме за визуализацията и специални упражнения, които подобряваха елементите, където е необходимо за катеренето. След това стабилизиране на хипермобилните ми рамене.

След това отидох в салона и изкачих няколко боулдър проблема. Експериментирахме много, вплитайки в подготвителната програма всичко, за което се консултирах с треньора ми.

В края беше невъзможно да се предам, прекарах с това толкова много време.

Как оставаш фокусиран върху едно катерене толкова дълго време?

Беше трудно, имаше много възходи и падения, но в края беше невъзможно да се предам, тъй като отдадох твърде много време.

Беше ли Silence твоята абсолютна граница? Мислиш ли, че 9c+ (5.16a) е възможна в близко бъдеще?

Може да не е моята граница. Аз мисля, че това катерене е 9c [5.15d], но нямам идея дали ниско или средно ниво на 9c. Определено не е високо ниво на 9c. Мога да пробвам да изкатеря нещо на малко по-високо ниво от категорията 9c относително скоро (до две години), но ако някога изкатеря нещо от категория 9c+, вече говорим за 10-годишен проект.

Превод от Rock and Ice