Ако е равно, ходете с щеки. Пикелът е за стръмното! Или как да подберем правилните за нас сечива

Всяка зима започва чуденката, кой пикел за какво е, а аз точно кой да си взема, ама защо точно този…

Във форумите започват едни дискусии: всеки хвали своя, говори се по-скоро за конкретни модели, а не за технически характеристики. В коментарите на коментарите човек се губи, особено като се включват и хора от други вселени…

Тук синтезирам нещата, като ползвам някои от кирките от личния ми гардероб. Всичко е не само проверено, но и се проверява всяка зима. Някои от моделите съм си ги избирал, други са ми попаднали случайно. Но не те са важни, а формата и предназначението им.

За пикелите дължината е 60-70 см. 70 см – ако си висок поне 1,90 м. Ако си висок 1,50 м, може и 50-55 см да си вземеш. 60 см е универсална дължина – за всичко става.

Ако е полегнало – ходете с щеки. Пикелът е за стръмното! С него се подпирате, закачате, и по-рядко инциденто се налага да забиете клюна му в лед или туфи. Трудно се забива, защото пикелът е лек и няма баланс. Ако паднете по ледения склон, пикелът спасява живота Ви – с него се самозадържате. Но трябва да знаете как.

Класически клюн (завит надолу) е удобен за пикела, но ако ще го забивате по-често в лед (ще ходите в Алпите, например) – клюн „банан“ е по-практичен. Дръжката долу е приятно да не е много хлъзгава (налага се да я държите с ръкавица!), но винаги можете да омотаете с някоя по-лепнеща лента. Обикновено тя се сменя всеки сезон.

Всички сечива са по 50 см, така че изборът на дължина е лесен. Някои сечива стават за пикели, други – не. Зависи от долния край на дръжката – ако е сравнително права и тънка и завършва с шип, стават.

Сечивото е тежко, то трябва да има добър баланс (голям въртящ момент, казано по-технически) – да е по-тежко към главата.

Темляци вече не се ползват – не са на мода, а в някои случаи нямат и смисъл. Но винаги може да сложите на пикела една лента или въженце – лесно се импровизира. В днешни дни, за да не си изгубите пикела, докато се разхождате, закачате главата му с един дълъг ластик за седалката.

Сечивата пак ги закачате с ластик за седалката, но ластикът е прикрепен към долната част на дръжката. За целта има едни малки карабинерчета, издържащи 300-500 кг.

На ластиците не се виси!!! Ако искате да се самоосигурите на забитото сечиво или пикел, закачате здрава лента към долната (!) част на дръжката (винаги има дупка там). Лентата да е изпъната при самоосигуряване и натоварена надолу!

А ето и какъв е моят опит и характеристиките на сечивата, които ползвам.

1. Пикел „Dhino” на Kong, 60 см

Пикел – пикел… Сравнително лек – 400 гр. Такива модели може да са от 350 до 450 гр. С алуминиева глава достигат и под 300 гр. но това за мен вече не е пикел, а имитация. Скиорска му работа…

Права дръжка – добре влиза в снега, добре стои на раницата. Класическа кривина на клюна – добре се закача по скали и забива в туфи. В леда обаче трудно влиза, а ако влезе – трудно излиза… Хубава лопатка, може да копаеш стъпки. Пикел за разходки и леки изкачвания и траверси. Повече върши работа да се подпираш на него, отколкото да го забиваш – лек е, няма баланс. Прекрасен за самозадържане. Шипът долу е компромисен, за олекотяване, дупката също е компромисна – минава само тънко въженце.

Дръжката е „В”, т.е. по-слабият стандарт, за туристически пикели.

2. Пикел „Summit Evo” на PETZL , 60 см

Едно бижу измежду конвенционалните пикели! Кривка при главата – по-добро закачане и по-добро проникване при самозадържане. При движение по сравнително мек стръмен склон, ръката много добре хваща кривката и се подпираш с клюна по склона, като той прониква в снега по-добре отколкото при пикелите с права дръжка. Почти същата тежест като първия (450 гр.), но поради дръжката с променливо сечение (по-тънка в долната част) – балансът му е изненадващ за пикел – много плътен удар. Гумената дръжка е приятна за хващане, но се поврежда с времето от фирна, скалите и ударите по котките. Страхотен шип с голям отвор за карабинер (самоосигуровка). Дръжката е „В”, т.е. по-слабия стандарт, за туристически пикели.

3. Техничен пикел „Sum’Tec” на PETZL, 60 см

Той тежи вече 500 гр., но с него може да удряш здраво. Клюнът е тип „банан”, много по-практичен при забиване в лед, отколкото клюн с класическа кривина – лесно се забива и лесно се вади. Клюнът може да се сменя – ако го посплескаш от тежка употреба или неточни удари, може да го смениш.

Дръжката е „Т”, т.е. по-високият стандарт за сечива. Можеш да я натоварваш по-безотговорно при заклещване в цепки. Слагам си една самовулканизираща лента долу, че тръбата са я направили много гладка, а предвидената подвижна подпорка за пръстите не ми хареса, и я махнах… Дупката долу е за карабинер.

В ръцете на добър алпинист Sum’Tec-а е сериозно оръжие за технично катерене. В ръцете на турист си е просто пикел…

4. Сечиво „Quark” на PETZL, 50 см

Класическо сечиво за отвесни водопади и северни стени, здраво и многофункционално. Има страхотен удар със своите 550 гр. Quark-а е направен за млатене по лед – прекрасен баланс! Добре пресметната кривина при главата – закача се прекрасно зад колонки и карфиоли. Може да бъде с чук лопатка, като класиката е да се катери с два различни, за да имаш който инструмент ти потрябва (чукът в алпинизма е много полезен!). Има възможност да се добавя удобна подпорка в долния край (пазеща пръстите от удар в леда, освен удобството!), втора дръжка и един болт за закачане на темляк. Темляците не са на мода вече, но ако катериш с мацки, са много полезни!

Може да махнеш обаче всичко ненужно и Quark-а с лопатка се превръща в едно прекрасно малко пикелче – такова е едното на снимката. Е, малко е тежко, но пък как се забива!

Дръжката естествено е с „Т” стандарт.

5. Сечиво „X-Dreams” на CASSIN, 50 см

Това е Сечивото катерене! За отвес и надвес. 600 гр., но като го хванеш, изглежда по-леко… Да, заради изместената дръжка се забива по-трудно от Quark-а (забиването става най-добре с едно превъртане през показалеца), но пък колко удобно се чувстваш като увиснеш на тази дръжка! Въпреки формата му, балансът му е изненадващ. Но все пак остава едно сечиво, по-удобно за закачане, отколкото за забиване. Втората дръжка е интегрирана, дори има една мъничка – трета – да сменяш ръцете както искаш! Клюнът е тънък и остър и държи много добре на лед и на скала.

Дръжката долу може да има две позиции – за лед (на снимката) и за „драй” – още по-скършена, да висиш на нея в надвесите….

Недостатъци? Не става за разходки – няма шип за подпиране, не можеш да забиеш дръжката в снега. Трудно работи на полегнал лед, ако си разсеян, може и да не успееш да го забиеш… Това не е планинарско сечиво, катераческо е! Като Nomic-а на PETZL, но още по-криво.

От музея:

6. Прекрасен 80-сантиметров пикел CASSIN от 40-те години.

Тежи кило, но вече има лек наклон на клюна, и малки зъбчета в края му. Стилен бастун за ветерани!

7. Айсбал CAMP (края на 70-те?)

Колко да е от музея, като през 90-те с него изкатерих първите си водопади. Смазва пръстите, след всяко катерене кокалчетата ми бяха сини… Но пък чукът си е чук, а не като на кривите сечива, дето се чудиш как да чукаш, без да се разпориш…

8. Айсфифи SALEWA

За закачане в порест и надупчен твърд фирн и лед. За удряне, естествено, не става. Руснаците ги правят много по-добре тези неща…