Александра Петрова-Антонова: Гостите на Банско Филм Фест са алпинисти от друг ранг, думата „покорявам“ няма да я чуете
В неделя приключи 22-то издание на Международния фестивал на планинарското и екстремно кино в Банско. При изключителен интерес и пълни зали, в петте дни от фестивалната програма, гостите успяха да видят 85 филмови премиери, мотивационни лекции, изложби, активности и програма за най-малките.
И тази година, освен големите имена в българския алпинизъм и спелеология – Николай Петков, Дойчин Боянов, Кънчо Долапчиев, Алексей Жалов, Алексей Стоев, Ефросина Стоева, Тончо Тончев, посетителите на Банско Филм Фест имаха възможност да се докоснат и до световни легенди като Ханс Камерландер, Инес Паперт, Волфганг Найрц, Марчин Томашевски, Силво Каро.
В последния ден от фестивала за неговата организация и целите му, разговаряме с един от „двигателите“ на Банско Филм Фест, Александра Петрова-Антонова.
Здравей, Александра! Току-що приключи 22-рото издание на Международния фестивал на планинарското и екстремно кино „Банско филм фест“. Как оценяваш тазгодишното издание спрямо останалите?
Определено, спрямо последните две издания, които бяха изместени през септември преди пандемията, вече със сигурност можем да кажем, че
това е нашият фестивален месец – ноември
Въпреки че последният ден ни изненада със сериозна зимна обстановка. Но това е планина и всичко може да се очаква! Към фестивала тази година имаше изключителен интерес. По наши предварителни изчисления, между 1500 – 1700 души участници и публика са преминали през фестивалните пространства. Тук включвам и над 300 деца, които участваха в различни активности в нашата традиционна детска и младежка програма – „Мини Банско филм фест Kids“ – детски фестивал в големия фестивал. Това, което много ни радва е, че идва публика от цялата страна, защото България не е София. Наистина, смятаме, че тук фестивалът е намерил своето място. Тук се събират хора от най-отдалечени точки в страната, които никак не са близки до Банско. Русе, Варна, Силистра и още много други – хората имат нужда да бъдат близо до планината. А Банско е един от основните планинарски центрове в България. И за нас е изключително признание това, че хората пътуват за цяла седмица, взимат си дори отпуск и са тук – на фестивала със семействата си, с приятели… огромни групи дойдоха от Пловдив, от Русе, от Търново, от Мездра, от Плевен – от различни точки на България. Разбира се, софийската публика е също много голяма. Интересна тенденция е от последните няколко години, че имаме много посетители от чужди държави. Основно от Франция, Англия, Гърция и Сърбия. Това налага някои моменти от програмата да бъдат представени на английски език. Това е новото и различното.
Разбира се, няма как да споменем и звездните ни кости като Ханс Камерландер и Инес Паперт, които в последната вечер на фестивала направиха две невероятни презентации. След това те успяха и да потанцуват на нашето фестивално парти.
Трудно ли е да се водят такива големи имена в България? И изобщо как се прави организацията на подобно мащабно събитие?
Организацията на събитието започва още от следващия ден, когато свърши фестивалът. Тогава започваме да работим по програмата за следващото издание. Да – трудно се организира! Представете си да комуникирате месеци наред с хора от ранга на Миг Джагър в рокендрола – такава е и комуникацията с тези звезди в алпинизма и в катеренето, например. Но това всъщност са
едни изключително скромни хора,
които не казват, че покоряват планината и не изпъкват по никакъв начин със своите постижения. Егото при тях не е надделяло.
Тоест, не са капризни?
Не, по никакъв начин не са капризни! По никакъв начин не демонстрират, че са нещо повече от останалите хора. Те просто вървят напред и показват, че когато ти си наясно със себе си, когато имаш физическата подготовка, когато си тренирал години наред… първо, в планините, където си роден… Многопластови са нещата, трудно е за обяснение. Това са хора, които, както казах,
не позволяват егото да ги промени като личности
Те са абсолютно взаимни хора, с които е удоволствие да се работи. Мисля, че и публиката го усеща и вижда на сцената. Вие знаете, че на фестивала в Банско много внимателно се подбират гостите и презентациите. Разбира се, туристическите експедиции в Хималаите са много популярни, но това не са постижения. Думата „покорявам“ няма да я чуете на фестивала. Планината не се покорява, върховете не се покоряват. Те ни допускат до тях. И всички тези гости говорят за своите изкачвания с изключителна почит към природата и за това, че не винаги е задължително да се качи върхът, а по какъв начин се прави това изкачване. Защото всеки от нас може да си плати съответните такси в Хималаите, да бъде с перфектна екипировка и огромен екип, който да му осигури изкачване до съответния връх или осемхилядник. Но гостите във фестивала са съвсем друг ранг алпинисти.
Българските презентатори също бяха на изключително ниво и днес продължаваме с две пещерни презентации на клуб „Под Ръбъ“ (интервюто е записано в последния ден на фестивала, неделя, 26.11 – б.ред.). Те ще разказват за спасителната операция в Морджа, където участва наш български екип. Невероятно горди сме за това и решихме да ги поканим, за да разкажат за това как се провежда една такава спасителна операция и какво коства на самите спасители да се извади един тежко пострадал човек. И другата презентация е за последните изследвания във вече обявената за най-дълбока и най-дълга пещера „Колкина дупка“. Николай Петков разказа за своята 50-годишна кариера на скалите, Дойчин Боянов организира уъркшоп по катерене за няколко детски групи, направи невероятна презентация по случай 70-годишнината от първото изкачване на Еверест… Казвам тези неща, защото българските алпинисти и пещерняци, техните постижения и представяния по никакъв начин не са на по-ниско ниво от това, например на Ханс Камерландер или на Инес Паперт.
Related Posts
Трябва да се гордеем и с това, което правят нашите приключенци. Имаше изключително красиви български филми. Те взеха няколко награди. Филмът, в който Виктор Варошкин и Емилиян Колевски показват страхотни изкачвания на Егюи дю Миди, взе специална награда на фестивала. „В прегръдката на Хималаите“ също взе награда за български филм. Въобще, развива се филмовата дейност на тези неща в България и нашата цел е да им дадем сцена.
Целта на фестивала е и да обедини планинарската общност. Смятате ли, че по някакъв начин сте повлияли за създаването на тази планинарска култура и интереси, които виждаме, че стават все по-масови през последните години и чрез фестивала?
О, да! Фестивалът със сигурност е и средище, и място, където се раждат много нови проекти. Както виждаме, тук първо се срещат хора от цялата планинарска общност на България, най-големите български имена в тази област, а също и световните. Много често се случва те да колаборират в различни проекти и да организират нови изкатервания и нови турове, съответно. Така Николай Петков например катери миналата година с Барбара Цангрел и направиха няколко премиерни маршрута. Няма как да не се случва това нещо, защото фестивалът е място на свободния дух и всеки е свободен да комуникира директно и да се вижда с хора, с които споделят еднакви интереси и идеи. Щaстливи сме, че дори и чуждестранни гости са се запознавали тук, на фестивала, след което са правили заедно експедиции на различни места по света.
