Антон Стефанов за Памир 2022: „Платих си за един голям урок“ (СНИМКИ)

Антон Стефанов води хора из планините у нас и по света повече от пет години. Запален планинар, той е устремил отдавна поглед към високите върхове и това е причината да търси начини да достигне най-високите им точки.
Неотдавна той обяви плановете си да изкачи Манаслу (8163 м) в Хималаите, но преди това се отправи към пик Ленин (7134 м) в Памир. Това той направи заедно с 35-годишния Даниел Янев, 40-годишния Николай Борисов и 33-годишния Симеон Кателиев, който още в началото се върна към България поради здравословни причини.
Какво го влече към високите върхове и какви са причините да не успее, споделя Антон пред “Върхове“.

Догодина ще станат 20 години, откакто ходя по планини. Пешеходно. През 2016 г., след като обиколих повечето върхове из Европа през предходните години, взех да имам желание за по-високи върхове. Исках да се занимавам с воденето на хора на по-високи върхове, защото според мен е абсолютно нормално да има хора като мен, ходили по върховете, да искат да предизвикат себе си. Като ме приемаха в АПХ като член, ме попитаха каква е моята цел и аз казах: „Да кача клиент на Еверест“. Това е причината да изкарам курс за водач, да запиша НСА и да започна с всички сили да се насочвам към мечтата.

Неотдавна сподели намеренията си да опиташ изкачване на осемхилядник. Защо се отказа и как така се отправи към Памир?
Памир беше идея от няколко години, имам няколко петхилядника, включително европейския първенец Елбрус няколко пъти. Нормално е следващото стъпало да е седемхилядник. Памир все още е сравнително евтин и връх Ленин има славата на лесен седемхилядник. Исках да видя как ще се чувствам там, след което да се отправя за осемхилядника Манаслу. За съжаление, за Манаслу (макар най-евтин), нямам нужните финансови средства към момента, както за самата експедиция, така и за част от екипировката. За Ленин имах приятели, които също имаха желание да опитат и така се отправихме натам.

Това експедиция ли беше и трудно ли се организира?
Определено това вече е експедиция, няма нищо общо с изкачванията на повечето ни познати петхилядници, които продаваме като експедиции, а всъщност са екскурзии. Много повече се доближава до осемхилядниците, отколкото до по-малките върхове. Организацията е и трудна, и не толкова. Все пак използваме местни фирми, които много улесняват нещата, и като отидеш там в зависимост от пакета, който си избрал, могат едва ли не и „на ръце“ да те носят. Трудността идва оттам, че винаги има някакви разминавания, винаги има някакви промени, които трябва да се решават в движение. В повечето случаи са неща, свързани с допълнителни разходи и трябва да си готов за тях.

Българката Станислава Узунова с първи опит за седемхилядник: Мислех Ленин за стъпка, а той се оказа скок (ИНТЕРВЮ)

Как избираш с кого да тръгнеш към високите върхове?
В България е много трудно да намериш хора за високите върхове. През последните години има страшен бум на желанието за изкачване на високи върхове, но границата между 5 и 7-хилядници е огромна, както го разбрахме. На тази експедиция не исках да водя комерсиално клиенти, защото исках да съм съсредоточен в самото изкачване. Ако си с клиенти, твоето изкачване е второстепенно, и трябва да вложиш още 50% усилия по клиентите ти, защото те са на първо място. На мен ми беше първи седемхилядник и не исках да си го причинявам. Избрах момчета, които са били на всички петхилядници с мен като клиенти, но са ми приятели и знам уменията им. С изключение на едното момче, което отпадна още в началото.

Защо не успяхте?
Заради нас самите. Аз лично – защото нямах нужната екипировка, останах сам накрая и не исках да рискувам, просто мислех, че с екипировка за петхилядник ще успея, и щях да успея, ако беше хубаво времето. Подцених го. При нас се случи ужасно време с валежи и силен вятър: за това време е нужна екипировка за осемхилядници от най-висок клас, ако искаш да нямаш проблеми. На Елбрус миналата година в ужасно време качих група, но след това слязохме директно в хотела. Тук беше ужасно времето и следваха още четири дни по лагери, където ти е нужна екипировката, а няма как да изсъхне в лошото време… За другите момчета – поради различни причини, според мен донякъде чисто психически не бяха готови, защото физически са много добре подготвени, екипировката също им беше най-високо ниво.

Какво научи от опита си в Памир и каква е следващата цел?
Научих страшно много. На първо място, че трябва да си готов за лошото време откъм екипировка и психика. Научих, че поради ред причини, върховете се променят и няма нищо общо с преди пет години или дори една година. Научих, че хората използват добре маркетинг за продажба на този връх, а никак не е лесен. Научих много неща, определено ще бъдат полезни в бъдеще… Просто си платих за един голям урок. Следващата цел е голяма, но иначе за какво ми е цел? Надявам се следващата година да може да се качва Елбрус, да изкарам над един месец там, защото имам доста клиенти за върха, след което ще има отново опит на Ленин най-вероятно. А през септември 2023 година вече тече организация на голяма българска експедиция на Манаслу, с която се нагърбвам пряко…