fbpx

История на планинското колоездене

Въпреки че за пионери в планинското колоездене често се считат група жители на Северна Калифорния, през 70-те, хората много преди тях обичали да карат велосипедите си извън алеите.

Една от най-ранните препратки, която може да намерим е група чернокожи войници през 1890. Известни като 25 Infantry Buffalo Soldiers, те били в по-добра форма, от който и да било днес.

Buffalo Soldiers били разположени в Мисула, щата Монтана и карали велосипеди, които били модифицирани да издържат на големи разстояния по неравен терен. Тежали от 30 до 55 кг., когато били натоварени.

Най-големите им пътешествия били 1200-километров преход от Мисула до Йелоустон  и 2700-километров преход до Сейнт Луис, Мисури.

снимка: Pixabay

Друга, добре известна група “пионери в планинското колоездене” бил Вело Крос Клуб Паризиен (Франция – началото на 50-те). Техните велосипеди били от най-забележителните за времето си. Имали кормило за управление, дебели гуми и дори някакво окачване.

По-късно ще срещнем и момче, на име Джон Финли Скот, който модифицирал велосипеда си “The Woodsie” през 1953 г., за да може да го кара извън алеите. Той имал ръчки за скорости, дебели гуми и плоско кормило.

Начало на планинското колоездене
Най-големият успех в развитието на маунтин байкинга принадлежи на колоездачите от Марин Каунти, Калифорния, които изобретили собствена версия на планински бегач през 70-те. Те провеждали и свои състезания, които наричали Repack Downhill (Преопаковане надолу – б.пр.).

Въпреки, че не били първите, които поставили големи гуми, кормило, ръчни спирачки и дори дерайльори, колелетата, които изобретили за планинско колоездене са познати и до днес. От няколко от тези пионери дошъл маркетинга, иновациите и технологиите, от които започнало масовото производство на велосипеди за планинско колоездене.

Прочети  С електровелосипеди по планинските пътеки на България и Румъния

За повечето хора, имената на Джо Брийз, Отис Гай, Гари Фишър и Том Ричи не означават нищо, но за онези, които познават планинското колоездене имената им са известни в неговата история. На Майк Синярд, който по-късно навлиза в групата дължим и началото на масовото производство на велосипедите.

От тогава за повече от 30 години е направена само още една иновация в колелетата.

Забележителни иновации
Докато общият вид на велосипеда за планинско колоездене като плоско кормило, дерайльори, големи гуми и мощни спирачки, не се е променил, много от детайлите на колелетата са се развили през годините по начин, който ги е подобрил значително.

Вероятно, най-големите промени, които са оказали влия ние върху преживяванията на колоездачите в планината е въвеждането на предно и задно окачване.

снимка: Pixabay

Вилките за окачване (предно окачване) са въведени в края на  80те и се използват и до днес. Те не само подобряват контрола върху велосипеда, но и правят много по-удобно колоезденето.

Задното окачване (също въведено в края на 80-те), също засилва контрола. Повишено е и нивото на комфорт на колоездача.

Дисковите спирачки са изобретени в началото на 90-те. Те с много по-надеждни в много ситуации и имат почти безгранична сила, в сравнение с по-старите видове спирачки.

Други иновации са направени в материалите и производството, като дават в резултат по-добро изпълнение на велосипеда, по-дълъг живот на частите и значително олекотяване на конструкцията. Някои от най-големите постижения са в материалите на рамката, където се използва фибростъкло  и алуминиеви сплави.

Съвременните маунтин байкове са много по-бързи, леки, надеждни и разбира се, по-скъпи от велосипедите в миналото.

Comments

comments

Валерия Динкова

v_dinkova@varhove.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

error: Защитено съдържание !!