История на планинското колоездене

Въпреки че за пионери в планинското колоездене често се считат група жители на Северна Калифорния, през 70-те, хората много преди тях обичали да карат велосипедите си извън алеите.

Една от най-ранните препратки, която може да намерим е група чернокожи войници през 1890. Известни като 25 Infantry Buffalo Soldiers, те били в по-добра форма, от който и да било днес.

Buffalo Soldiers били разположени в Мисула, щата Монтана и карали велосипеди, които били модифицирани да издържат на големи разстояния по неравен терен. Тежали от 30 до 55 кг., когато били натоварени.

Най-големите им пътешествия били 1200-километров преход от Мисула до Йелоустон  и 2700-километров преход до Сейнт Луис, Мисури.

Друга, добре известна група „пионери в планинското колоездене“ бил Вело Крос Клуб Паризиен (Франция – началото на 50-те). Техните велосипеди били от най-забележителните за времето си. Имали кормило за управление, дебели гуми и дори някакво окачване.

По-късно ще срещнем и момче, на име Джон Финли Скот, който модифицирал велосипеда си „The Woodsie“ през 1953 г., за да може да го кара извън алеите. Той имал ръчки за скорости, дебели гуми и плоско кормило.

Начало на планинското колоездене
Най-големият успех в развитието на маунтин байкинга принадлежи на колоездачите от Марин Каунти, Калифорния, които изобретили собствена версия на планински бегач през 70-те. Те провеждали и свои състезания, които наричали Repack Downhill (Преопаковане надолу – б.пр.).

Въпреки, че не били първите, които поставили големи гуми, кормило, ръчни спирачки и дори дерайльори, колелетата, които изобретили за планинско колоездене са познати и до днес. От няколко от тези пионери дошъл маркетинга, иновациите и технологиите, от които започнало масовото производство на велосипеди за планинско колоездене.

За повечето хора, имената на Джо Брийз, Отис Гай, Гари Фишър и Том Ричи не означават нищо, но за онези, които познават планинското колоездене имената им са известни в неговата история. На Майк Синярд, който по-късно навлиза в групата дължим и началото на масовото производство на велосипедите.

От тогава за повече от 30 години е направена само още една иновация в колелетата.

Забележителни иновации
Докато общият вид на велосипеда за планинско колоездене като плоско кормило, дерайльори, големи гуми и мощни спирачки, не се е променил, много от детайлите на колелетата са се развили през годините по начин, който ги е подобрил значително.

Вероятно, най-големите промени, които са оказали влия ние върху преживяванията на колоездачите в планината е въвеждането на предно и задно окачване.

Вилките за окачване (предно окачване) са въведени в края на  80те и се използват и до днес. Те не само подобряват контрола върху велосипеда, но и правят много по-удобно колоезденето.

Задното окачване (също въведено в края на 80-те), също засилва контрола. Повишено е и нивото на комфорт на колоездача.

Дисковите спирачки са изобретени в началото на 90-те. Те с много по-надеждни в много ситуации и имат почти безгранична сила, в сравнение с по-старите видове спирачки.

Други иновации са направени в материалите и производството, като дават в резултат по-добро изпълнение на велосипеда, по-дълъг живот на частите и значително олекотяване на конструкцията. Някои от най-големите постижения са в материалите на рамката, където се използва фибростъкло  и алуминиеви сплави.

Съвременните маунтин байкове са много по-бързи, леки, надеждни и разбира се, по-скъпи от велосипедите в миналото.