fbpx

История на спелеологията

Пещерите справедливо са наречени люлка на човечеството. Първобитните хора, които все още не умеели да строят жилища се криели от вятъра и студа в тях. Те били и първите  “откриватели”  на природните подземия.

През първо хил. пр. Хр. у много древни народи започнали да се формират култове, светилищата, за които се разполагали под земята. През 9 в. пр. Хр. асирийският цар Саламансар предприел първата експедиция за проучване на пещерите. Той проникнал в три пещери край река Тигър. По стените им е намерен портрет на царя, оттгава са останали и първите рисунки на сталагмити.
През 4-5 в. сл. Хр. Топлата пещера Кронио (Сицилия) била използвана за лечение. Активното усвояване на подземния свят продължило и през първото хилядолетие сл. Хр. В продължение на шест века (1-6 в.) в Индия действал огромния храмов комплекс Аджанта, състоящ се от 29 жилищни и култови пещери.  През 11 в. започва добива на сол в рудника Величка (Полша), на дълбочина 350- 650 м. под повърхността. По-късно в него действа подземна църква и музей, водят се екскурзии. През 11-13 в. инките прокопали тунел, минаващ на дълбочина 20-25 м. под морското дъно.

пещера Магурата
снимка: Уикипедия

Един от първите трудове, систематизиращ знанията на човека за пещерите, е публикувал през 1654 г. Я. Гафарел. В книгата “Подземен свят” той разделя пещерите на пет групи: божествени, човешки, животински, природни и изкуствени. Йезуитът А. Кирхер в своя труд (1664 г.) излага съществуващата тогава представа за кръговрата на водата на Земята.

През 18 в. се провеждат първите експедиции за изучаване на сравнително труднодостъпни пещери. Май 1748 г. математикът И. Нагел оглавява безпрецедентно за онези времена спускане в пропастта Мацоха (Моравия). Експедицията успява да преодолее отвеса на входа (50 м.) и да достигне на дълбочина 138 м. Теоретическите представи в онези времена са обобщени в  книгата на Сито де ла Фона “Чудесата на природата ” (1788). Той считал,  че подземните кухини са възникнали вследствие на вулканична дейност. Значително по-близо до истината били прозренията на руските учени. Още през 1720 г. В. Н. Татищев посетил околностите на град Кунгур и написал, че пещерите са се образували в резултат на разтварянето на скалите от водата. През 1732 г. И. Г. Гмелин начертал първата скица на  Кунгурската пещера. Той направил и първите измервания на температурата на въздуха под земята.

Прочети  Загина Даво Карничар, осъществил първото цялостно ски спускане от Еверест
Кунгурска пещера
Кунгурска пещера, снимка: Уикипедия

По-голяма яснота в знанията за формирането на подземния свят внесъл М. В. Ломоносов. Той доказал, че пещерите имат физико-химическа природа, обяснил образуванията по стените с отлагането на калцита,  обосновал причините за въздушните течения под земята и образуването на пещерен лед. През 19 в. в Европа продължава откриването и изследването на пещерите. В пещерата Падрициано през 1839 г. група, водена от М. Линдер (Италия) се спуснала на дълбочина 226 м., а в пропастта Требич – на 329 м.
През 1850-1857 г. А. Шмидл осъществил изследвания в лабиринтите на Аделсбергската пещера (днес – Постойна, Словения).

1879 г. във Виена е учредено “Обединение на изследователите на пещери”, което си поставя задачата за изучаване на австрийските пещери, разширяване на знанията за тях и организиране на екскурзии. Същата година възникват и спелеообединенията “Антрон” (Постойна) и Германски пещерен съюз (Мюнхен). През 1890 г. науката за пещерите получава име: Е. Ривер предлага термина “спелеология” (от гр. spelaion пещера).
Установяването на новата наука се свързва с една трагедия, разиграла се в Централна Европа.

През пролетта на 1894 г. група австрийски спортисти се спуска в пещерата Лурлох, с намерение да проучат дали тя се съединява с по-ниско разположената пещера Пегау. Експедицията е планирана за два дни, първата – с нощувка под земята. Същия ден завалял силен дъжд, на следващия – вестниците публикували сензация: “седем души попаднаха в пещерен капан “… Цяла седмица светът следил неравната борба с природата, която водил спасителният екип под ръководството на инженера-хидротехник Путик. Спасителите направили чудеса – изкопали отводни канали, укрепили обливания вход. Взетите мерки позволили да се избегне пълното наводняване на пещерата и за 204 часа пещерняците били освободени. Но те не станали герои: били обвинение в лекомислие, невнимателност и т.н…

През 1895 г. в Париж било основано “Спелеоложкото общество на Франция”, дейността на което в продължение на повече от  40 години се асоциира с името на Едуард Алфред Мартел.
Той навлязъл в спелеологията като активен член на алпийски клуб. През 1888 г. се появили първите му статии, посветени на пещерите: “Подземното езеро в Дуза “, “Требички грохот”. В същата година Мартел осъществил експедиция по подземната река Брамбарио.
Животът на французина поразява със своята наситеност. Той е провеждал експедиции в карстовите райони на Франция, Австрия, Англия, Гърция, Русия; открил стотици пещери, сред които Падирак… Издател и редактор на първото в света спелеоложко списание, председател на обществото за защита на ландшафта, президент на Националния комитет по хидрология, редактор на списание  “Природа”, автор на 922 научни статии, в това число на финдаменталния труд “Бездна”, Е. Мартел – е цяла епоха в спелеологията.

Прочети  Официално: Китай отмени сезона на Еверест от север

През  1900-1915 г. в световната спелеоложка луитература се появили много ярки имена. В бившия СССР най-известно е името на  Норбер Кастьор, няколко книги на когото са публикувани в периода 1950 – 1960 г. Кастьор бил любимия ученик на Мартел. Работата му вдъхновила не едно поколение спелеолози от средата до края на 20 в.

Първата световна война прекратила спелеоложките изследвания в Европа… Но, тя дала повод за оборудването на няколко пещери. Системата на пещерата Постойна била използвана от италианците да излизат в тил на австрийските войски; в края на войната военопленици от Русия построили в нея Руския мост, водещ в 500-метровата Лепа яма (Красива пещера).

Постойнска яма
Постойнска яма, снимка: рostojnska-jama.eu

Краткият мир между Първата и Втората световна война дал на спелеологията много славни имена. Това са  Г. Кирл (Германия) и Е. Раковице (Румъния), Р. де Жоли (Франция) и А. Свинертън (САЩ), В. Визе (Австрия) и Дж. Брещ (САЩ).

През 50-90 г. на всички континенти се осъществяват спелео експедиции, които правят крупни открития.
Втората половина на 20 в. стана епохата на велики спелеоложки открития. Най-голяма роля в тях изиграло развитието и усъвършенстването на техническите средства, тактики за преодоляване на препятствия, специална екипировка. Във всички страни по света възникват спелеоложки съюзи и обединения, в периода 1953-1997 г. са проведени 12 Международни конгреси по спелеология, перз 1965 г. е създаден Международния съюз по спелеология.

Пещерите притежават не само удивителни, атрактивни качества, но и способността да съхраняват разнообразна информация за природните условия в миналото. Както отбелязва чешкия археолог К. Скленарж, пещерите, това е  “каменната памет” на човечеството. Да се възползват от тези сведения, да четата каменната летопис, да я съхраняват за поколенията могат само хората, работещи под земята  – спелеолозите.

Comments

comments

Валерия Динкова

v_dinkova@varhove.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

error: Защитено съдържание !!