fbpx

Историята на женския алпинизъм (продължение)

Жени на стените
jeni_alpinistki2_01Мястото, където започнали да катерят жени по сложни скални стени – това, разбира се, били Доломитите. Дори най-лесните наглед турове изискват усилено катерене. Но скалите, когато са в добро състояние, могат да бъдат напълно приятни. Особено когато напред вървят опитни гидове. Впрочем, гидовете правели това, което им е наредено от клиента. Така се случило, че първото изкачване на знаменитата южна стена на Мармолада (наричат я „кралски Доломити”) било осъществено под ръковoдството на жена.

Беатрис Томасон (1859- 1947) била дъщеря на небогат земеделец от северна Англия. След завършване на образованието си останала да работи в Германия. В това време тя била стремително развиваща се държава, преживяваща бум в много отрасли на живота, включително и в алпинизма. Беатрис започнала да пътува в Алпите през 1883 г. От начало тя се ограничавала с леки изкачвания, но с годините у нея се появило желание да пробва нещо далеч по-сложно. В средата на 90-те Томасон започва активно да пътува в Доломитите, за което наема най-добрите местни водачи и ходи на най-сложните маршурти. В това число и премиерни изкачвания.
jeni_alpinistki2_02През 1897 г. Беатрис пътува с един от най-добрите гидове на своята епоха Микеле Бетег. За по-малко от месец те осъществяват 22 достатъчно сложни изкачвания, от които 4 били премиерни и 6 втори изкачвания. На следващата година Томасон вече с други водачи, специалисти по ледено катерене, изкачва няколко микст маршрута в района Ортлес.

В това време Южната стена на Мармолада вече започва да се счита за главно предизвикателство в Доломитите. Всички най-добри гидове-катерачи вече били изпробвали на нея своите сили и отстъпвали с надеждата отново да се върнат. Те работели с клиенти само през лятото, а намирането на клиент за Южната стена не било просто. Недеждата била в Беатрис. И тя се решила. През 1901 г. била организирана цяла експедиция за изкачването й. Сред гидовете бил избран опитният 47-годишен Бетега и и по-младият Бартоло Цагонел.
jeni_alpinistki2_04До машрута достигнали на 1 юли,  въпреки неустойчивото време. Страхували се от конкуренция, знаело се, че не само Томасон иска да изкачи стената тази година. Катеренето по сложност превъзхождало всичко, което по-рано Бетега изкачвал и клиновете, които забил били повече от всички през всички предишни години. Изобщо, тогава „железният век” на техническия алпинизъм едва започвал и клиновете не се жалели от водачите. Тройката тръгнала по стената в добър темп, a от другата страна на върха се изкачвала двойка носачи с хранителни продукти, напитки и одеала.

През втората половина нa деня времето се влошило, завалял слаб дъжд, на върха той преминавал в сняг. В това време тримата катерачи преминавали отвесни камини, в които било относително сухо. В eдин момент падащ камък ранил главата на Беатрис. Но тя запазила хладнокръвие, превързала раната и изкачила върха, като предизвикала възхищение в гидовете си. Слизането обаче се оказало немислимо. Цялото изкачване отнело 12 часа, на върха ги посрещнала групата носачи и въпреки липсата на видимост успели да се спуснат до заслона от другата страна.

Прочети  Лхотце’81- сбъдната българска мечта

jeni_alpinistki2_03За изкачването Бетега получил 400 крони, които се равнявали на годишната му заплата. Но това била достойна работа. Маршрутът бил възможно най-сложен технически от всички, изкачени до този момент в Алпите. За това достижение Томасон и гидовете били неохотно признати от конкурентите. Това били мъже, владеещи в онова време алпинистката преса. Но жените настъпвали, не допускайки непризнаване. Няколко седмици, след изкачването на Мармолада била изкачена друга знаменита южна стена в Доломитите: в масива Тофан, издигащ се над курорта Кортина д’Ампезо. Местните гидове Анжело Дибона и Джанфранко Сиорпаес превели по стената две унгарски благороднички –  баронесите Илона и Роланд Етвош.

Жената с четири фамилии…
jeni_alpinistki2_05В детството си тя се наричала Елизабет Елис Френсис Хоукинс-Уайтсбед (1860 – 1934). Девойка от знатен род, с добро възпитание и образование, тя рано (едва на 18 г.) се омъжила за немладия вече офицер Фредерик Бьорнеби и му родила син. Заради слабото здраве на майката, детето се възпитавало от баба си, а младата жена била изпратена на планина, в Шамони.

Изминали две години и Елизабет издала своята първа книга с името The High Alps in Winter or Mountaineering in Search of Health /Високите Алпи през зимата или Планинарство в търсене на здраве/. С това тя предизвикала гнева на главния енциклопедист на алпинизма Уилям Кулидж, който написал разгромяваща рецензия. Елизабет го предизвиквала – той обикалял планината през зимата вече 15 години, бил издател на първата в света книга за зимен алпинизъм. Какво могла да напише дръзката новачка? В алпинизма обаче, тя открила не само път към здравето, а и страстно увлечение.

Така с фамилията Бьорнеби Елизабет за пръв път влязла в историята.

jeni_alpinistki2_06Записани са в историята и думите на нейната заможна леля Лейди Бентинк: “Забранете й да се занимава с алпинизъм! Тя шокира цял Лондон и изглежда като индианец”. Било вече познато. За своя живот Елизабет надминала даже Кулидж, издавайки 12 книги, в това число автобиография, нелош роман за зимния живот в Сейнт – Мориц и няколко пътеводители.

През 1886 г. първият й мъж починал. А в Алпите останала неговата фамилия. По време на опит за първо изкачване на „последния непокорен връх” на Алпите – Бисхорн, Елизабет с водача Имбоден се изкачили на Източния връх, който се оказал по-нисък от Западния. От тогава Източен Бисхорн започнал да се нарича Пуент Бьорнеби.

jeni_alpinistki2_07В онези времена, жената вече носела фамилията на втория си съпруг, наричала се Мис Мейн. С тази фамилия, заедно с Евелин Макдонъл преминават траверса на пик Палю, първата чисто женска свръзка без гидове. За своята алпийска кариера (1882 – 1903) Елизабет извършила около 130 изкачвания. На Матерхорн тя била с кралския гид Александър Бургенер. На Егюи дю Жеан Елизабет участвала в третото изкачване и била първата жена, стъпила на върха. Любимият й гид бил Йозеф Имбоден, с който тя извършила 24 от своите 26 първопрохождения. Този резултат бил постигнат в норвежки експедиции. На картата на планините на тази страна останали имената на две планини  – Елизабетинд и Имбодентинд.
За най-сложното й изкачване историците смятат зимния траверс с изкачване на Пик Дисграция, за 15 часа алпинистите преминали сложен маршрут с денивелация 2800 м.

Прочети  Задръстване на Еверест. Най-малко седем са жертвите през последната седмица

jeni_alpinistki2_08В момента на приключване на алпийската си дейност Елизабет, погребала и втория си мъж. Тя вече носела четвъртата си фамилия – Мис Обрей Ле Блонд, когато осъществила главния си възход в алпийската история. За това се счита учредяването на първия в историята женски алпийски клуб. Той бил създаден в Лондон по инициатива на Елизабет през 1907 г. И тя станала първият президент на клуба, отстъпила поста през 1912 г…. В този период тя вече не ходела по планините, заедно с третия си мъж Елизабет се увличала по велосипедни пътешествия и автогонки. Интересувала се и от паметниците на културата в Испания и Италия, за които издала редица пътеводители.

Включила се и в историята на кинематографа, като в самия край на 19 в. заснела около 10 филма за развлечения (ски, кънки и даже хокей) в планините на Швейцария. Снимките били направени предимно в Сейнт-Мориц, където зимувала английската дама…

Дизайнерката
cho_oyuКлод Труайе – Коган била дизайнер и собственик на моден бутик Париж. Това чисто женско занимание обаче, не й попречило да се занимава с алпинизъм. Тя конструирала първото женско облекло, подходящо за планински изкачвания, което заменило твърде неудобните рокли, носени по онова време. Дизайнерката се прочула и с няколко свои изкачвания:
1951 – Перуанските Алпи – изкачване на Алпамайо /6120 м./
1952 – Перу, изкачване на красивия връх Невадо Салкантай /6320м./
1954 – Първа експедиция в Хималаите. Вестниците сензационно писали: ” Миниатюрна жена се отправи към грандиозната планина”. Изкачвайки се на височина 7740 м. (това е световен женски рекорд) по склоновете на Чо Ойю, заради суровите атмосферни условия е принудена да се върне.
1955 – Изкачване на хималайския връх Ганеша /7429м./, следват експедиции в Гренладия, Перу и изкачване на Безенги.
1959 – тя е вече на 40. И отново се връща в Хималаите. Ръководи първата женска експедиция на Чо Ойю, с желание да установи женски височинен рекорд. На 1 октомври тя и белгийката Клод ван дер Стратен се изкачват в Лагер 4  /7100м./. През следващите пет дни времето е лошо, но те напускат лагера и достигат височина 7700 м. Това вече е женски височинен рекорд! На 5 октомври алпинистите в Базовия лагер виждат с бинокли, че мястото на Лагер 4 е затрупано от лавина.
Печалната гибел на  Клод Труайе-Коган била отбелязана с национален траур във Франция – акт, с който страната удостоява само най-видните си граждани.

Текст и снимки: www.risk.ru; Превод: Върхове

Comments

comments

Валерия Динкова

v_dinkova@varhove.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

error: Защитено съдържание !!