fbpx

Врачешки манастир

Врачешкият манастир „Свети 40 мъченици” е построен по времето на Второто българско царство, след битката при Клокотница (9.03.1230 г.), когато цар Иван Асен II побеждава епирския деспот Теодор Комнин. Битката станала в деня, когато се празнува паметта на Св. Четиридесет мъченици и благодарният цар-победител в тяхна чест построил множество църкви и манастири, носещи тяхното име.

При създаването си манастирът е бил мъжки. Светата обител обаче не била пощадена от турските зверства. През първото османско нашествие на Балканите през 15 в. тя е частично опожарена, а при набезите на кърджалийските турци (около 18 в.) е срината до основи и изпепелена. Монасите пък са изклани при погрома.
Манастирът потъва в забрава до 1890 г., когато под 6-вековната манастирска круша, Св. Богородица се явява на благочестивия младеж Атанас Якимовски, който пасял стадото си. Тя му посочва мястото на изгорения от турците манастир “Св. Четиридесет мъченици” и лековитото аязмо в близост до манастира, като му нарежда да възстанови светата обител и му обещава, че всеки, който идва с вяра на аязмото, ще получи изцерение.

Въодушевен от видението на младежа, селският свещеник отец Петър Цанов събира съселяните си и провежда разкопки, при които се откриват основите на древната църква, кости на убитите монаси, части от дървен полилей, кадилница и икона на Св. Богородица.
През 1891 г. върху старите основи най-известния майстор в Орханийския край – уста Вуно Марков – построява скромна църквичка. Възстановява се монашеският живот в манастира. Отначало се подвизават мъже монаси, а от 1937 г. до днес обителта става девическо общежитие, като първата игумения е майка Касиана.

Прочети  Стобски земни пирамиди

В днешно време старата икона на Св. Богородица, за която се предполага, че датира от 17 в., се изнася само на големите християнски празници.

В манастира ще се насладите на прекрасно поддържаните цветни градини от сестрите, както и ще чуете интересната история на Св. Четиридесет мъченици, част от мощите на един от които се съхранява тук.

Над манастира може да се разходите до аязмото, а на около 45 мин. пеша нагоре в планината са и останките на стара крепост, която поддържала визуална връзка с отдалечената на 10 км. по въздух твърдина Боженишки Урвич. По маркирана пътека за около 6 ч. оттук може да изкачите и връх Мургаш.

Изходният пункт за манастира е град Ботевград. Тръгва се по стария път за София. На 4 км. след града завивате на дясно към с. Врачеш, популярно с майсторите си бъчвари. След като пресечете цяло село, ще достигнете манастира, сгушен в полите на Стара планина.

Валерия Динкова

[email protected]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.