fbpx

Врачешки манастир

Врачешкият манастир „Свети 40 мъченици” е построен по времето на Второто българско царство, след битката при Клокотница (9.03.1230 г.), когато цар Иван Асен II побеждава епирския деспот Теодор Комнин. Битката станала в деня, когато се празнува паметта на Св. Четиридесет мъченици и благодарният цар-победител в тяхна чест построил множество църкви и манастири, носещи тяхното име.

При създаването си манастирът е бил мъжки. Светата обител обаче не била пощадена от турските зверства. През първото османско нашествие на Балканите през 15 в. тя е частично опожарена, а при набезите на кърджалийските турци (около 18 в.) е срината до основи и изпепелена. Монасите пък са изклани при погрома. Манастирът потъва в забрава до 1890 г., когато под 6-вековната манастирска круша, Св. Богородица се явява на благочестивия младеж Атанас Якимовски, който пасял стадото си. Тя му посочва мястото на изгорения от турците манастир “Св. Четиридесет мъченици” и лековитото аязмо в близост до манастира, като му нарежда да възстанови светата обител и му обещава, че всеки, който идва с вяра на аязмото, ще получи изцерение. Въодушевен от видението на младежа, селският свещеник отец Петър Цанов събира съселяните си и провежда разкопки, при които се откриват основите на древната църква, кости на убитите монаси, части от дървен полилей, кадилница и икона на Св. Богородица. През 1891 г. върху старите основи най-известния майстор в Орханийския край – уста Вуно Марков – построява скромна църквичка. Възстановява се монашеският живот в манастира. Отначало се подвизават мъже монаси, а от 1937 г. до днес обителта става девическо общежитие, като първата игумения е майка Касиана.

Прочети  Историята на планинския курорт Шамони

В днешно време старата икона на Св. Богородица, за която се предполага, че датира от 17 в., се изнася само на големите християнски празници. В манастира ще се насладите на прекрасно поддържаните цветни градини от сестрите, както и ще чуете интересната история на Св. Четиридесет мъченици, част от мощите на един от които се съхранява тук. Над манастира може да се разходите до аязмото, а на около 45 мин. пеша нагоре в планината са и останките на стара крепост, която поддържала визуална връзка с отдалечената на 10 км. по въздух твърдина Боженишки Урвич. По маркирана пътека за около 6 ч. оттук може да изкачите и връх Мургаш.

Изходният пункт за манастира е град Ботевград. Тръгва се по стария път за София. На 4 км. след града завивате на дясно към с. Врачеш, популярно с майсторите си бъчвари. След като пресечете цяло село, ще достигнете манастира, сгушен в полите на Стара планина.

 

Comments

comments

Валерия Динкова

v_dinkova@varhove.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

error: Защитено съдържание !!