Национални паркове в България

Националните паркове разполагат със съвкупност от правила, с които посещаващите ги трябва да се съобразяват по време на престоя си в границите на защитената територия.

Българските национални паркове са “Пирин”, “Рила” и “Централен Балкан”. Общата им площ е 193 049 ха, което е над 1/3 от площта на всички защитени територии у нас.

Освен това “Пирин”, “Рила” и “Централен Балкан” са сред най-големите и ценни защитени територии в Европа. В тях се опазват естествени екосистеми, каквито рядко се срещат в Европа.

Всеки от националните паркове в България обхваща и предпазва уникални образци от естествени екосистеми, обявени за резервати. Те са единствено или едно от малкото убежища на много редки растения и животни със световно значение.

Българските национални паркове разкриват прекрасни възможности за туризъм, научни изследвания и образование. В парковете се опазват и реки, езера, водопади, красиви пейзажи и забележителни местности.

Туристите могат да правят своя избор от голямо разнообразие на различни дейности, като:

•    пешеходен туризъм,

•    велотуризъм,

•    езда,

•    фото сафари,

•    наблюдение на диви животни,

•    наблюдение на растения,

•    катерене,

•    алпинизъм,

•    спелеология.

Сред забранените със Закона за защитените територии дейности са строителство, лов и риболов, бивакуване и палене на огън, извън определените места. Нарушенията се наказват от закона.

Национален парк Пирин

Национален парк „Пирин“ заема значителен дял от Пирин планина. Площта му е 40 332,4 ха. Граничи със седем общини на област Благоевград – Гоце Делчев, Банско, Разлог, Симитли, Кресна, Струмяни и Сандански. В територията на парка попадат два природни резервата. Резерватът ‘Баюви дупки – Джинджирица‘ е един от най-старите резервати в България. Обявен е през 1934 г. с цел да се опазят естествените реликтни гори от бяла и черна мура и голямото разнообразие от растителни и животински видове. През 1977г. е обявен за биосферен резерват по програмата ‘Човек и биосфера’ на ЮНЕСКО.

Резерватът ‘Юлен’ е обявен през 1994г. Той крие изключително разнообразие на горски, субалпийски и алпийски екосистеми, и красотата на всички форми на алпийския релеф. Поради своя уникален природен комплекс от 1983 г. НП ‘Пирин’ e обект на Световното наследство според Конвенцията за природното и културното наследство на ЮНЕСКО.

Национален парк Рила

Национален парк “Рила” e най-големият национален парк в България с площ 81 046 хектара. Разположен е в централните и най-високи части на Рила планина. В него се опазват: саморегулиращи се екосистеми, които притежават значително биологично разнообразие; съобщества и местообитания на редки и застрашени видове; исторически паметници със световно значение за науката и културата. Оттук извират едни от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров.

По-голямата част от територията на Парка е покрита с вековни гори от смърч, бяла мура и бял бор. Установените досега в Парка видове висши растения представляват 38,35% от висшата флора на България. Общият брой на ендемитите (видове с ограничено географско разпространение) е 57. От тях локалните ендемити са 3 вида, българските – 18, а 36 вида са балканските ендемити. Общият брой на реликтите (видове, остатък от минали геологични епохи) на територията на Парка е 105 (74 вида от ледниковия период и 31 вида от Терциера). От видовете висши растения на територията на Парка, в Червената книга на България са вписани 98 – 13% от всички видове в Червената книга. 141 вида са лечебните растения, 20 от тях са в Червената книга, a защитени от Закона за защита на природата са 8 вида. Мъховете са 282 вида, гъбите – 233 вида (11,6% от установените в България), а водораслите – 130 вида.

Тази част на Рила планина обитават 2934 вида от безгръбначните и 172 вида от гръбначните животни в България. Птичият свят е представен от 99 вида, което е около 30% от гнездящите видове в страната, a 94 вида са с консервационен статус. От гръбначните животни, които се срещат в Парка, 121 вида са вписани в българската Червена книга, 15 вида – в европейската Червена книга, 24 вида – в червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN), а 158 – в списъците към Бернската конвенция. Oт безгръбначните животни 41 вида са включени в световни и европейски списъци на застрашени видове.

В Национален парк “Рила” са представени 60 типа хабитати. От тях 29 са с високо консервационно значение и фигурират в Списъка на застрашените хабитати, изискващи специални мерки за опазване, според Директивата за хабитатите на Европейския съюз и Резолюция 4, свързана с нея.

Паркът обхваща и просторни билни тревни съобщества, повече от 100 върхове с надморска височина над 2000 м., скални стени, пропасти, пещери, дълбоки каньони и водопади. На територията на Парка са разположени около 120 езера, от които 70 са от ледниковия период.

Паркът е обявен за национален на 24 февруари 1992 г. Той е една от най-ценните и най-големи защитени територии в Европа. Паркът и четирите резервата в него са в Списъка на представителните защитени територии на ООН. Резерватът “Парангалица” и бившият “Маричини езера” (който е включен в територията на “Централен Рилски резерват”) са част от Световната мрежа биосферни резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. На територията на Национален парк “Рила” се намира и най-големият резерват в страната – “Централен Рилски резерват” с площ 12 393,7 хектара, както и един от най-старите резервати в България – “Парангалица”, обявен през 1933 г.

Национален парк “Централен Балкан” е разположен в сърцето на България, в централните и най-високи части на Стара планина на площ от 71 669,5 хектара. Тук се опазват саморегулиращи се екосистеми, притежаващи изключително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени видове, исторически паметници със световно значение за науката и културата.

По-голямата част от територията на Парка е покрита с вековни букови гори, смърч, ела, габър и горун. Установените в Парка видове висши растения са повече от половината флора на България. От тях 10 вида и 2 подвида се срещат само в Централен Балкан и никъде другаде в света. 166 вида са лечебните растения, 12 от тях са защитени по закон. Дивото богатство допълват 229 вида мъхове, 256 вида гъби. 188 вида водорасли. Тази част на Стара планина обитават 70% от безгръбначните и 62% от гръбначните животни в България. Птичият свят е представен от 224 вида, сред които такива, които отреждат на Парка статут на Орнитологично важно място в международен мащаб. Над 130 вида висши растения и животни, срещани в Централен Балкан, са вписани в българската и световна Червена книга.

В Национален парк “Централен Балкан” са представени 49 типа хабитати. От тях 24 са с високо консервационно значение и фигурират в Списъка на застрашените хабитати, които изискват специални мерки за опазване, според Директивата за хабитатите на Европейския съюз.

Паркът обхваща и просторни билни поляни, верига от сурови върхове, от които 20 с височина над 2000 метра, скални стени, пропасти, пещери, дълбоки каньони и високи водопади. Централен Балкан е предпочитано място от туристи, природолюбители и естествоизпитатели.

Национален парк “Централен Балкан” е създаден, за да съхрани неповторимата дива природа на Средна Стара планина и свързаните с нея традиции и поминък на местното население. Държавата и обществеността гарантират опазването на това богатство чрез обявяването на Националния парк през 1991 г.

“Централен Балкан” е една от най-ценните и най-големите защитени територии в Европа. Паркът и 8 от резерватите в него са в Списъка на представителните защитени територии на ООН, а 4 от тях са част от световната мрежа биосферни резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО.

През 2003 г. Национален парк Централен Балкан стана член на Европейската мрежа от национални паркове PAN Parks – международна оценка за неговата добре запазена и управлявана дива природа. От 2004 г. носител на PAN Parks сертификат е и регионът на парка, а през 2005 г. първите дванадесет предприемача в туризма станаха Бизнеспартньори на Фондация PAN Parks и на НП Централен Балкан.

PAN Parks сертификатите са знак, че защитената територия се опазва заради високата значимост на биоразнообразието в нея, но и заради ролята й за общественото развитие чрез устойчивия туризъм – източник на поминък за местните хора.

Текст: Върхове