Какво трябва да знаем за котките: практически съвети

от Момчил ДАМЯНОВ

Работата не е свършена докрай, ако не обърнем внимание и на котките. Някак си, свикнали сме със съчетанието „пикел и котки”. 

Ако е равно, ходете с щеки. Пикелът е за стръмното! Или как да подберем правилните за нас сечива

И много добре, че е така!

Котките са по-голям консуматив от пикелите. Оказа се, че моите скромни наличности няма да стигнат за представянето, а и повечето чифтове, които имам, нямат никакъв търговски вид… Например, много скъсени и изпилени зъби.

Наложи се да прибегна до помощ от приятели и колеги, и ето до какво доведе това: 

Grivel G10, 820 грама

Прекрасна, лека, 10-зъба туристическа котка. Много й отиват меките автомати, които съм избрал за случая. Има ги и с полуавтомат. Тази котка може да се сложи на всякаква обувка, като често се случва обувката да е мека трисезонна, която няма никакви улеи за поставяне на котки.

Котки за ходене по пътеки и склонове, за фирновани планински била, изобщо навсякъде, където може човек да ходи през зимата. Подходящи са за употреба и от не толкова опитни туристи – зъбите на предната част нямат никаква агресия (вторите зъби са вертикални), бих казал дори са заоблени, предни зъбчета са доста къси. Тази котка не е подходяща за катерене, да не се ползва за това!

Rock Empire, Machki, 970 грама

Класическа 12-зъба котка за алпинизъм. Меките автомати с каишки са компромисен вариант за тях. Виждат се дупките, предназначени за полу- и пълен автомат. Предните зъби са доста по-дълги и остри от тези на Grivel-а, а във вторите зъби се усеща леко извиване напред. Острите зъби няма да простят на гетите и панталоните на невнимателните туристи, най-малкото, докато не се позатъпят от употреба. С тази котка може да се катери – естествено, ако се използва с обувки с твърда подметка и по-сериозен автомат. Съответно е по-тежка от финия Grivel.

EDELRID, Shark, 890 грама

През последните две години това е любимата ми котка! Shark-a е от тези по-скъпи котки, които в кутията си имат различни автомати, които ти сам може да си ги сменяш при нужда – с каишки, полу- и пълен автомат. Котки за класически алпинизъм, направени и за ходене, и за катерене. И понеже катеренето е фина работа, те имат доста реглажи, за да се адаптират към обувката. Освен микрометричния винт, който има всеки полуавтомат, те имат две възможни положения на задната и на предната скоба. Това позволява котката да пасне много по-точно на обувката, както и да се регулира дължината на предните зъби (с преместване на предната скоба). Предните зъби са 3-D формовани за по-голяма здравина (между другото и задните зъби и на двете части са също 3-D). Вторите зъби са ясно насочени напред, за да се забият в леда и да стабилизрат положението, когато отпуснете пети надолу… И всичко това само за 890 грама, което ги прави от най-леките котки от този клас на пазара!

EDELRID, Shark Lite, 378 грама

Изглеждат на форма като Shark-а, но са изцяло от алуминий. Съответно предните зъби са малко по-къси – алуминият няма да издържи при тежко натоварване с голямо рамо.

Връзката между двете части е от Dyneema, което позволява да ги сгънете и сложите в джоба. Но това означава също, че трябва да се слагат доста стегнато – иначе ще се откачат. Само с пълен автомат са – това са скиорски котки и са направени да се слагат на ски обувки. Виждам повече смисъл в алуминиевите котки, отколкото в алуминиевите пикели. Докато с тези котки оставате на фирн и лед, те вършат прекрасна работа. Просто не трябва да се докосват до скала! Или, ако се докосват, то това да става мнооого внимателно. Спазвайки това, може да ползвате успешно тези котки за пресичане на стръмен фирнов склон, да излезете на билото по стръмната навявка, да ходите по фирнов ръб…

Petzl, Lynx, 1030 грама

Това са единствените котки, които измерени на моята везна (а аз давам тези експериментални резултати за тежеста!), излязоха по-леки от даденото в каталога. И това е нормално – махнал съм им единия зъб!

Lynx-а е котка за катерене! Не за разходки, не за Джамджиев или Североизточен ръб на Мальовица, а за катерене. Освен двете дупки за задната скоба, за предната има три възможности, а шината е с два реда дупки, за да може да пасне точно на асиметрията на обувките.

Зъбите са вертикални, доказано по-добрият вариант при истинското катерене. До сега всички изброени модели имаха хоризонтални, класически зъби. Освен, че можеш да ги правиш от би-поинт на моно-поинт, можеш да си играеш с всякакви асиметрии с предните зъби. Те самите също имат две опции за дължина. Аз съм пуснал зъба доста дълъг, защото катеря основно на лед – все пак един вертикален зъб трябва да поеме тежста, която поемат два хоризонтални в класическия случай. За микст тази дължина няма да е добре, получава се голямо рамо. Та, ако някой колега иска да ме води на скала през зимата – ще прибера малко зъбите. Единият зъб е велико откритие – на лед не трябва да риташ много, а освен това може да стъпваш прекрасно в дупките от сечивата. На скала са много прецизни и позволяват завъртане на краката, което няма да се случи по същия начин, ако си с два зъба.

От музея:

„Червена звезда” Дебелец, 720 грама (без каишките)

Това са първите ми котки. Предполагам, и на много от моето поколение. 5-6 години геройствах в зимните ни планини с тях, 2-3 чифта заминаха. Траверсите по гранитните била на Рила не прощават!. Не съм знаел какво е това автоматична котка, не съм знаел в каква посока трябва да са вторите зъби, това бяха моите котки и аз откривах зимната планина с тях. Първо на кубинки, после на едно старо клубно Галибие. За регулиране на дължината, човек трябваше да има отвертка и гаечно ключе – имаше възможност да се регулира ширината на предницата. Връзвахме ги с фитили за лампа. Като отидох в София, си търсех неразтегливи синтетични ленти на Женския пазар.

Произведени са в завод „Червена звезда” – Дебелец през 1988 г. по модел на Salewa, заедно с още някои други емблематични артикули, по идея на алпиниста Христо Шипчанов – Шипката, който е работел там. 

Grivel Courmayor, 660 грама

Произведени в края на 40-те или през 50-те години. С нещо подобно Хекмайр и Вьорг катерят северната стена на Айгер през 1938 г. Първите модели не са били регулируеми, тези имат една гениална система за регулиране на дължината. За широчината е имало различни номера.

Как трябва да стоят котките на една обувка?

Правило №1 – Когато отидете да си избирате котки, носете си едната обувка с вас! Обувката, с която мислите да носите тези котки.

Правило №2 – Обувката трябва да е добре обхваната от котките – когато носът й е в най-предна позиция (това да се провери внимателно!), петата трябва да е върху последните зъби. Обикновено отзад има едни малки зъбчета, стърчащи нагоре – като ограничители.

Правило №3 – С меки обувки се ползват „чупещи” се котки. Пластината, с която се свързват предната и задната част, има Т-образна форма. В задния край на предната част, пластината може да влезе по два различни начина, като при единия котката е „твърда”, а при другия може да се „чупи”. Избрах „Мачките“, при които антисноу пластината не скрива това място, както е при другите.

Правило №4 – Ако смятате да се катерите, предните зъби трябва да стърчат поне 1,5-2 см пред предния край на обувката (на снимките зъбите на Sharк-a излизат на 2 см пред моя Pinnacle (Garmont), а на Lynx-а – цели 4 см!). Зъбите на G10 стърчат само на 0,5 см пред обувките ми, но което е напълно достатъчно за предназначението на тези котки. Всъщност без проблем може да се ходи и с котки без предни зъби, както се е правело в продължение на много години, особено французите и англичаните до към края на 70-те години на миналия век.

Правило №5 – Всички съвременни котки се продават с антисноу латексови пластини. Това помага при газене в мек и топъл сняг той да не залепва по котките. Всъщност, пак залепва, но по-малко. Полезно е, спестява много усилия и „бой“ с пикела по котките. Намалява риска от подхлъзване поради образувалото се „сабо” отдолу на обувката.

снимки в публикацията: Момчил Дамянов