fbpx

Височинна болест

Височинната болест се характеризира с няколко синдрома, които могат да се проявят при неаклиматизирани хора скоро, след като се изкачат на голяма височина. Тази болест обикновено се появява на височина над 2500 м., но може да се забележи дори и под 2000 м. Има три вида височинна болест.

• Остра височинна болест (AMS).
• Височинен мозъчен оток (HACE).
• Височинен белодробен оток (HAPE).

Други прояви на височинната болест включват:

• Височинно периодично дишане.
• Височинна ретинопатия (HARH).
• Хронична планинска болест.
• Неостра височинна болест.

Влиянието на височината върху човешкото тяло е породена от липсата на достатъчно кислород, който е жизненоважен за нормалното функциониране на организма. Основните прояви на хипоксията (недостатъчно количество кислород) са нарушение на физиологичните и менталните функции и съня.

След като се изкачите на голяма височина се наблюдава понижение на атмосферното налягане и разреждане на кислорода. На височина 3000 м., нормалната надморска височина на много ски-курорти, налягането и кислорода са около 70% от измерените на морското равнище. На 5000 м. кислородът е разреден до 50%. На върха на Еверест – 8848 м. кислородът е едва 29%.

Аклиматизацията е процес на адаптация, който позволява на хората да се приспособят към голямата надморска височина. Tова е важен пример затова как човешкото тяло може да отговори и да се приспособи към враждебна среда. Процесът на аклиматизация започва веднага, след пристигането, но изисква няколко дни, за да бъде забелязана адаптация и няколко седмици, за да бъде завършена. За алпинистите, които ще се изкачват на голяма надморска височина е необходим повече от месец, за да се аклиматизират напълно. Хипервентилацията е най-важната характеристика в процеса на адаптиране. Наблюдава се задълбочено и учестено дишане. Дишането се учестява до пет пъти. Друг адаптивен процес е полицитемия или увелиаване на червените кръвни телца. Това се случва след седмици. Други фактори включват промени на киселинна основа със загуба на бикарбонат или фундамент от бъбреците. Способността за аклиматизация може да се подобри с изкачвания на височина в продължение на години. Хималайските алпинисти забелязват подобрение в симптомите и физическото си състояние с всяка следваща експедиция. Погрешно е схващането, че аклиматизационният процес изчезва напълно или, че хипоксията на голяма височина може да бъде преодоляна напълно с аклиматизацията. Например, при достигане на 4000 м. тялото е на 80% от възможностите си, докато след двуседмична аклиматизация достига 85%.

Хората над 50 г. са по-малко податливи на височинна болест. Жените са еднакво предразположени към AMS, но по-устойчиви на HAPE. Физическата подготовка не защитава от височинна болест, въпреки че пълнотата може да се окаже рисков фактор. Медицински състояния, като лека хронична обструктивна белодробна болест, високо кръвно налягане, коронарна артериална болест и диабет не оказват влияние върху податливостта на височина болест. Генетичните заложби на организма играят по-важна роля.

Прочети  11-годишен загина по време на ледено катерене край Ню Йорк

ОСТРА ВИСОЧИННА БОЛЕСТ

AMS е най-често срещаната височинна болест. Може да засегне 40-50% от хората, които се изкачват на 4200 м. Проявявала се е дори при височина под 2000 м.

AMS се характеризира с главоболие, при неаклиматизирани хора на височина над 2500 м., заедно с някой от следните симптоми: анорексия, гадене, повръщане, безсъние, световъртеж, отпадналост или умора. Симптомите се развиват за 2-3 ч. и обикновено отминават до 2-3 дни.
Причината за AMS не е установена. Мозъчен оток и повишено налягане на цереброспиналната течност са сочени като причинители, но последните медицински проучвания не потвърждават това. Установено е също, че налягането на цереброспиналната течност не се променя.

Свободните радикали в кислорода също са посочвани като причина и има някои предпоставки да се счита, че антиоксидантите могат да помогнат.

Други състояния, които могат да бъдат объркани с AMS включват мигренозно главоболие и дехидратация. Добро лечение е изпиването на поне литър течност и приема на леко болкоуспокояващо като аспирин, ибупрофен или парацетамол. Ако симптомите отшумят бързо, вероятно не става въпрос за AMS.

Най-добрата превенция от AMS е бавното изкачване. Популярното правило на палеца сред планинарите е, че над 3000 м. всеки следващ ден височината не трябва да надхвърля 300 метра повече. Това се счита за консервативно и повечето алпинисти изкачват от 400 до 600 метра за ден. На всеки изкачени 600 до 1200 м. е необходим ден почивка. Дори краткото излагане на голяма височина осигурява известна защита срещу AMS. Ако бързото изкачване е невъзможно, полезни са acetazolamide или Diamox. Необходимата доза е 250 mg два пъти дневно. Diamox не трябва да се прилага при хора с алергия към сулфонамиди. Приемът на Diamox трябва да започне 24 ч. преди изкачване и да продължи 2-3 дни след достигане на максималната височина. При пациенти, алергични към Diamox се приема dexamethasone в доза от 2 mg на всеки 6-8 ч.

Лечение на AMS:

• Слизането е лечебно, но обикновено не е необходимо.
• Допълнителният кислород е много полезен, но също не е необходим.
• Почивка и избягване на следващи изкачвания до отшумяване на симптомите.
• Прием на Acetazolamide или Diamox по 250 mg 2-3 пъти дневно.
• Прием на Decadron по 4 mg четири пъти дневно вместо Diamox или заедно с Diamox при остра форма на AMS.
• Помнете, ако приемате Decadron, изчакайте най-малко 18 ч. след последната доза, преди да продължите изкачването.
• Прием на болкоуспокояващи като парацетамол, ибупрофен или аспирин.
• Прием на Ambien за лечение на безсъние. Ambien не подтиска дишането на голяма височина (това не е доказано с клинични тестове).

ВИСОЧИНЕН МОЗЪЧЕН ОТОК (HACE)

HACE се счита за последната фаза на AMS. HACE се определя като начало на атаксия (нарушен баланс и невъзможност за координиране на мускулите), нарушено съзнание или и двете при AMS или HAPE. Трудно е да се определи процентът на засегнатите, но е около 1 до 2% от хората, изкачили се на височина над 4800 м.

Симптомите на HACE са посочените симптоми на AMS плюс обърканост, халюцинации, намалено ниво на съзнателност, последвани от кома. Жестовете са особени. Наблюдава се некоординираност на движенията. Помолете човека да опита да върви под права линия.

Прочети  Канча Шерпа - единственият жив участник в експедицията до Еверест през 1953 г.

Лечение на HACE:

• Случаят е спешен.
• Незабавно слизане!!!
• Кислород.
• Еднократен прием на Decadron 8 mg и по 4 mg на всеки 6 часа.
• Ако е невъзможно незабавното слизане, много полезно е хипербарично третиране.

ВИСОЧИНЕН БЕЛОДРОБЕН ОТОК (HAPE)

HAPE може да бъде с фатален изход и е причинител на повечето смъртни случаи от височинна болест.

HAPE е подобен на AMS в съотношението на заболелите. До 10% от изкачващите се бързо на 4500 м. страдат от HAPE, докато при постепенно изкачване процентът спада до 1-2%. 50% от заболелите имат и AMS, а 14% и HACE. HAPE може да бъде наблюдаван и при жителите на селища на голяма височина, които слизат на ниска височина и отново се връщат на високо.

HAPE обикновено се проявява през втората нощ на голяма височина и по-рядко до 4 денонощия след изкачването.

Доминиращият симптом е диспнея или учестено дишане. Често се появява суха кашлица, която постепенно се усилва с храчене на кръв. Сърдечният пулс и дишането се учестяват и се появява лека треска. При преглед на белите дробове могат да бъдат открити хрипове. Наблюдава се и ниска кислородна сатурация.

Както и при AMS, най-добрата превенция на HAPE е бавното и постепенно изкачване. Алпинистите и планинарите с предишни прояви на HAPE могат да приемат prophylaxis с nifedipine или Procardia 20 mg на всеки осем часа. Инхалациите със Salmeterol или Serevent също са ефикасни при проява на HAPE.

Лечение на HAPE:

• Слизане, слизане, слизане!
• Стоене на топло. Студът повишава белодоробното артериално налягане и влошава HAPE.
• Кислород.
• Еднократно вдишване или сдъвкване на Nifedipine 10 mg и по 20 mg на всеки 6 до 12 часа.
• Хипербарично третиране.

ВИСОЧИННО ПЕРИОДИЧНО ДИШАНЕ

Това е честосрещан феномен. Обикновено се проявява по време на сън. Тази форма представлява спиране на дишането до 15 секунди. Може да се събудите от недостиг на въздух.

Прием на Acetazolamide или Diamox от 125-250 mg през нощта могат да предотвратят симптомите.

ВИСОЧИННА РЕТИНОПАТИЯ (HARH)

Не е необичайно състояние при височина 4200 до 4500 м. Обикновено е асимптоматично. Обикновено не уврежда трайно зрението, но понякога може да причини замъгляване. Състоянието се подобрява от самосебе си.

Тази статия е информативна и не може да служи като база за поставяне на диагноза и предписване на лечение!

Валерия Динкова

[email protected]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.