fbpx

Зимни осемхилядници: “Кралят на планините” – история на зимните изкачвания на Нанга Парбат

Какво извиква у вас името Нанга Парбат? Мнозина припознават в “Голата планина” (от урду) сцена за едни от най-емблематичните събития в историята на височинния алпинизъм. Показателен е фактът, че първият опит за изкачване на осемхилядник изобщо се състои именно по северната стена на върха. Начинанието на англичанинът Алберт Мъмери от 1895 г., макар да завършва печално (експедицията е застигната от лавина), е крайъгълен камък за развитието на алпинизма.

Зa върха

Върхът се намира в западната част на Хималаите, на територията на Пакистан, и е деветият най-висок сред осемхилядниците (8126 м). Спецификите на релефа му го правят обект на едни от най-амбициозните опити в алпинизма. Рупал, южната стена на Нанга Парбат, e най-голямата скална стена изобщо. Изкачена е за първи път от Райнхолд и Гюнтер Меснер през 1970 г. Гребенът Мазено, дълъг 10 км., включва осем седемхилядници, които извеждат към най-високата точка на Нанга Парбат. Въпреки предходни опити, първото изкачване на върха през гребена е осъществено едва през 2012 г. от британските алпинисти Санди Алан и Рик Ален.

нанга парбат- рупал
Рупалската (южна) стена; снимка: Уикипедия

През годините Нанга Парбат печели множество имена, като зад всяко от тях стои история от драматичен характер. “Немската планина” – на пръв поглед обикновено название, без намек за трагизъм – всъщност е “прякор”, бележещ систематичните опити за изкачване на върха от немски експедиции през 1932 г., 1934 г. и 1937 г. Първите две са водени от Вили Меркл. Експедицията от 1932 г. претърпява неуспех поради слаба подготовка за суровите условия. Втората обаче получава стабилно финансиране от немското правителство. Със завръщането си германците достигат приблизителна надморска височина от 7900 м., но при слизането, на 7480 м. са застигнати от буря. Единственият оцелял е шерпът Анг Церинг, който прекарва безпрецедентни 7 дни, борейки се с внезапно влошилото се време. Експедицията от 1937 г., водена от Карл Вийн, звучи като потвърждение, че немските алпинисти са отворили кутията на Пандора с опитите си да изкачат върха. Всичките 16 участници (7 германци и 9 шерпи) загиват при падането на лавина, докато проследяват маршрута на предходната експедиция по северната стена Райкот.

Embed from Getty Images

Трагедията от 2013 г., в която 10 участници в международна експедиция загинаха при нападение от екстремистка групировка, сякаш възроди “славата” на върха като “планина-убиец”.

Зимните изкачвания

Суровите условия, на които са подложени зимните експедиции, са естествена предпоставка за гарантирания им престижен статут в света на алпинизма. Зимният сезон превръща така или иначе суровия микроклимат на всеки осемхилядник в своеобразна скална пустиня, обхваната от почти непрестанни ветрове и снеговалежи. Прозорецът за действие, ако изобщо има такъв, често е условен – това е време, в което алпинистът просто се надява ветровете да не прераснат в няколкоседмична буря, блокираща всеки план за атака. Нанга Парбат с пълна сила доказва това. С ниския си базов лагер (едва 3500 м.), пътят до върха е по-дълъг дори от този на K2 и Еверест.

Въпреки множеството експедиции, единствените успешни изкачвания на Нанга Парбат през зимата са тези, на които станахме свидетели през 2016 г. и 2018 г. В следващите редове ще ви разкажем повече за тях, както и за ценните опити от предходните години. Ако в зората на алпинизма Нанга Парбат е известен като връх, съдбовен за германците, то през 90-те, спокойно можем да го наречем “планината на поляците”. През годините те се доказват като постоянно и силно присъствие, настъпващо по склоновете на върха.

Прочети  Рекорд на Еверест: 885 души на върха този сезон

Сезон 1988-89 – Полска експедиция

Мачией Бербека води първата зимна експедиция, състояща се от общо 10 човека. Алпинистите се насочват към Рупалската стена, но максималната точка, която достигат е 6800 метра. Лошите условия са причина за преждевременното оттегляне на екипа.

Следващата зима Бербека се завръща под Нанга Парбат като част от английско-полска експедиция, която също претърпява неуспех след като лавина разрушава базовия лагер.

В последвалите години има още две неуспешни експедиции (френска и английска). Нито една от тях не успява да премине границата от 6500 м.

Сезон 1996-97 

Опитът през този зимен сезон е емблематичен. Анджей Завада, Кшищоф Панкиевич и Збигниев Тшмиел следват маршрута на Кингсхофер по западната стена. Най-висока точка достига Тшмиел – налага се да се върне, когато е на само 250 метра под върха.

анджей завада
Анджей Завада; снимка: Уикипедия

Следващия зимен сезон поляците се завръщат под Голата планина. Напредъкът им от предходната година е безпрецедентен. Амбициите им са да се възползват от вече натрупания опит и да щурмуват върха отново. Нанга Парбат обаче е непристъпен. Времето е не просто лошо – през последните две десетилетия алпинистите не са ставали свидетели на подобни условия.

През сезона на 2006-2007 г. Кшищоф Виелицки води опитните Артур Хайзер, Дариуш Залуски и Яцек Бербека. Установяват лагера си преди началото на зимния сезон от страната на Рупалската стена, под маршрута на Шел. Изкачването, както споделя по-късно Виелцки, се оказва “същински ад”. Ураганни ветрове и изключително ниски температури правят невъзможен опитът на ветераните да преодолеят границата от 6800 м.

“Адът не ме искаше” – новата биографична книга на Кшищов Виелицки (ВИДЕО)

Зимните експедиции продължават да настъпват предпазливо към Нанга Парбат, но без успех.

Сезон 2011-2012 – Симоне Моро и Денис Урубко

Когато дуото, изкачило Гашербрум ll през зимния сезон на предходната година, обявява, че следващият осемхилядник в списъка им е Нанга Парбат, мнозина вярват, че това ще е най-добрият шанс за зимен успех на Голата планина.

Първоначално планират изкачването си по маршрута на Кингсхофер, но поради лошите условия преценят, че по-добър вариант за момента ще бъде северната стена. В началото на януари се установяват в базовия лагер, но в края на месеца започват силни снеговалежи, които продължават чак до средата на февруари. Тъй като няма изгледи времето да се подобри, експедицията е отменена.

Сезон 2012-2013

Тази зима под върха има няколко екипа. Полско-пакистанската експедиция “Justice for all” (това е нейният трети опит за зимно изкачване на Парбат); американско-полска експедиция и дуото Даниеле Нарди и Елизабет Ривол. Томек Макиевич (част от “Justice for all”) достига най-високата точка тази зима – 7400 м. – на стената Рупал. Това е вторият случай, в който някой успява да премине границата от 7000 метра в зимни условия на върха.

Прочети  Боян и Наско вече в Базови лагери

Нарди и Ривол правят опит за изкачване в алпийски стил по ръба Мъмери, като достигат 6400 м. Следващата зима Нарди се завръща по същия маршрут, но този път лавина от лед го принуждава да прекрати експедицията.

даниеле и ривол
Даниелe Нарди и Елизабет Ривол; снимка: Facebook профил на Даниеле Нарди

Този сезон френският алпинист Жоел Вишневски изчезва след като напуска втория базов лагер в опит да щурмува южната стена. През октомври тялото му е открито, като се предполага, че лавина е причинила смъртта му.

Сезон 2014-2015

Най-добрият опит за сезона започва в края на януари. Алекс Чикон, Мохамед Хан и Али Садпара се готвят за атака на върха. По това време Даниеле Нарди претърпява трети неуспех на Мъмери, но след поканата на Чикон, Хан и Садпара, той се присъединява към екипа, чийто план е да поеме по маршрута на Кингсхофер. Към края на февруари времето проявява постоянство – но не в полза на катерачите. Снеговалежи пречат да се направи какъвто и да е значителен прогрес по маршрута. Към 13 март алпинистите достигат 7200 метра надморска височина. Приближавайки върха обаче, Али Садпара показва симптоми на височинна болест, поради което експедицията решава да се оттегли към базовия лагер.

2015-2016 – Първото успешно зимно изкачване

Снимка: Facebook профил на Симоне Моро

На 26-ти февруари 2016 година Симоне Моро, Алекс Чикон и Мухамад Али стават първите успешно изкачили върха в зимни условия. Италианецът, испанецът и пакистанецът преминават маршрута на Кингсхофер. Атаката към върха продължава от 22-ри до 26-ти февруари. В последния 10-часов щурм, триото преодолява 1000 метра денивелация.

Сезон 2018

Второто успешно зимно изкачване на Нанга Парбат е помрачено от последвалите го събития. На 25-ти януари Елизабет Ривол и Томаш Мацкиевич достигат върха, което превръща французойката във втората жена в историята на алпинизма със зимно изкачване на осемхилядник.

Ривол разказа за кошмара под Нанга Парбат

За Томаш Мацкиевич това е седми опит на Нанга Парбат. Но за огромно съжаление успехът на начинанието коства живота на алпиниста. Спасителната операция, в която участват алинистите от полската експедиция на К2 (Денис Урубко и Адам Биелицки), успява да достигне и свали само Ривол.

Миналата година при изкачване на реброто Мъмери загинаха и опитните Даниеле Нарди и Том Балърд.

Откриха телата на Нарди и Балърд под Нанга Парбат

Преди първия успех от 2016 г., Нанга Парбат помни 31 зимни експедиции. Славата му е оправдана – той е предпоследният осемхилядник, изкачен в зимни условия, което оставя единствно К2 под прицел за бъдещо зимно изкачване.

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

error: Защитено съдържание !!