Като красива жена: Нова смела линия по най-трудния връх в ПеруИзкачването му някога било смятано, че изисква "обсада или самоубийство"

На 11 септември международен екип от трима алпинисти прокара нов маршрут по южната стена на Чакрараху Уест (6108 м) в планинската верига Кордилера Бланка, Перуанските Анди.

Реймънд Екланд, Джон Зерайн и Хосе Санчес оцениха трудността на новата 850-метрова линия като WI4+ M5 90°, ED VI. Те я нарекоха Shumaq Warmi.

Изкачването продължи шест дни. През първите два времето ги принуди да останат в палатките си. На третия ден те поеха нагоре при условия, близки до зимните, с обилни снеговалежи на моменти. Алпинистите прокарваха път през пресен сняг, преминаваха по несигурни ледени мостове и заобикаляха огромни ледникови пукнатини.

След осем часа достигнаха подножието на стената и устроиха първия си бивак до пещера, която едва осигуряваше достатъчно място за палатката им.

Четвъртият ден

На следващия ден тримата потеглиха в 4:00 ч. Те преодоляха 80-градусов бергшрунд, покрит с мокър сняг, и навлязоха в силно изложен участък с категория M5, изискващ прецизни и деликатни движения, който ги изведе към кулоара.

Продължиха бързо през зона, в която скалите „се сипеха като куршуми“, докато стигнаха до ключовия пасаж на маршрута – 70-метрова ледена стена с трудност WI4+.

Настъпването на нощта ги принуди да потърсят място за почивка. Два часа им бяха необходими, за да намерят сравнително приемливо място. Нахраниха се и се опитаха да поспят, седнали с мокри обувки в подгизналите си спални чували и завити с термоодеяла.

По думите на алпинистите това бе

една от най-лошите нощи в живота им.

На следващата сутрин отново тръгнаха към върха в 4:00 ч. Преодоляха последния ключов пасаж с трудност M5 и в 10:15 ч. излязоха на рамото под върха. Час и половина по-късно Екланд, Зерайн и Санчес достигнаха главния връх на Чакрараху Уест.

Изкачването се отличава с продължителни трудни участъци, наклони от 60 до 70 градуса и силно изложени смесени терени от скали, лед и сняг. Особено впечатляващи са двата пасажа по чист лед, където наклонът достигал 90 градуса.

За слизането алпинистите осъществиха 13 рапела от върха и преодоляха няколко кратки участъка със слизане. След като напуснаха ледника, те се спуснаха през зона с ронлива скала до лагуна 69, където ги чакаше техен приятел. Дългият ден приключи в полунощ.

На зазоряване, под върха, Екланд забеляза бяло петно в снега, наподобяващо женско лице. Именно то го вдъхнови за името на маршрута – Shumaq Warmi, което приблизително означава „красива жена“ на кечуа.

Определян като самоубийствено начинание

Чакрараху има два ясно обособени върха – Чакрараху Уест (6108 м) и Чакрараху Ийст (6001 м).

През 50-те години на XX век Чакрараху бил смятан за най-трудния неизкачен връх в Перуанските Анди. Съперничещи си международни експедиции проучвали страховито стръмните ледени стени с характерни улеи и огромните нестабилни снежни козирки на върха. Те стигат до заключението, че с тогавашните технологии изкачването е невъзможно.

Американският алпинист Джон К. Оберлин описва точно страховитата репутация на върха. В доклад от разузнавателна експедиция, публикуван през 1955 г. в списание The Alpine Journal, той написал, че изкачването на върха „очевидно ще изисква обсада или самоубийство, а може би и двете“, ако някога бъде достигнат.

В крайна сметка съперничещите си екипи избрали да се оттеглят, вместо да предприемат това, което смятали за самоубийствено начинание.

Първите изкачвания на Чакрараху

По-високият западен връх бил изкачен за първи път на 31 юли 1956 г. от френска експедиция, ръководена от легендарния алпинист Лионел Терей.

Във върховата група били Морис Давай, Клод Годен, Раймон Жени, Робер Сенелие, Пиер Суриак и самият Терей. Те достигнали върха по североизточната стена и североизточния ръб.

За да преодолеят последните 800 вертикални метра, алпинистите се нуждаели от 11 дни на изтощителни, непрекъснати опити за прокарване на път нагоре.

По думите на Терей изкачването на Чакрараху било едно от най-тежките и трудни в цялата му кариера. Той смятал върха за най-трудния и опасен в Перуанските Анди.

Чакрараху Ийст бил изкачен по-късно – на 5 август 1962 г. – от Лионел Терей, Рене Дюбо, Пол Жандр, Гуидо Маньоне и Жак Субис. Те преминали по североизточния ръб и източната стена. По онова време това било последният неизкачен връх над 6000 м в Кордилера Бланка.

Дори днес най-лесните маршрути по върхаа са с категории ED или ED+. Чакрараху продължава да се смята за един от най-стръмните и най-трудни върхове над 6000 м в Андите. Многоалпинисти не поемат риска да преминат последните снежни козирки и да стъпят на самите върхове.