fbpx

Личен разказ от първо лице за смъртта на Людмил Янков преди 32 години

Преди десет дни се навършиха 32 години от смъртта на Людмил Янков.

Един от най-обичаните български алпинисти.

Човекът, който жертва своята мечта да изкачи Еверест през 1984-та, за да се впусне в исторически опит за спасяване на приятеля си Христо Проданов тогава.

На 17 април 1988 г., Людмил и Стоян Наков тръгват към връх Камилата в Рила. И остават завинаги в планината.

Представяме ви спомен – спонтатен разказ от Константин Зайков. История от първо лице за събития, писана по повод годишнината от смъртта на Янков:

Припомниха ми днес един тежък миг… На този ден преди 32 години бях на алпийски лагер на Мальовица.
Беше чуден пролетен ден! Крепко време. Цял ден тренирахме на учебните скали. Следобед времето се разсърди, стана студено и заваля. Сняг! Вечерта беше снежна. Мокър тежък сняг! Черен сняг заваля.
Дойде тежката новина! Доброволци? Бързо! Обличайте се, фенери, шапки…бързо! След 10 минути тръгваме! И тръгнахме, даже бягахме…И недостигнали, страшната новина ни спря. Нямаше смисъл да продължаваме. Спасители бяха стигнали… На скалите бяха загинали алпинистите Людмил Янков и Стоян Наков. Оня Людмил – Людмата, който произнесе фразата „На Еверест смърт няма, има само сливане с мечтата”, когато се върна без да успее да спаси своя приятел Христо Проданов на Еверест през 1984 г. Когато в – 40 градуса преодолява Зоната на смъртта за рекордно време. И когато намира само раницата… и се връща. С тежки измръзвания, с отрязани пръсти на ръката. Оня Людмил – мой кумир… моя Звезда! Боже!

Прочети  Спасителната акция е неуспешна: Садпара, Снори и Мор остават завинаги някъде на К2

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.