Лино Лачедели и истината за К2
Лино Лачедели, италианският алпинист, който почина на 20 ноември, на 83-годишна възраст е първопокорител на К2, вторият по-височина и най-труден за изкачване връх в света.
Когато Лачедели, заедно с партньора си Ачиле Компаньони, достигат връхната точка на K2 на 31 юли 1954 г., Италия триумфира над Великобритания, все още празнуваща покоряванетъо на Еверест от сър Едмънд Хилари и шерпът Тензинг Норгей, само година по-рано.
Приветствани в Генуа от над 40-хилядна тълпа, Лачедели и Компаньони са посрещнати като герои. За милиони италианци, сломени от загубата на Втората Световна война, победата над К2 (след драматичния американски неуспех предната година) възстановява националната гордост.
Но изкачването за Лачедели е триумф, смесен с амбиция и битка между поколенията. Споровете около изкачването се превръщат в обвинения, контраобвинения и накрая – в съдебно дело.
Вечерта преди изкачването Лачедели и партньора му Компаньони са в палатка в Лагер VIII, на 7740 метра височина. Лачедели, който е само на 29, е скален катерач от най-високо ниво, но има по-малко опит във високата планина от Компаньони, който на 40 има богат опит от алпийски изкачвания.
Двамата са изтощени. Експедицията е в базовия лагер под К2 вече два месеца. Организацията, наложена от ръководителя – геолог и изследовател Ардито Дезио е полу-военна. Алипинистите го наричат „il ducetto“; той ги контролира по радиостанцията, но рядко напуска базовия лагер. Тимът от 11 топ италиански алпинисти е подкрепен от четирима учени, лекар, оператор и 500 местни носачи.
Със своите 8611 метра, K2 е вторият по-височина връх в света, но считан за по-труден и опасен от Еверест. Заобиколен от огромни глетчери в Пакистан планината Каракорум се характеризира с рязко променящо се време, а стръмната пирамида на върха се помни с множество нещастни случаи през годините.
Времето през лятото на 1954 е ужасно – лошите дни превъзхождат хубавите– а един от членовете на експедицията умира от височинна болест по време на изкачването.
По нареждане на Дезио алпинистите тръгват нагоре, фиксират въжета и изграждат лагери все по-високо и изнасят провизии чак до края на юли, Лачедели и Компаньони са готови за атаката на върха.
След тях върви Валтер Бонати, едва на 24, но вече един от впечатляващите алпинисти на своето поколение. Бонати и партньора му, пакистанския носач Махди, носят две бутилки кислород за атакуващата свръзка.
Бонати не може да намери височинния лагер и двамата са принудени да прекарат нощта на открито на височина над 8000 метра. Махди получава тежко измръзване, вследствие на което губи всичките си пръсти на ръцете и няколко на краката. Бонати, по-късно, обвинява Лачедели и Компаньони, че са разпънали палатките по-високо от уговореното, за да не може той да ги изпревари и да изкачи пръв върха.
Ако това е истина, то е проработило. Изтощеният Бонати оставя кислородните бутилки и слиза, оставяйки Лачедели и Компаньони да изкачат върха. Преминавайки през обледени скали в разредения въздух над 8000 метра, двамата напредват бавно, без да достигнат върха преди тъмнината. Кислородът им свършва и, когато се връщат, Компаньони обвинява Бонати, че сам го е използвал, за да не може водещата свръзка да достигне върха.
Лачедели губи пръст от измръзване, но се връща в базовия лагер и след това в Италия, като герой. Бонати, междувременно, e изключен от тържествата.
Десетилетие по-късно слуховете и обвиненията стават публични, след като вестникарска статия, твърди, че Бонати се опитал да „открадне” първото изкачване на върха. Бонати осъжда изданието за клевета и печели, но цялата история не излиза на яве до 2004 г., когато Лачедели издава книгата си K2 – The Price of Victory (К2 – Цената на победата – б.пр.). В нея, той разкрива, че кислородът е свършил не заради саботаж на Бонати, но заради това, че пътят е бил дълъг, а катеренето трудно и двамата с Компаньони просто са изчерпали резервите си. През 2008 г. версиите на Лачедели и Бонати най-накрая са официално признати от Италианския Национален алпийски клуб.
Лино Лачедели е роден на 4 декмеври 1925 г. в Коринта, планинско градче в северна Италия с дълга история в планинарството. Започва да катери през май 1947 с изкачване на Синк Тори, който се издига над родната му къща. През септември вече е изкачил първия си премиерен маршрут, югозападната стена на Тофана Розес. Скоро става член на Cortina Squirrels, местен катерачен клуб, чиито членове носят червени пуловери, с бродирана бяла катерица, и е на път да стане един от най-популярните алпинисти в Италия.
През 1951 прави второ изкачване на източната стена на Гранд Капусин, по онова време един от най- технически трудните мартшрути в масива на Монблан. Лачедели и партньора му, Луис Гедина, го изкачват за 18 часа без междинен лагер, постижение, което отказва останалите 15 свръзки да предприемат изкачване.
Той изкачва югозападната стена на Чима Скотони в Доломитите за два дни през лятото на 1952; по онова време, това е един от най-трудните катерачни маршрути в Алпите и изкачването му е считано за по-голямо постижение и от изкачването на K2. След това Лачедели се ориентира към зимен алпинизъм, огромно предизвикателство в онези години на несъвършена екипировка.
Междувременно, за да преживява, той работи като водопроводчик, планински водач и ски инструктор.
Когато е повикан в експедицията за K2 преминава медицински тестове, включващи престояване в баро камера, за да се види как понася височината.
Въпреки загубата на пръст на K2, той се връща към скалното катерене в Доломитите, изкачвайки много нови машрути от трудността на Чима Скотони. Те включват югозападната стена на Пунта Джовани. Участва и в 163 планински спасителни операции.
През 2004 г., на 79-годишна възраст, Лачедели се връща на K2, за да отпразнува 50-годишнината от първото изкачване и да отдаде почит на Марио Пучоз, който умира от височинна болест по време на експедицията.
При това връщане в планината, той казва: „Планините имат такава аура от красота, че не се нуждаят от думи. Огледайте се наоколо и вижте всичко, което Господ е създал, и това е най-красивото нещо, което може да ви се случи.“
Лачедели живее през целия си живот в Коринта, работейки в магазина си, наречен K2 Sports.
Напоследък алпинистът страдаше от сърдечни проблеми, които не му позволиха да присъства на погребението на партньора си Ачиле Компаньони през май.
Превод от чуждестранния печат: Върхове
