Любомир Попйорданов: „Рисувам планините в търсене на себе си“
С Любомир Попйорданов сме разговаряли във „Върхове“ по повод какви ли не теми, свързани с планини – неизчерпаеми. Търсили сме го и като основател на Асоциация „Планини и хора“, и като личност – фактор, ангажиран с обществени казуси и каузи в планинарството, планинския туризъм, дейности и спортове. И като човек, от първите заел се в нашата страна с нуждата от регламентация и визия за развитие на правила в прекрасната ни природа.
Вижте още
За неговите картини си говорим днес, в рядък формат на презентационна изложба – една малко позната страна от комплесната му личност и богата душевност в публичния образ на Любомир Попйорданов.
Графика и живопис, отново свързаност с планините, този път – чрез изкуство. Непознат формат. Отворена ще бъде тази изложба до 19-ти април, галерията е в центъра на София.
Вижте какво ни сподели авторът в кратък и лично споделен разговор за изкуството, живописта и цветовете в неговото творчество.
Една различна изложба разглеждаме сега в галерията на книжарница „София прес“. Свързана е Вашата живопис и с планините. Никъде не видях точно определение за изкуството Ви, но ще ни разкажете ли – откъде и как започна всичко?
Днес срещнах едно определение – синкопична. Аз съм привърженик на дефрагментирането на планинския пейзаж, за да представя своето усещане за него и да го населя с багрите, които изразяват моето състояние в процеса на рисуване. А това състояние се променя. Картината отлежава. След това, понякога взима рязък завой и така – често, с месеци. Но не мисля, че трябва да търсим определения за една живопис и за изкуството. То е индивидуален акт на търсене за мен.
В картините си поставяте граници, ясно изразени късове. Търсен или спонтанен е този почерк? Какво казвате с това?
Още в някои картини от 1984 г. я има тази фрагментация на пространството. В картината, посветена на Еверест 1984, например. Когато пътувам, винаги съм се вълнувал от витражите в католичеките катедрали. Изкуството на XX век – от кубизъм през абстрактното – носи категорична заявка за скъсване с реалистичното изобразяване. И търсенето с цветове, линии или отсъствие на такива на многопластово внушение, като хорово изпълнение, в което се преплитат различни гласове…
Цветовете как подбирате в творчеството си? Студените преобладават. Защо?
Синьото, в цялата му възможна палитра и нюанси, не е за мен студен цвят. Синьото е цвят, който изразява нежност, чистота. От него струи музика. Но почти винаги търся да подчертая неговото присъствие в картината чрез други цветове. Да, за мен той е водещ в самото ми възприятие на света, небето, планините, морето… Свободата, ако щете.
С много любов разказвате за Тунис, където е преминала част от живота Ви. Но това го няма в картините?
Бях малчуган – на под 7 години, когато попаднах във френския пансион „Ла Марса“ в Тунис. Това е повлияло целия ми живот, не конкретна картина. Но например, влечението ми към пустините: определено идва оттам.
Коя е планината, която не нарисувахте до момента?
Имам доста планове, Мисля, че от българските планини съм в задължение към пейзажите на Родопите. Централен Балкан…
Когато говорите какво е повлияло на Вашето творчество, акцентът пада върху велики писатели и публицисти, те присъстват и в картините Ви – Достоевски, Хемингуей… Има ли художник, който Ви е впечатлил също толкова ярко?
О, да! Пикасо, Шагал, Ван Гог, Казаков, Генко Генков, особено.
Има ли невъзможни върхове: в изкуството, в живота?
Важно е всеки ден да бъде изживян честно. Върховете са като айсберги в живота на всеки от нас, в морето на случващото ни се всеки ден.
Бихте ли споделили, планирате ли изложби извън страната?
Има една такава идея, но да видим.
Имате ли любима картина сред своите?
Харесвам много пейзажите си, но най-високо стоят двата портрета, които са и в центъра на самата изложба. И особено този на баща ми – д-р Йордан Попйорданов, на чиято 100-годишнина от рождението е посветена и тази изложба.
Пейзажи или портрети обичате повече да рисувате?
Портретите са ми предизвикателството.
Влагате ли конкретно послание в творбите си?
Не влагам послание. Всяка съм я рисувал за самия мен, и в предизвикване на самия мен – да рисувам. Защото има и години, през които не съм рисувал, или в търсене на цветови контрасти, с които не съм експериментирал. В търсене на удоволствието да преоткривам рисуването и това, което нося като заряд. Смелост, понякога.
Изложбата ще бъде открита до 19 април в Галерия-книжарница „София прес“, ул. Славянска 29 (не работи в събота и в неделя). Там ще откриете и бутиковия каталог на автора, включващ живопис, графики и биографични текстове. Той е дело на София Попйорданова и на Андреа Попйорданова.
Снимки в публикацията: Надежда Чипева, Тихомир Стоянов
