Лошо време отказа Ерве Бармас и Давид Гьотлер от плановете им за зимно изкачване на Нанга Парбат
Заради лошите метеорологични условия италианският алпинист Ерве Бармас и германецът Давид Гьотлер прекратиха експедицията си, която имаше за цел зимно изкачване на Нанга Парбат по Рупалската стена по маршрута Шел.
Освен че бяха подложени на силен студ, алпинистите бяха принудени да се справят и с почти непрекъснат снеговалеж.
По време на няколко периода на стабилно време дуото, към което първоначално се присъедини американският катерач Майк Арнолд, успя да се изкачи до лагер 2 на 6200 метра, но след това не успя да постигне никакъв по-нататъшен напредък.
Двамата катереха леко, бързо и без фиксирани въжета.
Силни ветрове се прогнозират за следващите няколко седмици, като т.нар. jet stream ще се установи на височина от 8000 метра и ще доведе до ветрове, прогнозирани да достигнат до 200 км/ч.
Тази прогноза води и до решението им да сложат край на експедицията си.
Първото зимно изкачване на Нанга Парбат датира от 26 февруари 2016 г., когато по маршрута Kinshofer на Диамриската стена Симоне Море, Али Садпара и Алекс Чикон успяха да изкачат 8126 метров връх за първи път в най-тежкия сезон, докато Тамара Лунгер се върна малко преди върха.
Елизабет Револ: Детската ми мечта за Еверест ме върна в планината след трагедията (ВИДЕО)
Бармас обяви решението си да прекратят експедицията на Facebook профила си:
„Никога не съжалявам за нито едно преживяване, което правя и със сигурност няма да съжалявам и за това. Вярвах (и все още вярвам), че можем да изкачим най-голямата стена в света (Рупал на Нанга Парбат, 8126 м) през зимата в чист, лек алпийски стил. Стил, който уважава планината и съответно човечеството. Очевидно не е лесно, но границата, ако има такава, е хубавото време, което никога не идва. И със сигурност не са умствените, физическите и физиологичните способности на хората и планинарите, които могат да се стремят да направят нещо по-добро от запълването с фиксирани въжета на нашите планини, които се пълнят с пластмаса като нашите океани. С Давид, в няколкото красиви дни, които бяха налични изкачихме повече от половината стена с раница малко над 10 кг, чувствахме се добре, повече отколкото можех да очаквам. Очевидно през зимата е студено, има много сняг, но благодарение на тези характеристики катеренето е още по-очарователно, красиво и завладяващо. А за мен алпинизмът е и винаги ще си остане това. Изследване и приключения. Но сега, с голяма горчивина, трябва да се сбогуваме с мечтата си, защото дългосрочните прогнози предричаха пристигането на jet stream с ветрове от 70 до почти 200 км/ч. И както се случва повечето пъти, след толкова силни ветрове обилните снеговалежи ще се възобновят, което прави чакането на последните 15 дни на февруари безполезно. Поради тази причина решихме да не отлагаме края на експедицията, а да запазим оригиналната програма и да се върнем в Италия до края на месеца, за да се концентрираме върху другите цели за тази 2022 г. Специални благодарности на всички, които ме последваха, насърчиха ме и ме накараха да се почувствам част от голямо семейство, общност, която обича планините и ги уважава. Изпращам ви прегръдка от Пакистан и скоро ще последват други публикации с други емоции от това, което изпитахме през последните дни.“
