Можем да намалим риска от наранявания при зимните спортове (СНИМКИ)

Продължава серията от дискусионни срещи, провеждани от началото на годината с акцент оказване на долекарска помощ в планината. Планинските спасители от ПСС – отряд Дупница ни предлагат пъстър набор от възможни случаи и теми в отворени модули. Предстои в събота, на 25-ти февруари, да разберем как да реагираме при очен травматизъм и снежна слепота. Срещата ще води д-р Шен, специализант-офталмолог.

Едни от засегнатите теми при последния лекционен цикъл бяха „Превенция на травми при зимни спортове“ и „Обработка на рани в планински условия“. Какво презентираха лекторите в уютната атмосфера на хижа „Рилски езера“ и какви са техните препоръки, споделиха пред „Върхове“ кинезитерапевтът Петър Петров и травматологът д-р Гроздан Гроздев.

Когато говорим за превенция на травми, кое е първото, което трябва да знаем: основните неща, които да имаме предвид?
Първо трябва да разберем кои са основните причини, които се получават при ски и сноуборд практикуването и изобщо в зимните спортове. След това бихме могли да формулираме принципите и нещата, с които можем да намалим риска от наранявания. Основните причини за травми са недобрата физическа форма, подценяване на загрявката, неразбиране или незачитане на правилата за безопасност по пистите, както и на ски лифтовете, неправилната, неподходяща или повредена ски екипировка, недобрата техника. От там нататък, можем да направим така, че да предотвратим или поне да намалим риска от наранявания чрез подобряване на общата си физическа форма. Уроците по ски и сноуборд ще ни дадат по-добра техника, оптималното време за загряване, подходящото използване спрямо терена и условията на подходящи предпазни средства като каски, предпазители за китки, налакътници, наколенки и т.н. да не се карат ски или сноуборд, когато сме уморени, добрата хидратация и не-консумацията на алкохол.

Говорихте за биомеханика, разкажете ни малко повече за това.
Биомеханиката е от изключително важно значение за работата на цялото ни тяло. Тя означава добра мобилност на определените части на тялото и координацията като съвкупност между отделните стави и изобщо, като съвкупност на цялото тяло. Т.е. – за да имаме здраво коляно, трябва да имаме здрава мускулатура, добра мобилност, проприоцепция, балансирано тяло, здрав глезен… и по този начин коляното също ще е добре. Нараняванията на колената в частност обикновено идват заради една недобра мобилност в таза, в глезена и т.н.

Като говорим за зимни спортове, от Вашия опит като терапевт, какви са най-често срещаните травми?
Най-често е нараняването при коляното. То е различно – може да бъде частично или цялостно разкъсване на предна кръстна връзка, на медиалния колатериал, на хрущяла, нараняване на пателата (колянната капачка – б.р), менискуси и т.н.

Значи повече колене, отколкото глезени? Защо така се получава?
Да, най-често срещаната травма е на коляното. Не че е по-слаба става: просто то поема по-голямо натоварване. Тази става осигурява баланса между глезена и таза. Когато имаме слаб или небалнсиран таз или глезен, компесаторно, натоварването отива в коляното.

Вие препоръчвате възстановяване чрез движение и упражнения. Какви са акцентите в тези упражнения, можете ли да отличите нещо като особено важно?
Достигнал съм до изводите, че трябва да се работи комплексно върху четири неща. Като цяло – за подобряване на околоставната мускулатура и засилване на цялото тяло. Т.е, по-добрата мускулатура ще направи един по-добър мускулен корсет на ставата. Това е най-добрата шина, която може да осигурим сами. Това е не само за коляното, а за цялото тяло. Трябва да имаме, така да го кажем, един здрав корсет на цялото тяло. Друго: трябва да има добра мобилност и да се работи за гъвкавост. Проприоцепцията (собствено усещане в чувството за движение – б.р.) е от изключителното важно значение. Това включва тренировка за про-проприоцепция. Рецепторите са нещото, което ни подпомага да избегнем лошата ситуация. При падане, добрата тренираност на тези рецептори, ще ни позволи да се измъкнем от лошата ситуация по-лесно – т.е, ако тръгнем да падаме по време на каране наски или сноуборд, преди това ако сме го оттренирали добре, лесно ще станем, защото падането няма да излезе извън нормалния си обем на движение.

Най-фрапантният случай, с който сте се сблъсквали при Вашия опит, бихте ли споделили?
Всяка травма е фрапантна за определения човек. Имал съм пациенти с разкъсване на всички връзки, с нараняване на хрущяла, със счупвания на костта – такива считаме за големи травми. Имал съм случаи с разкъсвания на всички връзки, но не мога да отлича някоя като по-тежка от която и да е друга.

***

Когато говорим за видове рани и третирането им в планински условия, какви са най-честите случаи, с които Вие сте се срещали и изобщо – може ли да кажем кои са най-често срещаните обективни рискове от наранявания там?
Най – честите случаи в планината са на разкъсно-контузни рани. Получават се при падане върху остри камъни или паднали клони, особено ако теренът е хлъзгав.

Какви медикаменти и стъпки при обработката на открити рани бихте препоръчали?
На първо място е добре да носим в себе си стерилни марли, ръкавици, бинт, браунол и/или кислородна вода.
При обработката е важно да не пипаме раната с голи ръце. Ако нямаме ръкавици, може да полеем с браунол или кислородна вода и да поставим стерилна марля върху раната, като внимателно я хващаме за края с два пръста, а не с цяла ръка. После правим компресивна превръзка.

Кои и какви са често срещаните грешки при оказване на първа помощ, когато няма лекар наблизо?
Като грешка бих отбелязал, че в стремежа си да помогнат или в паниката си, хората понякога предприемат неправилни действия, които могат да навредят. Раните често се третират с пепел, тютюн, куркума, използва се памук за обработка, вместо с антисептици и стерилни марли. Все още съществуват такива схващания, които ще навредят.

Говорихте във Вашата презентация за имобилизация на долен крайник. Защо на долен?

На долен крайник, защото при тези травми пострадалият често има нужда от специализиран транспорт. При травмите на горен крайник болният е в състояние да се придвижи сам, а и това е обект на беседа на друг колега, която предстои.

Какво е най-важното, което трябва да направим при имобилизиране на крак при травма и в какви случаи можем да навредим, вместо всъщност да помогнем?

Най-важното е да стабилизираме две или повече стави. Имобилизацията да е достатъчно стабилна и надеждна. Може да навредим, ако се опитаме да наместим крайника, ако е счупен или луксиран или ако използваме лоша имобилизация – например хлабава или неподходяща.

Какво ще кажете за последователността от действия, които трябва да предприемем, когато се озовем в ситуация с контузен човек далеч от болнична помощ?
На първо място да се обадим на ПСС. След това да се опитаме да оценим тежестта на травмата и да изберем подходяща имобилизация от наличните средства. Ако сме повече хора, може да се опитаме да придвижим болния в някои случаи, но след като сме съобщили за намеренията си на ПСС.