fbpx

На Мусала 15 години по-късно

vladi-na-musalaПланински спасители сбъднаха мечтата на 34-годишният Влади. Въпреки че е обездвижен от 15 години, той успя да види залеза от връх Мусала.

ПСС публикува разказа на Ники, който е “главна движеща сила” за реализация на идеята:

“Точно в 8:00 бяхме строени пред долна станция на кабинката, където ни чакаше екипа на Бороспорт. След малка организация, за която по-късно щяхме да разберем, че е била недостатъчна, в 8:15 пътувахме нагоре. В продължение на няколко минути се редуваха слънце, мъгла и облаци, за да може в 8:45 да пристигнем на горна станция, където да се любуваме на страхотно време и неописуеми гледки към Боровец, Искър и Мусала.

Там бяхме посрещнати от Пепи Терзийски, който за отрицателно време успя да вкара ред в нашите редици и да поемем нагоре към целта. За мое щастие аз бях разпределен в служебната машина на ПСС и се повозих до заслон Ледено езеро, за разлика от останалите 16 човека от групата, които също се возиха, но хванати за едно въже, вързано за нея.

Някъде около 10:40, след няколко затъвания на машината и безупречно управление от страна на Константин (Коце), пристигнахме максималната височина, до която успяхме да се качим с машината, а именно 200 метра под заслон Ледено езеро. Последва бързо разтоварване, последни инструкции от Пепи Терзийски и голямото приключение във физически смисъл.

За около един час успяхме да направим първите осигуровки и да придвижим Влади до заслона. В 13:00 след 10 минутна почивка и проверка на състоянието на Влади, поехме нагоре. Тук имаше няколко основни фигури.

Захари Недялков, който беше главния двигател на акиа-та, даващ страшно ценни съвети, раздаващ се физически до последно и готов да пожертва всичко в името на каузата.

Милен Братанов, който отговаряше за сигурността на всички ни, Ангел Григорчев и Иван Димитров – отговарящи за стабилността на носилката и положението на Влади в нея, както и още около 10 спомагателни двигатели в лицето на ПСС, отговарящи за цялостното логистично придвижване.

След серия от доста страшни повдигания на носилката над оголени камъни, почти 90-градусов наклон в края на трасето и редувания на въжета в 15:00 се озовахме на върха. Прекарахме 15 емоционални минути, през които нямаше човек, на когото да не виждаме усмивка на лицето през сълзи от щастие в очите. В 15:20 поехме обратния път.

За наше щастие успяхме за един час да бъдем отново при заслона. Последва финално проверяване на състоянието на Влади, след което най-приятната част за повечето от участниците.

Имахме удоволствието да покараме ски по пресен, неотъпкан сняг в продължение на няколкостотин метра, от където отново се натоварихме на машината на ПСС. За наша голяма изненада домакините ни от Бороспорт бяха оставили няколко кабини за нас и дежурни на лифта, така че успяхме да си спестим едно дълго прибиране. Вярно, щеше да е много красиво, но и на прага на нашите сили. В 18:00 успяхме да слезем на долна станция на лифта, където бяхме посрещнати от екипа на Бороспорт и спортния директор.

Обща снимка с всички и един незабравим ден от историята на нашия живот. Благодарности на абсолютно всички, които застанаха зад идеята и помогнаха за нейната реализация – Бороспорт, НП Рила, ПСС, Захари Недялков, метеоролозите от връх Мусала и всички анонимни доброволци с големи сърца”.

Comments

comments

Валерия Динкова

v_dinkova@varhove.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

error: Защитено съдържание !!