Невероятната история на Ерън Ралстън

Наскоро попаднах на информация за невероятното спасение на Ерън Ралстън. Историята му ме потресе точно толкова, колкото тази на Джо Симпсън. За втория обаче, знаят мнозина. Издал е книга, заснет е филм. Кой е Ерън Ралстън, човекът сам издълбал некролога си в скалите и в крайна сметка останал жив. Това е тя, иронията на съдбатa!

Пролет е! Денят е 26 април 2003 г. Ерън Ралстън катери из тесните лабиринти на каньона Блу Джон и нищо не предвещава предстоящата трагедия. Районът в югоизточната част на Юта е един от най-изолираните и пусти места в САЩ.

Ралстън е катерил сам десетки пъти преди това. Изкачил е всички 4-хилядници в Колорадо, 45 от които соло през зимата, като загряване преди покоряването на северноамериканския първенец МакКинли.

Преди фаталния ден 27-годишният Ралстън от Аспен, Колорадо, паркира пикапа си в каньона Хорсшу и поема с маунтинбайка си към Блуджон Каньон, където ще катери.

Облечен в Т-шърт и шорти и носейки раница на гърба си, той планира  да се спусне в каньона надолу и отново да се върне към автомобила си. В раницата си носи две къси въжета, по-малко от литър вода, евтина имитация на джобно ножче Ледърман, малък комплект за първа помощ, видеокамера, фотоапарат и катерачна екипировка. Не носи яке или резервни дрехи.

Ралстън е на 150 метра над финалния рапел в Блуджон. Решава да се спусне до „Голямата зала” с прочути праисторически пещерни рисунки в нея. Изкатерва се върху изглеждащ стабилен камък и започва да се спуска надолу, когато

250-килограмовата скала се сгромолясва върху дясната му ръка.

Ралстън е затиснат, но не и отчаян.

В първите часове след инцидента той се опитва да изчисли шансовете си за освобождаване и намира четири възможни решения.
•    Някой ще намине наоколо и ще го освободи.
•    Ще се опита да избута скалата и да освободи ръката си.
•    Ще се опита да повдигне скалата с помощта на въжетата.
•    Ако всичко останало не успее, ще пререже ръката си.
Смъртта е петата възможност, за която Ралстън не иска да мисли.

Катерачът прави опити с въжета и екипировка да премести камъка, но той не се помръдва. Следващият опит е да издълбае скалата с джобното си ножче, но и това не дава резлтат. След десет часа дълбане, резултатът е шепа скален прах.

Температурите рязко падат през нощта, но Ралстън продължава с опитите да се освободи. Неделя и понеделник минават, а той все още е заклещен. Слънчевата светлина достига мястото, където се намира за много кратко време през деня. Вторник остава и без храна.

В сряда, Ралстън започва да пие собствената си урина, събрал предния ден. Въпреки нечовешките болки, успява да включи камерата си и да запише кратко прощално обръщение до родителите си. След това

издълбава собствения си некролог в скалата:

„Почивай в мир, Ерън. Октомври 1975 – Април 2003”. Смъртта обаче не идва, и не идва.

В четвъртък сутринта Ралстън има видение – 3-годишно момче, огряно от слънцето, бяга около еднорък мъж. Осъзнал, че това е собственото му бъдеще решава да предприеме драстични мерки. Ако не се освободи сега, по-късно няма да има физически сили да стори това.

Ралстън се приготвя да ампутира дясната си ръка, под лакътя, използвайки джобното си ножче. Знае, че това няма да е никак лесно, а болките ще са нечовешки. Друг шанс за спасение, обаче няма. Без да навлизаме в подробности за процедурата, нужно е първо, извивайки се силно встрани да счупи костта, която джобното ножче не би могло да пререже, преди да пристъпи към истинска ампутация. Цялата операция трае около час.

На ръба на силите си, успява да промие раната с куфарчето за първа помощ, което носи в раницата си. Отслабнал 17 кг, напълно обезводнен, с кървяща ръка, събира сили, прави си снимка пред проклетия камък и се пуска по 50-метров рапел надолу. Оставяйки въжето си да виси над пропастта потегля на 7-километров преход към пикапа си, където се натъква на холандско семейство.

Ерик и Моник Мейер и малкият им син Анди, току-що са приключили с фотографирането на Гранд Гелъри. Докато събират нещата си и се приготвят да се прибират чуват зов за помощ някъде зад гърба си. Двамата веднага се сещат, че това трябва да е изгубеният планинар, за който са чули, че се издирва по-рано през деня.

Ралстън бързо приближава към тях. Ръката му, или това което е останало от нея, виси върху саморъчно направена шина. Мъжът обаче говори с ясен глас:

„Здравейте, аз съм Ерън и бях затиснат от огромна скала в събота. Преди 4 часа успях да отрежа ръката си и се нуждая от медицинска помощ. Трябва ми хеликоптер“.

Решено е жената и сина й да потърсят помощ възможно най-бързо, докато Ерик остава с ранения катерач, за да го води в правилната посока и да го подкрепи с храна, вода и психологична помощ. Въпреки загубата на кръв Ралстън върви със стегната стъпка, докато пясъкът в сандалите му започва да го дразни. Едва тогава спира, в сенчестата част на каньона, за да почисти обувките си.

По това време приятелите му в Аспен започват да се безпокоят за изчезването му и съобщават в полицията. Проблемът е, че Ралстън е пропуснал да уведоми, който и да било за плановете си. Майка му разбира, че синът й го няма едва в сряда, когато шефът му се обажда да го търси. Негов приятел й помага да прегледат електронната му поща, за да разберат нещо, но не намират следи. Властите в Аспен откриват, че е теглил пари от кредитната си карта в Моаб, Юта и информират местната полиция да започне издирване.

Мич Ветере, патрулиращ полицай, получава обаждане в четвъртък сутринта. Катерач е изчезнал преди няколко дни. Пикапът му е намерен в Хорсшу каньон, но няма и следа от Ралстън.

Тери Мерсър, пилот на хеликоптер в Солт Лейк Сити се среща с Ветере около 1 ч. следобед край пикапа на Ралстън. След като преглеждат бележките и екипировката му, разбират, че е опитен катерач. Започват издирване по въздуха в продължение на около два часа, но – НИЩО.

Изведнъж екипажът съзира двама души да махат далеч, в ниското. Това са холандката и нейния син, сигнализиращи на хеликоптера за посоката към ранения. Екипажът бързо разбира сигналите и се приземява недалеч от Ралстън. Пилотът и полицаят са шокирани  – засъхнала и прясна кръв покриват тялото му – и липсващата ръка. Двамата не могат да повярват; Ралстън е на малко повече от километър от пикапа си.

Той дори вече няма нужда от спасяване.

След като е качен в хеликоптера, Ветере поддържа разговора с ранения, за да не заспи. 12-минути по-късно вече е в настанен в болница Ален Мемориал в Моаб. Ралстън влиза без чужда помощ, след което с точност показва на картата, къде се е случил инцидента.

Спасителите са удивени от волята му за живот. Всъщност, ако не си беше помогнал сам, хеликоптерът нямаше шанс да го открие в дълбокия каньон.

Мерсър и двама полицай се връщат в каньона, в опит да освободят ръката на Ралстън и да бъде направен опит за пришиването й, но претърпяват неуспех. Камъкът не може да бъде помръднат. Едва по-късно 13 души, яки мъже, успяват да отместят скалата.

Ерън Ралстън пък, продължава да катери и до днес, макар и с една ръка.