Ледено катерене — Техники

Леденото катерене се появява за пръв път още през 18 в. Тогава алпинистите прокопават стотици и хиляди стъпки, за да се придвижат нагоре по заледен терен.  Едва през 1938 г. двама германци изобретяват котки с два предни зъба, с което извършват революция в леденото катерене. Благодарение на изобретението те успяват да изкачат, смятаната за непревземаема северна стена на връх Айгер. В сегашния си вид леденото катерене започва да се практикува през 70-те години на 20 в. Преди това, то е само част от изкачването на голяма стена, която включва в себе си и скални пасажи и други предизвикателства и прегради.

В България ледено катерене може да се практикува на почти всеки замръзнал водопад, стига състоянието му да го позволява. Най разпространените места за ледено катерене са: Северния Джендем в Стара планина (х. Плевен), Големия и Малкия Скакавец (х. Скакавица), Боянския водопад (Витоша), Скакля (Бов), Боров камък (Враца), Пръскалото (х. Левски), Висулките. Подходящ лед има на Седемте езера и на други места из Рила и Пирин.

Да се фокусираме върху техниките, използвани на леда.
Ледено катерене
Когато говорим за ледено катерене, обикновено имаме предвид замръзнал водопад с катерач, проправящ си път по леда с 2 ледокопа и котки на краката. Катеренето по алпийски лед може да бъде от ходене по равна заледена повърхност с котки до изкачване с употребата на едно или две сечива или катерене с предно захващане. Вечният глетчер е по-голям и много по-разнообразен като терен от повечето замръзнали водопади, затова се нуждаете от различни техники при смяна на ледените условия и ъгъла на склона. Първо ще разгледаме как да използвате краката си на леда.
Техники с котки
Въпреки че е възможно да катерите по лед с малък наклон, като пробивате стъпки в леда с ледокоп, използвайте котките си ефикасно. Техниките за катерене по лед са известни като Френска и Германска, от държавите, от които произлизат. Съвременното алпийско катерене използва и двата стила.
•Френска техника – френската техника или flat-footing (плоско ходило) по леда е предпочитана за  лед с малък до умерен наклон. Захващат се всички долни зъби, а предните остават в контакт с леда. Това е най-ефикасния начин за придвижване по твърд сняг или лед. При лед с малък наклон, катеренето е само начин за задържане на краката по склона, а забиването става с помощта на коленете. С нарастване на наклона, катеренето изисква по-голяма гъвкавост на глезена. По-лесно е да обърнете ходилото си и да ходите патешката, отколкото да го задържите в плоска позиция. На по-стръмен склон, може дa работите с всички зъби на котките.
Разбира се, става наложително да вървите настрани нагоре по склона. Правейки това, стъпете здраво с горния крак, след което прехвърлете над него долния и стъпете здраво. Тази кръстосана стъпка изисква внимание, тъй като лесно може да закачите зъбите на двете си котки или да ги оплетете в гетите или каишките. Важно е при френската техника да забивате всички зъби, освен предните два. Изкушаващо е да забиете в леда само вътрешния ред зъби, но внимавайте! Това е по-удобно за глезените ви, но котките може да се плъзнат по леда и да паднете. Френската техника работи при склонове до 40°. При по-стръмни наклони, е по-трудно за глезените и се изискват по-големи умения.

•Германска техника – Германската техника е по-известна като предно захващане, заради факта, че само предните зъби на котките са в контакт с леда. Обикновено се използва при наклон над 45°. Катерачът е с лице към склона и забива в леда предните 2 или 4 зъба на котките. Това е най-директния начин за изкачване по  стръмен склон, но и най-трудния за мускулите на прасците, тъй като само рамката на котката поддържа крака ви. За разлика от френската техника, за която е необходима известна практика, германската е много по-проста. Ритнете, забийте предните зъби, стойте. Няма защо да казваме, че разположението на крака не трябва да бъде прецизно. Тежината на тялото трябва да почива на няколко точки от котките и инструментите ви, затова осигурете няколко точки за захващане.

•Комбинирана техника – Добър начин за катерене по умерен наклон е да смесите германската техника  с френската. Тази комбинирана техника е известна като „позиция 3 часа“ или „pied troisieme“ и обикновено е по-малко изморителна от директното ходене на плоско стъпало. Тя включва забиване на предните зъбци на единия крак, докато другия е наклонен настрани, и е успореден на наклона.

•Някои забележки – Често срещано явление  при начинаещите е да ритат няколко пъти, за да настроят зъбците на котките в леда. Това не само е изморително, но може да разбие и леда, на който стоите. Ледът се чупи твърде лесно, ако прекалявате и с ударите със сечивата! Друга тенденция е да държите коленете си твърде високо, позволявайки на предните зъби да изхвъркват. Снижете коленете до по-ниска точка. Това е особено важно в края на стръмна зона, когато терена става по-полегат. След като излезете на върха е лесно да повдигнете коленете нагопре и да се изкачите по ръба.

Употреба на ледокоп
Ходенето по равно или малък наклон не изисква обезателно употребата на ледокоп. Всъщност, добра идея е да упражнявате вашата flat-foot техника (с и без котки) без да разчитате на ледокопа си, за да се научите да „усещате“ леда под краката си. Разбира се, носете и дори използвайте ледокопа и сечивата си при всяко ледено катерене. По-дългите планинарски пикели често се използват с по-късите ледени сечива на алпийски маршрути, които включват движение по сняг и лед. На стръмни, технични ледени турове обикновено се използват 2 къси сечива, едно с лопатка и едно с ударен инструмент на накрайника. Лопатката се използва за почистване на леда преди поставяне на ледени винтове или за изкопаване на стъпки. Ударният инструмент служи за забиване на цеви.

Техники за ледокоп
За малък до умерен наклон (до 45°) използвайте френска техника:
•Cane (piolet canne) – Позата cane се използва когато ходите по равен до умерено наклонен терен. Дръжте ледокопа за накрайника с острието (в края на дръжката), като правите контакт с леда. Тази техника се комбинира с ходене напред или патешко ходене, както бе обяснено по-горе.
•Cross-Body (piolet ramasse) – С нарастване на наклона, обърнете тялото си настрани и продължете диагонално нагоре. Тук, cross-body позата е по-сигурният начин да държите ледокопа. Хването го за накрайника с ръката, която сочи надолу и забийте острието пред тялото си в склона. Това е особено полезно, ако слизате по склон със стъпала.

За стръмен наклон (над 45°) използвайте германска техника:
•Low Dagger (piolet panne) – Позата low dagger се използва, когато се обърнете към снега и леда фронтално. Дръжте ледокопа за накрайника при лопатката, натиснете го в склона на нивото на кръста. Използвайте при къси протягания за баланс при твърд сняг или мек лед. Трудно е да се задържите дълго на твърд лед с тази техника.
•High Dagger (piolet poignard) – Същото като low dagger, с изключение на това, че ледокопът се забива над главата. Хванете накрайника на ледокопа, обърнат към леда. High dagger се използва, когато наклонът стане твърде стръмен за low dagger.
•Anchor (piolet ancre) – Позата anchor ви позволява повече сигурност. Дръжте ледокопа близо до дръжката. Размахайте над главата и забийте в леда. Сега, предно забиване, работете с краката като прогресивно местите ръцете си по-високо от дръжката на ледокопа. Накрая, едната ръка ще държи накрайника на ледокопа като при позиция low dagger. В тази точка, преместете и поставете ледокопа отново.
•Traction (piolet traction) – Позицията traction се използва при много стръмен до вертикален или надвесен лед. Когато ледът е много стръмен, са необходими 2 сечива, за да поддържат баланса и да правят контакт с леда, като продължавате нагоре. Хванете сечивото за дръжката, близо до основата, размахайте над главата и забийте здраво, но внимателно в леда. Направете същото с другото сечиво и продължете с крака нагоре.

Забиване на сечива
•Когато забивате вашите сечива, проверете за вдлъбнатини в леда, които са по-здрави от външните издутини и са по-устойчиви на отчупване. Ако сте втори в свръзка, проверете за отвори, оставени от партньора ви и поставете сечивата си в тях.
•Както и поставянето на котките, едно сигурно замахване е много по-добро от няколко пробивания или случайни насичания в леда. Това спестява енергия. Важно е и правилното количество сила. Опитайте се да избегнете твърде силно размахване на сечивата, което бързо ще измори ръцете ви.
•За да извадите сечивата си, докато катерите, важно е да го правите, по начина, по който сте ги поставили. Извадете ледокопа обратно в посоката, в която сте го поставили в леда и натиснете нагоре, за да го издърпате. Опитвайте се да не го въртите насам-натам, за да не го счупите.

Dry Tooling
Често ледените маршрути са примесени със скала. При Dry tooling използвайте вашите ледени сечива като осигуровка в пукнатините на скалата. Може да поставите пикела в пукнатина и след това продължете нагоре, така, сякаш сте на лед. Някои накрайници с ударен инструмент дори са разработени с ръзличен ъгъл от всяка страна, за разнообразни по размер пукнатини и се използват като зъбци или клин.

Осигуряване на леда
Точно като при скалното катерене, трябва да се осигурите в случай на подхлъзване. Осигуровките ви позволяват да задържите партньора си и да слезете на рапел, след катерене.

Употреба на естествени осигуровки
При ледено катерене може да използвате естествени осигуровки, ако успеете да ги откриете. На замръзнал водопад, не е трудно да намерите здрави ледени колони, около които може да поставите удължителна примка. При микс може да откриете естествени издатини на скалите, за да привържете примката около тях. Някои ледени катерачи използват пукнатините между леда и скалата, за да се привържат с леден винт с тръбовидна лента, поставят в пукнатината и завъртат на 90°.

Поставяне на ледени винтове
Ледените винтове трябва да бъдат поставяни в здрав лед, след това се захващат с прусек към въжето, докато стоите на предно захващане и се държите с един ледокоп. Това е сложен процес и за начинаещи и за напреднали.
•Първо трябва да почистите от хлабав лед, мек лед или сняг, докато достигнете добър, твърд лед. Използвайте пикела, за да направите малка дупка, в която да поставите винта.
•Той трябва да влезе под ъгъл от 10° в посока обратна на очакваното натоварване.
•Изберете точка в леда, близо до китката ви, за по-добро завинтване. Върхът на пикела е добра отвертка.
• По-новите модели ледени винтове с въртяща дръжка правят процеса много по-лесен!
•Докато завинтвате, почистете леда, който хвърчи наоколо.
•Продължете да завивате, докато горната част се изравни с повърхността на леда и закрепете надолу в посоката на издърпване.
•На много кишав или хлабав лед е необходимо да направите хоризонтален отвор, в който да поставите винта. Поставете го вертикално в леда.
•Укрепете повърхностния болт с втори, свързан с примка и карабинер.

Ледени цеви
Тази осигуровка е подходяща в ситуации, където болтовете ще нарушат леда. Цевите под формата на кука могат да бъдат поставени в пукнатини, между ледени висулки или в стари отвори от сечива. Използвайте ударния инструмент на ледокопа, за да ги забиете в тях.
Abalakov V-Thread
Наречена по името на съветския катерач, който за пръв път я използва през 1930 г., осигуровката Abalakov V-thread е проста по дизайн, но много здрава. Подходяща е за рапели или осигуровка с горно въже, при доброкачествен лед.
•За да направите осигуровка,  се нуждаете от два 22-см. винта, тръбовидна лента и парче тел.
•Поставете ледените винтове под ъгъл от 10° нагоре и на около 60° настрани. Идеята е да се направи тунел с два винта, които ще се срещнат по средата.
•Извадете частично единя винт, за да поставите втория.
•След като направите тунела, промушете лентата.
•Направете възел.
Ако сте начинаещ, не използвайте тази статия като ръководство за ледено катерене. Най-добре е първите няколко пъти да бъдете с инструктор или опитен водач. Статията има само информативна цел!