fbpx

Виктор Терзийски: В планина се ходи с приятели

Виктор Терзийски – катерач и откривател. Ледени премиери у нас, десетки изкачвания на скални игли, високи стени и замръзнали водопади в чужбина. Какво го мотивира, как гледа на катеренето изобщо и защо такива дейности може да формират житейска философия – разказва той пред “Върхове”.
Виктор Терзийски, Върхове

Откъде дойде тази страст към катеренето, кога започна?

Страстта дойде в детството ми, стар брой на списание и отразената експедиция “Еверест 84”. Първия ми досег с катеренето беше 1995-та година, на Лакатник – Aлпийска поляна, оттогава датира и любовта ми към това прекрасно място.

Кой те кръсти Ледения?

(Смее се) Това е прозвището ми за всички приятели от Лакатник. Даде ми го Емо-Ментето от Лакатник, след като със Станимир Желязков изкачихме за пръв път водопада на Бов.

Обиколил си доста и по света. Откъде е най-яркият ти спомен?

Най-яркият ми спомен е от Швейцария, високо в планината, над езерото Oeschinensee. Красив замръзнал водопад, с почти максимална категория на трудност, неизкачван досега.
А споменът е за другарството и споделен чифт сухи ръкавици, когато рониш сълзи – но не от радост, а от прииждащата кръв в замръзналите пръсти.

Коя е най-голямата ти ледена победа?

Не харесвам думата “победа” в този контекст – свързана е с битка.
Водопадите и скалите просто си стоят, а ние се борим със себе си. Може да се сборим и с тях, но победителят, в случая, е ясен.
Най-голямата победа над физиката ми – Италия: водопад от 6-та категория; на първо въже ме уцели буца лед, получих мозъчно сътресение, но успях да изведа и останалите четири въжета.
Най-голямата победа над егото ми – всички пъти, в които съм предлагал да се евакуираме отнякъде поради очевиден риск.

Прочети  Световна купа по ледено катерене в Саас-Фе - резултати

Как се мери рискът? 

Риск поемаме още със ставането си сутрин и всяко свое движение след това, с всяко свое изказване. За мен риск, който не си струва да се поеме, е този, при който съвкупност от факти вече са ясни, но егото и ендорфините не ни позволяват да ги отчетем като предвестник или ясен сигнал. Това застрашава животи. Ако нашият живот е собствен, то този на свръзката също е в ръцете ни. Понякога просто трябва да кажеш – не, стига! Мерната единица и инструментът за измерване на риск е лично предизвикателство, каквото и да е значението на думата риск за всеки индивид.

Какво ти дава катеренето – повече спорт, повече емоция, или нещо друго?

Катеренето за мен е начин на живот.
За мен то е спорт, работа. В залата по катерене открих и съпругата си. То е нещото, което ни кара да обикаляме прекрасни места, да споделяме емоции, да опознаваме вътрешния и външния свят по един непринуден начин.

Непринуден, казваш. Свръзката не е ли форма на принуда и на кого се доверяаваш?

Когато общуваш и споделяш, когато си в хармония с природата и себе си, няма как да има принуда. Дори когато гледаш задните части на партньора повече от час, докато той се опитва да премине труден участък, или когато е нужно да се съгласиш с неговото мнение, макар и да не си убеден в това. По един различен от градския начин на общуване, успяваме да опознаем себе си и обкръжаващия ни свят.

На кого се доверявам? Предимно на себе си. Научих се да изслушвам, научих се и да се вслушвам. Вярвам на повечето си партньори в спорта. Доверявам се на малко от тях!

Има ли друго – хоби да го наречем – което би могло да измести скалите при теб?

Да измести – не, но обичам разнообразието и предизвикателствата. Обичам да карам колело по всякакъв терен, обичам да ходя за риба, обичам и да плета… хобитата ми живеят в хармония, а са и доста гостоприемни… (смее се)

Скално или ледено катерене?

Катерене!

Прочети  Как катеренето помага на психиката?

Кой е най-ценният урок, който получи на въжето?

Че дори в свръзка винаги може да останеш сам.

Приятелства или аскетизъм са тези дейности за тебе, ако погледнем по отстрани?

Зависи от гледната точка, зависи и чий е погледът. Не съм социален, не обичам тълпата, не държа да се харесам или докажа.
“Приятел” за мен е дума с огромна тежест! Радвам се че съм срещнал всички свои приятели, а още повече се радвам, че успявам да избегна шума и празните от съдържание социални контакти.

Разкажи ни случка, която е обърнала гледната ти точка.

Много са. По-лесно е да споделя гледната си точка – в планина се ходи с приятели!

Каза, че катерачният ти път от Алпийска поляна е започнал. Какво е за теб Лакатник?

Лакатник за мен е дом – не физически, абстрактен. Това е събирателно място на много спомени, там усещам уют и спокойствие. И винаги се връщам с трепет. Виждам и бъдеще… (смее се). Искам да живея там.

ледено катерене, ВърховеВиктор Терзийски, Върхове

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

error: Защитено съдържание !!