fbpx

Историята на женския алпинизъм

gerlindeТри дами ще се устремят тази пролет към постигането на заветната си мечта – изкачването на последните три в колекцията им от всички 14 осемхилядници на планетата. Доколко е нежен нежният пол и откога датира любовта на жените към планината….

Разходките на кралиците

Техният живот, тяхното придвижване през 19 в. били следени от всички. И те волю-неволю, давали пример с поведението си на своите народи. Но дали успяваме да оценим каква роля са изиграли именно те, кралиците, в поврата на общественото мнение към планините? Така, както в днешно време ни влияе например телевизията…

Когато през 1856 г. младият австрийски император Франц-Йозеф направил изкачване с голям брой гидове на ледника Пастерце в подножието на Гросглокнер, неговата съпруга, красавицата Елизабет (Баварска), го очаквала в началото на глетчера. Семейството им по онова време се считало за идеално – двамата се запознали в романтичната атмосфера на високопланинския курoрт Бад Ишл. Te се разхождали заедно по алпийските поляни, но скоро след това от най-щастливо, семейството бързо станало образец за нещастно… Най-важна роля тук изиграли военните неудачи на страната.

След една от тях, през 1860 г., се състоял много важен референдум и Франция, победила Австрия във война, станала алпийска страна. В частност, според този референдум Савоя, заедно с Шамони, преминали в състава на Френската империя – бивша и бъдеща република. По повод победата, новият френски планински курорт Шамони бил посетен лично от император Наполеон III и съпругата му. Те се изкачили до ледника Мер дьо Глас, макар че императрицата всъщност не слязла от гърба на мулето.

Това бил върхът на управлението на 52-годишния император, пик на могъществото и популярността му – след него започнало падение към позорния му край 10 години по-късно. Племенникът на Наполеон продължил да разпространява славата на рода в друга насока, като станал прочут учен – географ и ботаник. Принц Ролан Бонапарт председателствал и Първия световен конгрес на алпинистите в Париж през 1900 г.

Британската кралица Виктория също се увлякла от модата за посещение на планините, като пристигнала в Швейцарските Алпи. Великата вдовица и многодетна майка последвала своите поданици, тъй като й било интересно къде през лятото изчезва целият лондонски елит и какво значат тези тайнствени швейцарски думи, толкова популярни сред нейните придворни: Оберланд, Юнгфрау, Гринвденвалд, Люцерн… Тя дотолкова се вдъхновила от алпийската красота, че лично се възпротивила на забраняване на алпинизма след трагедията на Матерхорн през 1865 г.

В центъра на вниманието на цяла Европа бил и чудоватият Людвиг II Баварски, брат на Елизабет, с която започнахме тази статия. Той опустошил хазната на своята държава със строителство на замъци с удивителна красота, разположени в романтични ъгли на немската част на Алпите. Бавария по време на неговото управление банкрутирала като държава и била анексирана към Прусия.

Кралят, който решил да дава пари за изкуство, а не за пушки, по времето си бил могъщ импулс за цялото европейско съзнание, за културата, в това число и за културата на алпинистите.

Но да се върнем към красавицата Елизабет Баварска. Годините минавали, тя – жената на невнимателния император – работохолик, намерила утеха в пътешествията. Императрицата прекарвала в пътувания без мъжа си почти всичкото си време. При това многократно посещавала различни планински райони. Известно е, че през 1885 г. Елизабет, съпроводена от гидове, се изкачила по скален маршрут на връх Гросер Бухщайн в масива Гезойзе.

Но особена активност в планините проявило италианското кралско семейство. Неговият представител, херцог Абруцки, Луиджи Амадео ди Савоя, бил един от най-активните алпинисти на своето време. Освен големия брой алпийски изкачвания, в това число зимни, той провеждал добре организирани експедиции в отдалечени планински масиви: в Африка на Рувензори, в Аляска на връх Свети Илайъс, в Каракорум за първия сериозен опит за атака на К2. Сестра му, кралицата на Италия Маргарита, в чест на която брат й Луиджи нарекъл третия по височина връх в Африка, прекарвала много време в планините, в замъка в Гресон. През 1893 г. кралицата се изкачила на един от върховете в масива Монтероза. Там на връх Пунта Нифети, на височина 4554 м., тя тържествено открила планински заслон, носещ и до днес нейното име.

Освен това Маргарита дала на италианския народ вкусната пица, наречена по нейно име и оцветена с цветовете на националния флаг…

Жените тръгват с мъжете и обратно

Казват, че някои мъже в края на 19 в. се опасявали да оставят жените си сами дори по време на изкачване. И ги вземали със себе си. Това били красиви алпинистки, такива като Хермина Таушер, Май Норман-Неруда, Розе Фридман.. Те дълго време ходили с мъжете си по планините, след това постепенно започнали да ходят сами. Имало, навярно, и такива, които скитали в планините не по желание на мъжете. Впрочем, много алпинистки от това време били изявени феминистки и не били омъжени.

fani-balok”Най-високопланинската” дама станала Фани Балок-Уоркман (1859 – 1925). Имало и обратния случай, когато жената завела мъжа  си в планината. Може би за това, че не се отличавала с особена красота. Фани била дъщеря на богат адвокат, по-късно станал губернатор на щата Масачузетс. През 1881 г. тя се омъжила за лекаря Уилям Уоркман.

В средата на 90-те години вече немладото семейство решило да измени на ориентацията си и да станат професионални пътешественици. Това им се удало. От 1895 до 1899 г. те извършват рекордни велосипедни походи из Европа, Северна Африка и Близкия изток. Връщайки се от пътешествие, съпрузите пишат книги, изнасят лекции и отново се отправят на път. В началото на новия век Уоркман избират за обект на своите изследвания северните Хималаи и Каракорум. Те провеждат шест големи експедиции, по време на които извършват сериозни алпийски изследвания и изкачвания. През 1906 г. Фани и съпругът й се изкачват на Пинакъл Пик /6960 м./, поставяйки абсолютен височинен рекорд за жена.

Прочети  Почина легендата на британския алпинизъм Дъг Скот (ВИДЕО)

Коя е най-високата жена в света?

ani-pekИменно така, „най-високата”, наричала себе си американската преподавателка по латински език, родената в Германия Ани Пек (1850 – 1935 г.). Тя започнала да се занимава с алпинизъм на 38 г. с изкачване на връх Шаста. На 45 г. пристига в Европа, за да изкара курс по класически алпинизъм и да се изкачи на Матерхорн. След това Ани се включва в експедиции, като започва с изкачване на мексиканските вулкани Попокатепетъл и Орисаба. През 1902 г. Пек става един от учредителите на Американския Алпийски клуб, от самото си начало заявяващ равни права на мъжете и жените в неговите редици.

За главен обект на своята активност американката избрала Южна Америка, в планините на която организирала няколко леки експедиции. През 1904 г. й се удало да извърши първопрохождение на връх Сората /6489 м./ в Боливия. Следващата й цел била по-висока точка в Перунаските Анди – връх Уаскаран. Този връх не се дал от първия и дори не от втория път, а едва от петия опит! През 1908 г. в невероятно драматична борба с гидовете си Габриел и Рудолф Таугвалдер (в резултат на измръзване по-късно им били ампутирани по няколко пръста), й се удало да изкачи северния връх на масива Уаскаран. Невероятен подвиг, ако бъде отчетена жалката екипировка за такива условия и възрастта на дамата (58 г.)…

Доколко височината на планината била определена точно, може малко да се пофантазира. Още повече, че тя била поощрявана от перуанското правителство. Пек обявила височина 7291 м. – най-високият от покорените върхове в света, най-високата точка на Америка и Западното полукълбо. А перуанците обявили Пек за покорител на най-високия връх на Земята с височина 8000 м. и даже я отличили затова с паметен медал.

Всичкият този шум не се харесал на много алпинисти и най-вече на Фани Балок-Уоркман, която била убедена, че Хималаите, които тя толкова харесвала, са по-високи от Андите. Височинният рекорд за жена тя искала за себе си. За своя сметка Балок наела група от фреснки геолози, които пристигнали в Перу и след месец напрегната работа дали на Уаскаран нова височина – едва 6626 м.

През 1911 г. Ани Пек (61 г.), тежко преживяла неприятния скандал по повод височината на Уаскаран, отново заминала за Андите. Нейната нова експедиция била именувана „Гласувайте за жените!”. Флаг с такъв надпис бил забит на връх Коропуна /6455 м./. Впрочем, аналогичен флаг на друг връх размахала и нейната съперница Фани Балок-Уоркман.

Последното свое изкачване Ани Пек извършила на 82 годишна възраст. В това време тя повече се увличала от авиацията. Организирала и успешно провеждала авиоекспедиции по цяла Южна Америка, от север до крайния юг.

Жени на стените

Мястото, където започнали да катерят жени по сложни скални стени – това, разбира се, били Доломитите. Дори най-лесните наглед турове изискват усилено катерене. Но скалите, когато са в добро състояние, могат да бъдат съвсем приятни., особено когато напред вървят опитни гидове. Впрочем, гидовете правели това, което им е наредено от клиента. Така се случило, че първото изкачване на знаменитата южна стена на Мармолада (наричат я „кралски Доломити”), било осъществено под ръководството на жена.

beatrice-tomassonБеатрис Томасон (1859- 1947) била дъщеря на небогат земеделец от северна Англия. След завършване на образованието си останала да работи в Германия. В това време тя била стремително развиваща се държава, преживяваща бум в много отрасли на живота, включително и в алпинизма. Беатрис започнала да пътува в Алпите през 1883 г. От начало тя се ограничавала с леки изкачвания, но с годините у нея се появило желание да пробва нещо далч по-сложно. В средата на 90-те Томасон започва активно да пътува в Доломитите, за което наема най-добрите местни водачи и ходи на най-сложните маршрути, в това число и премиерни изкачвания.

През 1897 г. Беатрис пътува с един от най-добрите гидове на своята епоха Микеле Бетег. За по-малко от месец те осъществяват 22 сложни изкачвания, от които 4 били премиерни и 6 втори изкачвания. На следващата година Томасон, вече с други водачи, специалисти по ледено катерене, изкачва няколко микс маршрута в района Ортлес.

В това време Южната стена на Мармолада вече започва да се счита за главно предизвикателство в Доломитите. Всички най-добри гидове-катерачи вече били изпробвали на нея силите си и отстъпвали с надеждата отново да се върнат. Те работели с клиенти само през лятото, а намирането на клиент за Южната стена не било просто. Надеждата била в Беатрис. И тя се решила. През 1901 г. била организирана цяла експедиция за изкачването й. Сред гидовете бил избран опитният 47-годишен Бетега и и по-младият Бартоло Цагонел.

До маршрута достигнали на 1 юли, въпреки неустойчивото време. Страхували се от конкуренция, знаело се, че не само Томасон иска да изкачи стената тази година. Катеренето по сложност превъзхождало всичко, което по-рано Бетега изкачвал. Клиновете, които забил, били повече от всички останали през предишните години. Изобщо, тогава „железният век” на техническия алпинизъм едва започвал и клиновете не се жалели от водачите. Тройката тръгнала по стената в добър темп, a от другата страна на върха се изкачвала двойка носачи с хранителни продукти, напитки и одеяла.

През втората половина нa деня времето се влошило. Завалял слаб дъжд, който на върха преминавал в сняг. В това време тримата катерачи преминавали отвесни камини, в които било относително сухо. В eдин момент падащ камък ударил главата на Беатрис. Тя запазила хладнокръвие, превързала раната и изкачила върха, като предизвикала възхищение в гидовете си. Слизането обаче се оказало немислимо. Цялото изкачване отнело 12 часа, на върха ги посрещнала групата носачи и въпреки липсата на видимост, успели да се спуснат до заслона от другата страна.

Прочети  И все пак: Полша се включва в битката за K2 тази зима

За изкачването Бетега получил 400 крони, които се равнявали на годишната му заплата. Това обаче била достойна работа. Маршрутът бил възможно най-сложен технически от всички, изкачени до този момент в Алпите. За това достижение Томасон и гидовете били неохотно признати от конкурентите. Това били мъже, владеещи в онова време алпинистката преса. Но жените настъпвали, недопускайки непризнаване.

Няколко седмици след изкачването на Мармолада била изкачена друга знаменита южна стена в Доломитите: в масива Тофан, издигащ се над курорта Кортина д’Ампезо. Местните гидове Анжело Дибона и Джанфранко Сиорпаес превели по стената две унгарски благороднички – баронесите Илона и Роланд Етвош.

Жената с четири фамилии

В детството си тя се наричала Елизабет Елис Френсис Хоукинс-Уайтсбед (1860 – 1934). Девойка от знатен род, с добро възпитание и образование, тя рано (едва на 18 г.) се омъжила за немладия вече офицер Фредерик Бьорнеби и му родила син. Заради слабото здраве на майката, детето се възпитавало от баба си, а младата жена била изпратена на планина, в Шамони.

elisabeth-frensisИзминали две години и Елизабет издала своята първа книга с името The High Alps in Winter or Mountaineering in Seach of Health (Високите Алпи през зимата или Планинарство в търсене на здраве). С това тя предизвикала гнева на главния енциклопедист на алпинизма Уилям Кулидж, който написал разгромяваща рецензия. Елизабет го предизвиквала – той обикалял планината през зимата вече 15 години, бил издател на първата в света книга за зимен алпинизъм. Какво могла да напише дръзката новачка? В алпинизма обаче, тя открила не само път към здравето, а и страстно увлечение.

Така с фамилията Бьорнеби Елизабет за пръв път влязла в историята.

Записани са в историята и думите на нейната заможна леля Лейди Бентинк: “Забранете й да се занимава с алпинизъм! Тя шокира цял Лондон и изглежда като индианец”. Било вече познато. За своя живот Елизабет надминала даже Кулидж, издавайки 12 книги, в това число автобиография, нелош роман за зимния живот в Сейнт Мориц и няколко пътеводители.

През 1886 г. първият й мъж починал. Но в Алпите останала неговата фамилия. По време на опит за първо изкачване на „последния непокорен връх” на Алпите – Бисхорн, Елизабет с водача Имбоден се изкачили на Източния връх, който се оказал по-нисък от Западния. От тогава Източен Бисхорн започнал да се нарича Пуент Бьорнеби.

В онези времена, жената вече носела фамилията на втория си съпруг, наричала се Мис Мейн. С тази фамилия, заедно с Евелин Макдонъл, преминават траверса на пик Палю, първата чисто женска свръзка без гидове. За своята алпийска кариера (1882 – 1903) Елизабет извършила около 130 изкачвания. На Матерхорн тя била с кралския гид Александър Бургенер. На Егюи дю Жеан Елизабет участвала в третото изкачване и била първата жена, стъпила на върха. Любимият й гид бил Йозеф Имбоден, с който тя направила 24 от своите 26 първопрохождения. Този резултат бил постигнат в норвежки експедиции. На картата на планините на тази страна останали имената на две палнини – Елизабетинд и Имбодентинд.

За най-сложното й изкачване историците смятат зимния траверс с изкачване на Пик Дисграция. За 15 часа алпинистите преминали сложен маршрут с денивелация 2800 м.

В момента на приключване на алпийската си дейност Елизабет погребала и втория си мъж. Тя вече носела четвъртата си фамилия – Мис Обрей Ле Блонд, когато осъществила главния си възход в алпийската история. За това се счита учредяването на първия в историята женски алпийски клуб. Той бил създаден в Лондон по инициатива на Елизабет през 1907 г. Тя станала първият президент на клуба, отстъпила поста през 1912 г. В този период вече не ходела по планините. Заедно с третия си мъж Елизабет се увличала по велосипедни пътешествия и автогонки. Интересувала се и от паметниците на културата в Испания и Италия, за които издала редица пътеводители.

Включила се и в историята на кинематографа, като в самия край на 19 в. заснела около 10 филма за развлечения (ски, кънки и даже хокей) в планините на Швейцария. Снимките били направени предимно в Сейнт-Мориц, където зимувала английската дама.

Дизайнерката

Клод Труайе – Коган била дизайнер и собственик на моден бутик Париж. Това чисто женско занимание обаче не й попречило да се занимава с алпинизъм. Тя конструирала първото женско облекло, подходящо за планински изкачвания, което заменило твърде неудобните рокли, носени по онова време. Дизайнерката се прочула и с няколко свои изкачвания:

1951 – Перуанските Алпи – изкачване на Алпамайо /6120 м./

1952 – Перу, изкачване на красивия връх Невадо Салкантай /6320м./

1954 – Първа експедиция в Хималаите. Вестниците сензационно писали: “Миниатюрна жена се отправи към грандиозната планина“. Изкачвайки се на височина 7740 м. (това е световен женски рекорд) по склоновете на Чо Ойю, заради суровите атмосферни условия, е принудена да се върне.

1955 – Изкачване на хималайския връх Ганеша /7429м./, следват експедиции в Гренладия, Перу и изкачване на Безенги.

1959 – тя е вече на 40. И отново се връща в Хималаите. Ръководи първата женска експедиция на Чо Ойю, с желание да установи женски височинен рекорд. На 1 октомври тя и белгийката Клод ван дер Стратен се изкачват в Лагер 4 /7100м./. През следващите пет дни времето е лошо, но те напускат лагера и достигат височина 7700 м. Това вече е женски височинен рекорд! На 5 октомври алпинистите в Базовия лагер виждат с бинокли, че мястото на Лагер 4 е затрупано от лавина.

Печалната гибел на Клод Труайе-Коган била отбелязана с национален траур във Франция – акт, с който страната удостоява само най-видните си граждани.

Comments

comments

Валерия Динкова

v_dinkova@varhove.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

error: Защитено съдържание !!