fbpx

Нивес Мерой и Романо Бенет – двойката, която изкачи 14-те осемхилядници без кислород

Най-добрата катерачна двойка в света….Нивес Мерой и Романо Бенет са първата двойка в света, изкачила всички осемхилядници на планетата без допълнителен кислород и шерпи. Двойката изкачи последния си връх през май 2017 г. Това беше Анапурна.

Италианската двойка от Тарвизио достигат 8091-метровия връх с испанеца Алберто Зерайн (неговия 10-ти осемхилядник) и катерачния му пратньор Джонатан Гарсия. Лагер 4 на 7100 метра в 00:30 ч. и достигат върха на Анапурна за 10 часа.

Мерой и Бенет са уникални в планинарския свят. Те започнаха височинната си кариера през 1994 г. на един от най-страховитите и символични върхове – K2, но не успяха да стигнат върха. Допълнителна трудност по онова време е и фактът, че те се опитват да се изкачат по нов маршрут от Север. Това говори много за техния подход към планините и техните лични изследвания. Те постигнаха първия си успех над 8000 м. с Нанга Парбат през 1998 г. и дългото пътуване до най-високите планини в света вече завърши, повече от 20 години по-късно, с Анапурна. Двойката винаги предприема това пътуване заедно, без носачи на голяма надморска височина, без допълнителен кислород и винаги в малки експедиции. Тези аспекти са показателни за стила на алпинизма, който поддържат в едно изследване – преди всичко човешко – което изглежда и надхвърля границите. Романо Бенет и Нивес Мерой (мечката и Мери Попинз) завършиха страхотно пътешествие за пример.

Това е двойката, която повече от всички други е оставила следа в хималайския алпинизъм. И която направи проучването и изкачването на най-високите върхове в света начин да се развиваме заедно като двойка.

Мерой е родена в района на Бергамо, от Бонате Сото. Бенет е от Тарвизио. Тя е родена през 1961, той през 1962 г. Двамата изпитват еднаква любов към планините и алпинизма, а тяхната първа среща бележи началото на нещо, което ги отвежда далеч отвъд границите на двама души, свързани с едно въже. Двойката се жени през 1989 г. и избира да живее във Фузине, малко селце в сърцето на дивите Юлийски Алпи. Това е място, където планините са от „отминали времена“, идеални за техния „старомоден“ начин на живот, който при по-внимателно разглеждане изглежда перфектната метафора за техния алпинизъм; просто, конкретно, винаги далеч от тълпата и модата.

Неслучайно техният височинен дебют е на Северната стена на K2

Това беше през 1994 г. и Мерой и Бенет наистина се изкачиха изключително високо, чак до 8450 м, само  на 200 метра от върха. Дори и така, това начинание е ключово за разбирането на техния изключителен опит в най-високите планини в света. Tова е пътешествие, белязано от най-чистия алпийски дух, алпинизъм по справедлив начин: без използването на допълнителен кислород, височинни носачи и предварително установени лагери. Те избраха да се изкачат на върха сами или с група приятели, преди всичко с Лука Вюрих. През 1998 г. те изкачват първия си осемхилядник – Нанга Парбат (8125 м). През 1999 г. стъпват на Шиша Пангма (8046 м), а 10 дни по-късно и на Чо Ойю (8202 м). Тези две изкачвания показват истинската доблест на Нивес Мерой, която при осъществяването им стана не само най-успешният алпинист в Италия, но и една от най-големите в света. Но това беше само началото. През 2003  г. беше осъществен зключителен хеттрик с бързи изкачвания на Гашербрум I (8068 м), Гашербрум II (8035 м) и Броуд Пик (8047 м). Всички три изкачвания за рекордните 20 дни. Преди тях само легендарния Ерхард Лоретан се беше справял по-добре, изкачвайки ги за 17 дни. Разбира се, никоя жена не беше постигала толкова много. Но пътешествието им продължи към Лхотце (8516 м), който беше изкачен през 2004 г. Следващият по ред, през 2006 г., беше Дхаулагири (8167 м), следван от изкачване, което ще бъде запомено: K2. На втория по височина връх в света, този, считан за най-труден от всички, Мерой и Бенет бяха сами. Огромната планина беше напълно пуста. През 2007 г. дойде време на първенеца на планетата – Еверест (8850 м), а през 2008, за Манаслу (8163 м).

Прочети  ВИДЕО: Гмуркане в пещерата Билингхърст

Междувременно, с 11 осемхилядника Мерой, наричана “тигърът” от Ери де Лука в книга, която посвещава на на нея, се надпреварваше да стане и първата жена, изкачила всички 14 x 8000.

“Състезание”, в което тя винаги е отказвала да участва

Този сорт “надпревара” няма нищо общо с нейната представа за планинарството, нито с тази на Бенет. Двамата бяха двойка, истинско партньорство. Бенет задаваше посоката, беше силата. Мерой представляваше другия начин да гледаш и да правиш нещата. Заедно те намираха баланса, който ги мотивираше да завършат пътешествието.

Така през 2009 г., до Канчендзьонга, когато партньорът й изглеждаше странно уморен и не можеше да продължи да се катери, Мерой не се поколеба нито за миг. Бенет я призова да продължи, върха беше близо и тя можеше да го достигне. Ситуации като тези се срещат често при 8000-метровите гиганти. Но Мерой настояваше да се върнат назад, да слязат в базовия лагер заедно и това решение се оказа “спасител на живота”. Бенет, но и Мерой, сега трябваше да се справят с ново предизвикателство с най-трудното си изкачване от всички. Разгледаха и преминаха заедно това изпитание, точно както винаги го правеха в планината. Те се отличиха, обединиха се както винаги, както в планината, така и в живота. Това е може би най-красивият им връх от всички. След тази пауза те възобновиха своята хималайска кариера, заедно както обикновено, без допълнителен кислород, както обикновено, и без носачи на височина. Това „прераждане“ ги доведе през 2014 г. до върха на Канчендзьонга с височина 8 586 м. През 2016 г. те изкачиха Макалу. А на 11 май 2017 г., Анапурна, последният останал осемхилядник, номер 14.

Comments

comments

Валерия Динкова

v_dinkova@varhove.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

error: Защитено съдържание !!