Нужни ли са курсове по зимно планинарство?

Всъщност, този текст няма много да се промени, ако се махне „зимно“ от заглавието. Но понеже сме в сезона, логично е да обърнем внимание точно на курсовете, на които хората се учат какво да правят в планината при зимни условия.

Винаги съм акцентирал върху зимни условия, а не върху календарната зима. Фиксирам върху реалните условия, при които се практикува планинарството.

В нашите високи планини, зимни условия може да се срещнат

от средата на ноември до края на май.

Това, че от календарната зима остава по-малко от месец, а температурите навън са пролетни, не означава, че на по-усойните високи места в Рила и Пирин на човек няма да му се наложи да прилага наученото в курсовете до края на май – т.е. още три месеца.

Всички казвахме, че тази година, „зима няма“. Това обаче не попречи да има много инциденти в планината, някои от които фатални.

Докато

лавинната опасност рязко се увеличава след сериозен снеговалеж

и после постепанно намалява до следващия, не означава, че няма други опасности, свързани със снежната покривка, колкото и тънка да е тя и над определена надморска височина.

Защо курсове?

Има и други начини да се ограмотите в планината и в частност – в зимната. Но все пак, курсовете, за които говорим, са най-добрият начин.

Какви са другите начини?

Най-разпространеният през последните години, е да четем и да гледаме снимки и видео (и все по-малко да четем, всъщност). След това да пробваме да възпроизведем на терен видяното. Най-разпространен е, поради огромното количество информация, до което все повече имаме достъп. Както и бумът на социалните мрежи.

Рисковете са ясни – планинарството е практическа дейност, а теорията служи по-скоро да обясни защо нещо се прави по един или по друг начин.

Да се учи планинарство пред компютъра е опасно

Колкото и детайлно нещо да е обяснено, ако на терен някой не покаже; ако няма кой да поправя грешките, нещата стават твърде рискови. Още повече, че повечето техники изискват повече от един човек, а често самоуките ходят в планината сами.

Отделно, много трудно е да се разбере коя информация е наистина правилна и добра. Не винаги най-гледаните клипове в youtube, както и тези, които излизат „най-отгоре“ при търсене, са най-добрите примери. Защото хората реагират на атракции и сензации, а не на правилно и коректно прадставени техники.

Друг, съвсем логичен начин, е да отидем на планина с приятели. Такива приятели, които знаят и могат повече от нас. Но дали техните умения са правилини? Къде са ги усвоили те самите? Има хора с много опит в планината, дори с постижения, но които не правят задължително нещата така, както трябва. Техният начин работи за тях (защото го могат, защото са натрупали опит постепенно и са се адаптирали към тези не много правилни техники. Те им пасват добре, а може би просто никой не им е казал, че има и други, по-добри начини), но дали за вас те ще вършат същата работа?

И друго – с приятели в планината отиваме за забавление, за кеф и за купон, и много по-рядко – за да се учим. Те ще взимат решенията, ще избират пътя, ще казват с каква екипировка трябва да се движим, но акцентът рядко ще е върху обучението. И ако останете случайно сами, ще се окаже, че няма да знаете как да постъпите, или реакциите ви ще бъдат грешни, защото няма кой да ви предупреди и поправи.

Не точно така стои въпросът при

преходите и изкачванията с водач.

Да, в този случай би трябвало да сте с опитен професионалист, който да знае кое как се прави. Но и в този случай акцентът не е върху обучението, а върху изпълнението на програмата, върху успешния край и щастливата група. Решенията обикновено в такива моменти се взимат много бързо. Водачът не е длъжен да се аргументира защо прави нещо по един или друг начин. Изобщо, всичко се случва много бързо – бързо се открива пътят, бързо се вади и прибира екипировката, възлите сами се появяват там, където трябва.

Когато ми се случи да съм с други колеги, дали по работа или за наше удоволствие (особено, когато сме за удоволствие!), винаги съм малко стресиран от скоростта, с която всичко се случва.

Когато водачът обаче е с група, много важен е таймингът. За да не се стъмни, за да не се изпуснат хубавите условия, и да слезем по „човешко“ време, все пак. Ако хората се справят, ако успяват да следват водача, той не се занимава да ги коригира и да им обяснява. Да, ако има лошо сложена екипировка или погрешна техника, застрашаваща сигурността, той ще се намеси, но не повече.

На курс е по-различно

Там не се гони хижа, преход или връх. Цялото пребиваване в планината е с цел обучение. Заниманията не се правят много по-далеч от „базата“, за да не се губи време в „просто“ ходене, а да има време за обучение.

Когато акцентът е върху обучението, то започва от самото начало – как сте облечени, как е подредена раницата. Колко неща може да се споменат само от паркинга до хижа „Мальовица“ например, колко грешки може да бъдат отстранени! А при мероприятието с водач се случва дори всичко да започне на хижата.

Какво трябва да знаем за котките: практически съвети

Тайминг има, доколкото в един момент трябва да се приберем в хижата, но тя е на 20-30-40 минути – времето не е стресиращо. Едно упражнение, един пасаж могат да бъдат повторени няколко пъти, докато се изчистят грешките, докато се изправи стойката (а когато качваш връх с водач например, пасажът е важно да се премине, както можеш.). И винаги на курс има предвидено време преди и след заниманията, защото практиката е нещо прекрасно, но е добре и да се кажат нещата, да се преговорят.

Полезно е да се наблюдава как прави нещо инструкторът, но много полезно е също да се наблюдава какви грешки допускат другите.

Инструкторът не е просто водач в планината

Тези, които правят повече обучения, се стараят да са в крак с новите техники и с най-новата екипировка. А и всеки знае, че най-добре се разбират нещата, когато успееш да ги обясниш на някой друг. Инструкторът се старае да е подготвен, да разобличава всякакви митове за екипировката и техниките, защото няма начин да не му се наложи – в днешно време хората знаят много (или най-малкото си мислят, че знаят) и няма да липсват въпроси и провокации.

При индивидуално обучение

със сигурност инструкторът може да обърне повече време на курсиста. Всъщност – цялото време. Но го няма вече примера на другите, да видиш няколко човека как го правят, да се коментира дали го правят добре, и ако не – какви са грешките. Когато става дума за по-технични неща, свързани с въже, при индивидуалните занимания инструкторът и курсистът са винаги в двата различни края на въжето, когато нещата станат сериозни. А не е зле инструкторът да може да бъде ту в единия край, ту в другия край и съответно – да контролира отблизо какво се случва. Но за това трябва повече от един човек.

Малка група и хомогенно ниво

Това е идеалният, но рядко постижим случай. При правилна концепция, от всеки курс има смисъл – по-дълъг, по-кратък, концентриран върху нещо конкретно, или общ поглед върху много техники.

Не се притеснявайте, както се казва във вица: „От веднъж не се става.“. Това, че сте успели да повторите манипулация, да се справите с упражнение, все още нищо не означава. В планинарските техники рутината е много важна, за да можеш в напрегната или дори екстремна ситуация да реагираш правилно. А нещата, които се учат на курсовете, за щастие ни се налага да практикуваме рядко при нашето планинарско ежедневие – търсене на затрупан от лавина, оказване на първа помощ, работа с въже.

Дори котките и пикелът влизат рядко в действие, все пак трябват подходящи условия и терен за тях.

Ако е равно, ходете с щеки. Пикелът е за стръмното! Или как да подберем правилните за нас сечива

До ориентиране и навигация стигаме при мъгла и пресен снеговалеж, но е факт, че се стараем да не излизаме по възможност в планината в такива условия.

Какво би могло да се учи на курс по планинарство, освен правилното обличане, правилното подреждане на раницата и инвентара по нея, слагането на котките?

• Как да ползваме щеките.
• Движение с пикел и котки по различни терени и наклони.
• Преодоляване на различни препятствия в зимната планина.
• Избор на път – от гледна точка на сигурността (от падане или от лавина).
• Запознаване и ползване на лавинна екипировка – уред, сонда и лопата.
• Лавинен уред – пускане, спиране, различни режими, търсене на затрупан под снега с лавинен уред.
• Лавинна сонда – монтаж и демонтаж, как да сондираме (не става от обща култура!), какво усещаме със сондата.
• Лавинна лопата – тя върши работа не само при лавинни инциденти, добре е човек да покопае заедно с инструктор, за да може при нужда да е максимално ефективен.
• Общо поведение, когато сте в група и падне лавина и има затрупан, може би от най-важните неща е това.
• Ползване на въже – кога може да ни се наложи, с какво може да ни помогне.
• Какво освен въже трябва да имаме, какво може да направим само с въжето.
• Няколко прости възела и тяхната употреба, основни познания по осигуряване на стръмен склон.
• Как да си направим точка в снега и да закрепим въжето, ако няма нищо друго наоколо.
• Как да си направим подслон в снега, ако ни се наложи.

И много други. Всеки курс е различен, но винаги има определен акцент, а водещите са специалисти в различни области. Но всички те имат за цел да ви предадат определени знания и умения и да ви научат на самостоятелност. Стига да търсите точно това, разбира се.