Оцелял след падане в пещера се присъедини към екипа, който го спаси (ВИДЕО)
Мъж, който прекарва 54 часа в капан в уелска пещера и мисли, че ще умре, се присъедини към спасителния екип, който го извади, с надеждата, че може да направи същото за другите.
Около 300 доброволци от цялата страна се включиха в спасителната акция за Джордж Линан, който счупи ръката, ребрата и челюстта си след падане в пещерната система Огоф Финон Ду в Брекон Бийкънс през ноември.
54-часовата операция беше най-дългата пещерна спасителна операция в историята на Уелс, а 38-годишният мъж каза пред Би Би Си, че се чувства „щастлив, че е жив“. Неговото изпитание обаче не го отблъсна от пещерите ни най-малко. Инженерът от Бристол каза, че спортът е част от това, което е той, и иска да се върне под земята възможно най-скоро.
Сега Линан се е записал като доброволец в спасителния екип на пещерите в Южен и Среден Уелс, който координира операцията за спасяването му, „за да мога да помогна на следващата бедна душа, която се окаже в тази ситуация“.
Изживявайки отново изпитанието си, мъжът си спомня как сутринта на 6 ноември тръгва с малка група на шестчасова екскурзия в дълбоката пещерна система близо до Penwyllt.
Но опитният пещерняк пада и когато се свестява не може да помръдне. Освен счупените си ребра, челюст и ръка, той е получил изкълчване на ключицата, разкъсан далак, травма на белия дроб и счупена кост на китката. „В този момент просто крещях от болка. Беше ужасно“, разказва той.
Докато един от приятелите му отива, за да се обади за помощ, друг остава до него и му говори с часове, за да го държи буден.
„Продължих да се въртя между две състояния – имаше: „Ще се боря с това и ще оцелея, което стана“ и „Наистина не ме интересува““, каза той. „Когато се появиха онези първи екипи, оказващи първа помощ, от този момент нататък винаги чувствах, че имам шанс. Но първоначално не бях сигурен, че ще успея.“
Спасителите доброволци се стичат на помощ от цялата страна и Линан казва, че си спомня, че е виждал познати лица сред тях. Те се спускат в подземната мрежа от над 60 км, за да издърпат пострадалия през по-тесните проходи и да го отведат до по-широка площадка, където може да бъде поставен в палатка, за да се стопли.
Завързан за носилка, той е изтеглен от пещерата със спасители, които образуват редица и си го предават един на друг.
Процесът отнема повече от два дни, като операцията трябва да спира редовно, за да се оказва медицинска помощ на ранения мъж.
Пещернякът си спомня, че е изпитал „изключително чувство на облекчение“, когато най-накрая стигнали до изхода. Той излиза на повърхността в тъмното на третата нощ, където го очакват стотици пещерняци и представители на пресата, след което е откаран надолу по хълма към чакаща линейка, която го откарва в болница.
Сега той казва, че е благодарен за „здравата връзка между пещерняците“ и иска да се върне, като сам стане спасител, смятайки, че това е „правилното нещо“.
„Пещернячеството е много безопасен спорт, най-общо казано, за хора, които знаят какво правят. Това е толкова безопасно, колкото пресичането на път“, обяснява той. „Но подобни неща се случват от време на време. И когато станат, има само един екип от хора, един тип хора, които ще ви измъкнат оттам“.
