Почина легендарният британски алпинист Джо Браун
Почина легендарният британски алпинист Джо Браун, известен преди всичко с първото изкачване в свръзка с Джордж Бенд на осемхилядника Кангчендзьонга (8586 м) – третия най-висок връх в света.
Той е починал спокойно през нощта на 15 април в дома си в Ланберис на 89-годишна възраст.
Джо Браун e истински пионер в алпинизма. Той не само променя стандартите в британското катерене в средата на миналия век, но и чертае пръв много от маршрутите към най-високите върхове на планетата, както и прокарва изключително технически сложни за времето си катерачни турове.
Вдъхновител на поколения алпинисти, най-продуктивният му период е през 50-60-те години на 20-ти век. Изкачванията му са изключително разнообразни като стил и височини – от катерене на скали наоколо, до най-високите върхове в Хималаите и Каракорум.
Интересна е историята на израстването на Джо Браун като алпинист. По онова време британската катерачна общност е съставена предимно от аристократи. Браун е седмото и последно дете в семейството на строител, който почива, когато Джо е едва на осем месеца. Майка му е принудена да започне работа като чистачка. В биографията си „Трудните години“ Браун си спомня как е започнал да катери.
Едва 12-годишен, той първо изследва селските райони и изкачва стари кариери. На около 16 години прочита „Да вървим да се катерим“ на Колин Киркус и решава, че това е призванието му. Легендата гласи, че е взел въже от простора на майка си, но самият Браун обяснява, че всъщност е откраднал въже, поставено около пътно строителство.
След като напуска училище, започва работа като чирак водопроводчик и общ строителен работник. През 1949-50 г. Джо е призoван в Кралската армия, където 18 месеца служи в артилерийския корпус. Дори и в службата не губи време и продължава да катери скали. По един от маршрутите той чупи крака си на три места, но само три месеца по-късно се връща на скалата и завършва проекта си.
Партньор в ранното му катерене е Дон Уилънс от съседния град Салфорд. Те са сред първите от новото поколение следвоенни катерачи с работническо потекло, за разлика от алпинистите от висшата класа, доминирали спорта до Втората световна война.
В тези години Браун прокарва редица нови маршрути в Сноудония в Северен Уелс и Пик Дистрикт в Англия, които са с най-висока степен на трудност за времето си. Такива са „Cemetery Gates“ (в превод „Гробищни порти“, 1951, E1*, с Дон Уилънс – б.р.) на масива Динас Кромлех в Северозападен Уелс и „Cenotaph Corner“ (в превод „Ъгъла Кенотаф“, 1952 г., Е1, с Дъг Белшоу – б.р.).
В следващите години изкачването му по трасето „Fissure Brown“ по западната стена на иглата Aiguille de Blaitière (3522 м) в масива Монблан става едно от най-трудните в Алпите, изкатервано някога.
Следват множество постижения на Браун в Алпите и Хималаите през 50-те години с Уилънс и други членове на британския Клуб за скално и ледено катерене, един от основателите на който е той.
През 1955 г. Джо Браун и свръзката му Джордж Бенд са поканени да се присъединят към британския национален отбор, планирайки първото изкачване на Кангчендзьонга. По онова време, след успешните първи изкачвания на Еверест през 1953 г. и К2 през 1954 г., Кангчендзьонга остава най-високата точка в света, на която не е стъпвал човешки крак.
Британската експедиция е ръководена от Чарлз Еванс. На 25 май 1955 г. от югозапад (от страната на ледника Ялунг) за първи път се изкачват Джо Браун и Джордж Бенд, а на следващия ден, 26 май, маршрута повтарят Норман Харди и Тони Стрейтър. Никой от тях обаче не изкачва последните два метра, защото местните смятат върха за свещен. И до днес съществува неофициално правило изкачващите го алпинисти да не стъпват на върховия купол.
Друго негово забележително постижение е първото изкачване през 1956 г. на Музтаг Тауър (7276 м) в Каракорум, заедно с Иън Макнайт-Дейвис.
Впоследствие Джо Браун се заема с разработването на нови средства за обезопасяване при катерене и става един от създателите на първите осигурителни елементи.
Мир на душата му!
*Е1 по английската скала – „екстремно тежко“ вкл. VI и VI+ по UIAA, 5c-6a по френската категоризация
