Преди 86 години: Четири дни стотици българи в сняг и виелици търсят катастрофирал полски самолет над Пирин
На 23 ноември се навършват 86 години от трагичната катастрофа на полски пътнически самолет над Пирин. Машината Douglas DC-2 с регистрация на полските авиолинии SP-ASJ на авиокомпания ЛОТ излетяла от Солун на днешния ден през 1937 година и пътувала за София. Загиват тримата пътници пътници и тримата членове на екипажа на самолета, припомня БТА.
Преди да изчезне, аеропланът е бил видян за последен път в 14:37 часа, на 13 км на юг от Петрич.
В спасителната акция за издирването на машината по билото на Пирин се включват над 2000 българи, военни и цивилни. Акцията протича в условията на снежни бури и преспи и продължава няколко дни.
Останките на самолета са открити на 27 ноември 1937 г.
в района на Мозговишки рид под връх Мозговишки чукар
на около 2600 метра надморска височина.
Тадеуш Дмошински е командир на полета на полската машина, а Ришард Валентукевич – механик. Самолетът трябвало да кацне в София на 23 ноември 1937 г., където двамата да бъдат удостоени с български ордени, за които били издадени царски укази. На 12 юли 1937 г. те управлявали самолета, който специално докарал до София вода от р. Йордан за светото кръщение на родилия се на 17 юни 1937 г. княз Симеон Търновски. Цар Борис Трети лично следил през цялото време спасителната акция.
Related Posts
На 1 декември 1937 г. на първото зимно заседание на Сейма на Полша (долната камара на парламента) в присъствието на българския посланик Петър Траянов депутатите със ставане на крака и бурни ръкопляскания изказват благодарност на целия български народ за проведената спасителна акция.
В. „Добри Виезор“, орган на правителството, обнародва под заглавие „Ние никога няма да забравим“ една статия, посветена на търсенията на аероплана на ЛОТ. Вестникът описва подробностите по издирването и подчертава сърдечния интерес, проявен от целия български народ.
„Спасителните експедиции, излагайки на опасност живота си, се изкачват по скалите в бурните нощи по снега и ледените пропасти. Подобни неща не се забравят. Приятел в нужда се познава. Нещастие е катастрофата с полския аероплан, далеч от отечеството, в чужбина. Тая чужбина не е вече чужда, когато цялото българско население, селяни и войници, началници и подчинени, рамо до рамо се отзоваха незабавно на позива за спасяването на полския аероплан. Ние не ще забравим тая спасителна акция. Ние помним добре, когато се касае за едно благородно дело, без заинтересованост, когато ни се подава приятелски ръка за помощ. Ние изказваме нашето възхищение и нашата признателност за щедрите героични усилия, положени от целия български народ за спасяването на полския аероплан и неговия екипаж, които ще останат дълго в нашата памет. Хвала и чест на българския народ!“, пише изданието.
Официозният вестник „Газета Полска“ също помества специална статия, в която заявява между другото:
„При печалните резултати от търсенията на полския аероплан се отбелязва една проява, която ни принуждава да забравим за момент трагичността на положението. Тая проява е героичната и безвъзмездна помощ, пълна с човечни чувства, оказана при търсенията на аероплана от участващите в тях лица. Всички военни и граждански власти се поставиха в услуга на спасителната акция. Трагедията с полския аероплан позволи още веднъж на братския български народ да засвидетелства пред полския народ тия здрави връзки. Още с узнаването за изчезването на аероплана, директорът на въздухоплаването полковник Бойдев, който се намираше по това време във Варшава, се завърна веднага в София, за да поеме ръководството на спасителната акция. Няколко спасителни отряда бяха веднага готови. Оттогава спасителната акция продължи денонощно.
Българските планини са покрити със сняг два метра дебел.
Лесно е човек да се изгуби. Лавини застрашават, бурите са опасни. Въпреки това спасителната акция не само, че не отслабна, но се засилваше все повече. Ние никога няма да забравим, че българският народ в един толкова тежък за нас момент прояви такава сърдечност.“
Погребението на жертвите от катастрофата, пилотът Дмошински и механика Валентукевич, е извършено във Варшава в присъствието на представители на гражданските и на военните власти и на българския пълномощен министър Траянов. Тленните останки на третата жертва от екипажа на катастрофата, радиотелеграфистът Виник, са погребани в Долина.
