Седем десетилетия по-късно: Как бе извадена лампа, изгубена в австралийска пещера (ВИДЕО)
През 1953 година 19-годишен младеж оцеля близо 75 часа в пещера без светлина, а по-късно стана учен на НАСА. Изгубената му карбидна лампа остава под земята близо седем десетилетия, преди да бъде открита, а впоследствие и извадена.
През декември 1953 г. Брайън О’Брайън влиза в пещерите Яранголбили в австралийския щат Нов Южен Уелс заедно със своя приятел и спелеолог Фред Стюарт. Краткото им изследване обаче се превръща в тридневна борба за оцеляване.
Двамата се разделят в пещерата Ийст Дийп (East Deep Cave), а О’Брайън изгубва карбидната си лампа – единствения източник на светлина, с който разполага. След падане и дезориентация той остава сам в непознат участък от пещерата, обгърнат от пълен мрак.
Младежът прекарва около 74–75 часа под земята, разполагайки с малко храна и съвсем ограничено количество вода. В издирването му се включват над 50 души. Спасителите в крайна сметка го откриват жив, след като чуват виковете му дълбоко в пещерата.
О’Брайън оцелява и впоследствие изгражда впечатляваща научна кариера. Той става учен, работещ с НАСА, и участва в разработването на експерименти за изследване на лунния прах, използвани в мисиите „Аполо“.
Изгубената му лампа обаче остава в пещерата десетилетия наред
Брайън О’Брайън никога не престава да се надява, че изгубената лампа ще бъде открита. Дъщеря му Рос О’Брайън разказа пред австралийската телевизия ABC, че баща ѝ винаги е искал да си я върне.
Ученият умира през 2020 г. на 86-годишна възраст, без да доживее повторното откриване на предмета, останал завинаги свързан с преживяното от него изпитание.
През 2021 г. две млади спелеоложки – Британи Миърс и Лаклан Бейли, тогава студенти – забелязват лампата на около 60 метра под земята. Тя виси от висок скален корниз и изглежда така, сякаш времето е спряло на мястото, където О’Брайън я е изгубил през 1953 г.
Двамата не осъзнават веднага историческото значение на находката и я оставят на мястото ѝ. По-късно откритието става известно сред спелеоложката общност и започват обсъждания как лампата да бъде извадена безопасно, без да се уврежда пещерата и при зачитане на желанията на семейството на О’Брайън.
Така, 68 години след драматичното събитие, историята получава ново развитие.
Два часа през тесни проходи, за да бъде извадена лампата
Тази година четирима доброволци спелеолози, сред които и Британи Миърс, се върнаха в пещерата, за да извадят предмета. Операцията е координирана с Националната служба за паркове и дивата природа на Нов Южен Уелс.
Макар по права линия лампата да се намира само на около 100–150 метра навътре в пещерата, достигането до нея се оказва трудно. Екипът трябва да премине през тесни пространства и да преодолее сложни скални участъци, а температурата на места пада до около 5 градуса по Целзий.
След приблизително два часа под земята спелеолозите достигнаха до лампата и успешно я освободиха от скалния корниз, на който стоеше от 1953 г.
Изненадващо, предметът е в забележително добро състояние. След повече от седем десетилетия в пещерата по него има сравнително малко следи от корозия.
От пещерния мрак до лунните мисии на НАСА
Историята на лампата е неразривно свързана с необикновения житейски път на нейния собственик. След като оцелява в пещерата, Брайън О’Брайън се посвещава на науката и се утвърждава като специалист по изследването на лунния прах.
Според официална биографична справка на австралийското правителство той е главен изследовател по проект на НАСА и създава експеримент за регистриране на лунния прах, използван в мисиите „Аполо 11“, „Аполо 12“, „Аполо 14“ и „Аполо 15“.
Извадената от пещерата лампа вече свързва две на пръв поглед напълно различни части от живота му – драматичното изпитание на един 19-годишен младеж и последвалата му кариера в космическите изследвания.
Семейството на О’Брайън повери находката на Националната служба за паркове и дивата природа на Нов Южен Уелс, която планира да я съхрани и покаже в района на Яранголбили.
Дъщеря му Рос О’Брайън и внукът му Боби Кафаня пътуваха от Пърт, за да присъстват на изваждането на лампата. За семейството това е символичен завършек на история, започнала през 1953 г., когато един младеж се изгубва в мрака на австралийска пещера, а по-късно достига до едни от най-значимите космически изследвания на своето време.
