Трагедията под Матерхорн: Историята мълчи

Големите върхове имат своята трагична, неразгадана история. Нека си спомним Загадката за първото изкачване на Еврест – Ървин и Мелъри срещу Хилари и Тенгуей?

Алпийският красавец Матерхорн не прави изключение от това правило. Тук първопокорителите са известни на историята. Тяхното изкачване обаче се помни с една трагедия – нещастен случай или умишлено убийство? Този въпрос терзае алпийския свят вече век и половина.

Надпреварата

На 7 юли 1865 г. англичанинът Едуард Уимпър пристига във Валтурнанш – от италианската страна на границата. Целта му е ясна: да изкачи девствения и страховит Матерхорн. Уимпър убеждава местния водач Жан-Антоан Карел да се присъедини към експедицията, но времето се влошава. На 10 юли Карел се отказва заради други ангажименти.

В ранната утрин на 11 юли, докато Уимпър още спи, Карел заедно с няколко спътници потегля към Матерхорн – самостоятелно. Уимпър е потресен. Остава без екип, без водач, без възможност да се върне обратно в Цермат.

По-късно същия ден той среща лорд Франсис Дъглас и Йозеф Таугвалдер, син на опитния водач Петер Таугвалдер. Тримата решават да се обединят и да направят опит за изкачване от швейцарската страна.

Те прекосяват Теодулпас към Швейцария. В Цермат, където времето все още е лошо, намират Петер Таугвалдер, когото Уимпър успява да убеди да се включи в експедицията.

По пътя към хотел „Монте Роза“, Уимпър среща и свой стар познайник – планинския водач от Шамони Мишел Кроз. Кроз вече е нает от преподобния Чарлз Хъдзън и младия Робърт Дъглас Хадоу, но след кратки разговори решават да обединят усилията си и да изкачат върха заедно.
След последни приготовления групата се отправя към върха в 4:30 сутринта на 13 юли в ясно време. Петер Таугвалдер, с двама от синовете си, заедно с Кроз, Уимпър, Дъглас, Хъдзън и Хадоу се изкачват нагоре през Шварцзее към платото, малко по-високо от мястото, където днес се намира хижа „Хьорнли“. Там изграждат лагера си. Следобед Мишел Кроз и Петер Таугвалдер-младши извършват разузнаване на подножието на върха.

Междувременно италианците, водени от Карел, достигат около 4000 метра височина по ръба Лион, където установяват бивак.

Призори групата на Уимпър се отправя към ръба Хьорнли, с изключение на Йозеф Таугвалдер, който се връща в Цермат. Те запазват добро темпо по източната страна на ръба, а по-късно преминават от западната, за да достигнат снегонавяванията на Рамото.

Правят две почивки. След втората Мишел Кроз поема воденето от Уимпър и Хъдзън. Именно тук се изправят пред първия технически сложен участък, но един след друг изкачват върха в 14 ч. на 14 юли.
Неуспешното търсене на следи от други катерачи ги убеждава: те са първите покорители на Матерхорн.

Нещастието

Кроз и Уимпър забелязват италианците на около 200 метра под върха. Те са бавни. След дълга почивка на върха, групата решава в какъв ред да започне слизането. Алпинистите оставят бутилка, съдържаща парче хартия с имената им — свидетелство за първото изкачване на Матерхорн — преди Кроз да поведе надолу.

След него се подреждат Хъдзън, Хадоу, Дъглас, а в края на въжето са Петер Таугвалдер Старши, Уимпър и Петер Таугвалдер Младши. Скоро достигат т.нар. „покрив“ — труден участък с пукнатини, покрити със сняг и лед. За по-голяма безопасност се придвижват един по един.

Кроз ляга върху пикела си, за да осигури младия Хадоу, който започва да слиза. Но Хадоу се подхлъзва. Пада и повлича със себе си Кроз, Хъдзън и Дъглас в бездната. Уимпър и двамата Таугвалдер остават сами. В шок.

Дълго време остават на мястото на трагедията, неспособни да говорят. Ужасени, продължават бавно слизането по Матерхорн. Нощта ги застига и бивакуват малко над 4000 метра. Призори продължават надолу към Цермат, където съобщават за случилото се.

На следващия ден Уимпър се връща в планината с трима британци, двама французи и трима водачи, за да търсят телата на загиналите. Планинските водачи от Цермат не се присъединяват — в този момент са на сутрешната меса.

Групата открива три тела на ледника Матерхорн — Мишел Кроз, Чарлз Хъдзън и Робърт Хадоу. Следите от лорд Франсис Дъглас са почти незабележими. Три дни по-късно, 21 планински водачи свалят телата в Цермат. Тялото на лорд Дъглас така и не е намерено.

Хадоу и Хъдзън са погребани в северната част на католическото гробище в Цермат, а Кроз е положен в централната част. Четиридесет и шест години по-късно останките на Хъдзън са преместени в Английската църква в Цермат.

Някои от вещите на трагично загиналата група, включително и скъсаното въже, все още се пазят в Музея на Матерхорн в Цермат.

Следствието

При слизането групата е обвързана с три въжета — първото от Мишел Кроз до Лорд Франсис Дъглас, второто — от Дъглас до Петер Таугвалдер Старши, и третото — от Таугвалдер Старши до сина му, Петер Таугвалдер Младши. Средното въже е най-слабо и след инцидента започват да се носят слухове, че Уимпър или Таугвалдер умишлено са го срязали.

Назначена е следствена комисия. Разпитите продължават три дни. Не са открити доказателства за престъпление и случаят е закрит. Въпреки това, сред жителите на Цермат съмненията остават.

Петер Таугвалдер Старши, който е разпитван два пъти, губи добрата си репутация като планински водач. Заминава за Америка, но след няколко години се завръща в родината си. Умира през 1888 г., близо до Шварцзее, вероятно от възпален апендикс.

Инцидентът предизвиква голямо вълнение в медиите в Швейцария и по света. Най-силни са емоциите в Англия, където тъгата скоро отстъпва място на негодувание. Вестниците по света пишат за трагедията на Матерхорн – никое друго планинарско събитие не е било отразявано толкова широко.

Британската кралица Виктория, след продължителни разговори с Лорд Чембърлейн, решава да не забранява алпинизма сред англичаните.

Град Цермат печели световна слава и поставя началото на своето развитие като известен курорт.