Whiteout: колко бяло може да бъде или една от най-големите опасности на зимната планина (СНИМКИ)

Да започнем с етимологията на термина. Думата, на английски език, идва най-вероятно от по-известното „blackout“. Това означава, чe е тъмно и нищо не се вижда.

Примерно – гасене на светлините или припадък (подобно на използвания и на български израз „причерня ми“). Whiteout e същото. Нищо не се вижда, но е бяло.

Много е странно, но този термин не съществува на български, освен, в може би, красивия литературен израз –

Земята и небето се сливат

Спомням си, като малък, когато откривахме зимната планина, въоръжени единствено с компас и карта в мащаб 1:100 000, не смеехме в такова време да напуснем хижата или заслона. И когато приятелят ми излизаше да погледне какви са условията, връщайки се, разочаровано казваше „Навън е млеко!“.

Всъщност, този израз от самоковския диалект, се доближава много до другото наименование за атмосферния феномен на английски – „milky weather“.

За какво всъщност става дума?

Това е съчетание на атмосферни и теренни условия, при които буквално хоризонтът изчезва. Земята и небето се сливат. Човек е дезориентиран. Губи се усещане не само за посоките на света, губи се усещане и за наклона на терена. Явно, че това е възможно да се случи, когато повърхността е покрита със сняг.

Това явление е особено опасно за скиори и бордисти, които се движат много по-бързо от пешеходците.

Често пъти, когато се описва този феномен, се говори за полярните области. Това обаче е напълно възможно да се случи навсякъде, където има снежна покривка.

„Whiteout“-а е не само чест спътник на планинарите в българските планини през снежния сезон. Това е и една от основните причини за инциденти в този период. Инересното е, че тези условия превръщат лесните в опасни места. Такива, които всъщност в хубаво време – плата, обли била, места без особено изразен релеф, са съвсем безобидни. Но в такива условия, считаните за „лесни“ планини, стават много коварни. Ако подценявате ситуацията, защото, уж, „то тук няма какво да стане“, много лесно попадате в капан.

Какви метеорологични явления могат да доведат до подобни условия?

Както вече споменахме, повърхността трябва да е покрита със сняг. Другото основно условие, е да има ограничена видимост. Най-често това може да бъде причинено от мъгла. Но това могат да бъдат обилен снеговалеж или снежна буря, както и комбинация от двете. Небето е сиво-бяло, земята е сиво-бяла. Човек сякаш плува в един млечен свят, където, дори и да се появи някакъв предмет, той стои като закачен в нищото и не помага за ориентацията, освен ако не е нещо много познато. Падането на тъмнината, или така нареченият полумрак, подсилват неблагоприятните ефекти на явлението.

До какви опасности може да доведе това?

Естествено, първото, което идва на ум, е загубването. Губите представа за посоките. Не знаете накъде трябва да се ходи. Въртите се в кръг. Всичко това води до уплаха, стрес и умора, като се увеличава рискът да не успеете да намерите правилната посока, ако мъглата не се разсее. В един момент ще се стъмни и, да – ще наложи да се обаждате за помощ. Очаквайки я, трябва и да се подготвите за бивак на открито.

При загубване на правилната посока на движение, нещата могат да ескалират и много по-бързо. Движейки се в „млякото“, може да попаднете над отвестни скали, върху снежна козирка или да навлезете в лавиноопасен район. Много често разбирате, че това се е случило, когато е вече много късно…

Най-драматично е, когато причината за загуба на ориентация е снежна буря. Тогава, освен останалите опасности, силният вятър, носещ снежинките, ограничаващи видимостта, увеличава много и риска от хипотермия. Освен това, вятърът допълнително пречи на трезвите разсъждения и спокойното обмисляне на ситуацията. Както и ви отклонява от желаната посока на движение, когато няма ориентири.

Какво може да направите, ако попаднете в такава ситуация?

Компасът в такива моменти е много полезен и определено ще ви помогне да си „подредите главата“ и да се ориентирате накъде са основните посоки. Но  няма да ви помогне много при движението, особено ако не сте много наясно къде се намиратие. В днешно време, е станало норма да имате GPS или навигация на телефона. Ако няма някакви опасности, свързани с релефа, трябва навреме да си пуснете навигацията и да следите да не се откловявате от пътеката на картата. Ако няма пътека, може да се опитате да се отправите към най-близката такава, като пак много трябва да внимавате за изненади по терена. Може и да изчакате мъглата да се вдигне, но това не се знае кога ще се случи. А в един момент ще стане и тъмно. В такива условия не е добре да се предприемат преходи, особено в непознати за вас райони. Особено трябва да се внимава, ако намерите някакви следи в снега – преди да тръгнете по тях, е добре да сте сигурни накъде отиват, и в коя посока трябва да ги хванете. Историята познава много хора, хванали някаква диря в такова време и стигнали някъде, но не там, където са искали да отидат.

На 3 март излизам по североизточния ръб на Мальовица в силен снеговалеж. Стигам до главното било, подминавам, няколко кола и в едим момент решавам, че съм стигнал до мястото за слизане към Еленино езеро. Слизането ми се вижда прекалено дълго, движа се по склон, не откривам познатите места. Изведнъж видимоста се подобрява и някъде доста надолу виждам дърво… Вадя компаса, и установявам, че слизам в южна посока. Връщам се обратно на билото, хващам коловата маркировка, и пак нещо не ми се връзва терена с това, което трябва да бъде. Отново вадя компаса, и установявам, че с бодра крачка съм се отправил на запад, към х. „Иван Вазов“. Преди да изляза от „млекото“ успях да направя предно салто от една отвесна скала, за щастие – без последствия. Снегът омекоти падането. Разбрах, че нещо не е наред в момента, когато кракът ми вместо да срещне твърда опора, пропадна в белотата.

И още: На път от Ястребец към хижа „Мусала“, малко преди хижата, успях да направя кръг и да попадна отново на следите си. Проблемът беше сериозен, защото в случая бях водач на група. Извадих компаса, представих си къде горе-долу се намирам и тръгнах в предполагаемо правилната посока. След няколко минути, буквално се сблъсках с тоалетната преди хижата.