fbpx

Тихомир Димитров: Най-голямото предизвикателство в планината е неизвестното (ВИДЕО, СНИМКИ)

Кога и как започна да катериш?
Започнах да се катеря 1994 година във физкултурния салон на училището, в което учех. Учителят по Физическо възпитание беше завършл Спортната академия и беше треньор по катерене и алпинизъм към Туристическо дружество „Кайлъшка долина“ в Плевен. Там той беше направил стена за катерене. Всички ученици, които желаеха да се пробват, го направиха. След като се изкачих един път по стената, разбрах, че катеренето ще бъде моят спорт.

После имаш академична кариера. Откъде тръгна тя?
Академична кариера е силно казано. Завърших Националната спортна академия (НСА) със специалност Туризъм и алпинизъм. После магистратура в НСА. След това спечелих конкурс за преподавател към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в Департамента по спорт. Там, на петата година, защитих образователно-квалификационна степен „доктор“. И така. Работейки в университета със студентите, започна моята академична кариера… Откъде точно е започнала, не знам, но това ми е пътят на развитие към момента. Към днешна дата, все още работя в университета и това е най-страхотното.

Кое те провокира да работиш с хора, които обучаваш?
Първо, това е работа по моята специалност. Винаги съм искал да работя това и да обучавам студенти на катерене, на ски, на планинарство, на туризъм. Така или иначе, това е сферата на дейност, от която най-много разбирам в живота.

Разкажи ни за тези стъпки, които си извървял. Къде ти беше най-трудно – къде се отказа, къде не се отказа? Кое беше предизвикателството, което не те спря?
Мисля, че не съм се отказвал. Фактът, че днес сме на скалите на това хубаво място на Лакатник, и се катерим, и си говорим… Не нахлуват мисли в мене да съм се отказвал някъде. Но определено е имало трудни моменти. В катеренето винаги има трудни моменти. В планината винаги има трудни моменти. Но ние винаги продължаваме.

Кое е най-голямото предизвикателство в планината, което ти си срещал в своята кариера или изобщо в любителските ти дейности?
Най-голямото предизвикателство в планината е неизвестното. Няма значение – може и да са малки трудностите, които ти предстоят – дори в катеренето, не само в планинарството. За мен лично, най-голям страх имам от неизвестното. Ако нещо е много трудно, но съм го правил преди това, за мен не представлява трудност. Готов съм психически отово да се впусна в тази авантюра.

В кой сезон имаш най-големи трудности и кой е любимият ти такъв?
Нямам любими сезони. Всички са ми любими. Във всички сезони съм изпитвал големи трудности, поради една или друга причина. Опасностите в планината не зависят от сезона.

Аспирант в Международната асоциация на високопланинските водачи. Защо?
Аспирант бях. Сега съм завършил курса и съм международен високопланински водач. Защо… Защото това е най-високата образователно-квалификационна степен в планинарството в целия свят. Това е и едно глямо предизвикателство. Да запишеш курса, да станеш аспирант в него, и да го завършиш.

Кое те предизвика да го направиш?
Знанията. Исках да се науча повече.

Обичаш повече да водиш в планината или да учиш другите?
И двете неща ги обичам много. Нямам фаворит кое обичам повече или по-малко.

В целия свят си водил хора. Къде беше най-трудно?
Там, където отиваш за първи път, винаги е по-трудно. Въпреки това, искам да отбележа, че в Алпите, където съм бил най-много пъти, е много трудно. Теренът в момента – дали заради глобалното затопляне – но състоянието на ледниците в планината и пермафроста – правят Алпите една много опасна планина.

Наскоро беше и в Хималаите. Защо реши да отидеш там, защо реши Айлънд пик? Разкажи ни малко повече затова.
Хималаите, базовият лагер на връх Еверест… Те са най-голямата планина в света. Според мен, всеки един планинар би искал да се докосне до тази магия. Да зърне Еверест пред него, само на 1-2 километра по права линия. Да му се наслади, да изпита тази духовна емоция да присъстваш там. Само да стоиш и да гледаш…

Изкачването на връх Айлънд пик е изключително интересно, защото се докосваш до стила на изкачване на висок връх в Хималаите. Това означава присъствието ти в Базов лагер. Това означава височинните шерпи, с които си. Това означава ходенето по нацепения ледник. Това означава фиксираните въжета и парапети, достигането до върха… Температурите, слизането от там.

Кое беше най-трудно там?
Аз бях на работа като планински водач във висока планина. Когато си на работа, винаги е трудно да се грижиш за хората и да доставиш на тях удоволствие. Много е различно, когато си на работа и когато си с приятели в планината.

А на теб кое ти донесе удоволствие в конкретния случай?
Най-голямо удоволствие ми донася това, че моите хора – моите клиенти – са щастливи. И ние, планинските водачи, да им доставим това удоволствие и те да се насладят на планината, да се изкачат на някой връх и живи и здрави, да си слязат.

С какво друго, освен катеренето, се занимаваш в своето свободно време?
Не се занимавам с нищо друго, освен с катерене. И с планинарство, това включва и ските.

Разкажи ни за ските.
Придвижването със ски с колани в зимната планина е най-съвършеният начин за придвижване в зимна планина. Това е комбинация от невероятна емоция и оптимално придвижване на човек в планински зимни условия.

Когато събираш групи за твоите програми, каква подготовка трябва да имат хората, които се включват в тях?
Често пъти, в голяма част от случаите, когато някой ми се обади и каже – „Искам да отида в Хималаите“ (нали, стана дума за там – за базовия лагер на Еверест и Айлънд пик) – тези хора ги убеждаваме, че трябва да се подготвят. Няма значение сами или с водач. Но те трябва да минат един етап на подготовка, с който самите те да си гарантират страхотно усещане, страхотно прекарване. Да се насладят на планината, а не да страдат, докато са в нея. И хората винаги се подготвят, слушат нашите съвети и си изкарваме страхотно.

Какви качества трябва да притежава подготвеният, да не кажа клиент, но, планинар – който участва в тези програми?
Той трябва да е, преди всичко, много широко скроен човек. И търпелив. Защото, планината и атмосферните условия – понякога ние не можем да се преборим с тях. Това налага хората да са по-широко скроени, и, разбира се – да са добре подготвени. Дали било физически, дали било психически.

А следващата цел – твоя, лична – каква е?
В чисто планинарски аспект, следващата моя цел е да обиколя повече планини по света (усмихва се). Искам да изкача върховете на седемте континента на планетата. Това ми е лична цел.

Мария Лазарова

redakcia@varhove.com

Предстоящи събития

error: Защитено съдържание !!