fbpx
сряда, юни 12, 2024
ИзбраноПолезноСъветиТуризъм

За гръмотевичните бури, мълниите и предпазването от тях (СНИМКИ, ВИДЕО)

Сезонът на гръмотевичните бури започна.

Както се казва – с летящ старт.

Всъщност, гръмотевични бури има целогодишно по нашите ширини. Понеже през студеното полугодие са по-скоро рядкост и изключение, в планинарските среди започва да се говори по-активно за тях през май-юни.

Защо е така?

Защото първо, слънцето през деня се вдига по-високо над хоризонта. После, приземният въздух е по-топъл. Това засилва ефекта и на двата атмосферни процеса, които причиняват гръмотевичните бури и ги прави по-активни.

Това е термичната конвекция под действието на слънчевото греене и преминаването на студени фронтове през територията на нашата страна.

Въпреки, че споменах два процеса, причиняващи явлението „гръмотевична буря“, то се причинява и в двата случая от един и същи облак – купесто-дъждовния, или на латински (както се използва в метеорологията) cumulonimbus, с често използваното съкращение Св. Те се наричат облаци с вертикално развитие, защото основата им е на няколко километра от повърхността (от по-малко от 1 до 2-3 км), а горната им част може да е на 15 или дори повече километра, т.е. до горната част на тропосферата: слоя, в който се случват основните метеорологични явления. Площта на проекцията им върху земната повърхност може да е от няколко до десетки квадратни километри.

Тези бури носят името на най-забелязващото се при тях се явление – гърма. Ако сте навън и близо до бурята, ще може да видите и светкавицата. Това са, образно казано, двете „безвредни“ проявления на мълнията.

Тя представлява електрически разряд между два обратно наелектризирани облака, между отделни части с различен заряд в самия облак и най-рядко, но с най-голямо значение за планинарството – между долната основа на облака и земната повърхност.

Има и други явления в атмосферата, при които се появяват мълнии. Например прашният облак над изригващ вулкан или пясъчна буря в пустинята. Обяснимо, те не вълнуват любителите на планините по нашите ширини. Ако сте в непосредствена близост до вулкан, последна грижа ще ви бъде гръмотевичната дейност в облака над него.

Как се формира един купесто-дъждовен облак?

Най-общо, някаква сила трябва да накара един обем въздух да се издига нагоре. При подходящи условия в атмосферата и достатъчна влажност на този обем, издигайки се нагоре, въздухът в него ще се охлажда, като в даден момент относителната му влажност ще достигне 100% и водната пара ще започне да кондензира, ще се появят капчици – появява се купест облак. При кондензацията се отделя топлина, която загрява този обем и това го кара да продължи да се издига. Облакът вече има собствен двигател и може да се продължи развитието си сам.

Тези „подходящи условия“ се споменават в прогнозите като неустойчивост или нестабилност на атмосферата. Най-лесно силата, която кара въздуха да се издига нагоре, може да се обясни с нагряването на земната повърхност от слънцето, когато то е високо над хоризонта. Тя съответно нагрява приземния въздух, който става по-лек и започва да се издига.

Това е и обяснението на гръмотевичните бури следобедно време през топлата част на годината – от май до края на септември са най-разпространените и най-често описваните.

Преди обед се образуват купести облаци, които преминават в мощни купести, след това в купесто-дъждовни и бурята започва следобед.

Те се наричат още вътрешно-масови, защото при тях няма нахлувания и пренос в атмосферата, а наличието на силен вятър дори пречи на тяхното образуване.

Не бива обаче да се забравя другата причина за образуване на купесто-дъждовни облаци – студените атмосферни фронтове, които представляват най-общо пренос на по-студен въздух над дадената територия.

Студеният въздух избутва напред и нагоре топлия въздух пред него, като при това образува купесто-дъждовни облаци по фронта. Това е и причината за гръмотевични бури през студеното полугодие, дори през декември и януари, като разбира се, тогава те се случват доста по-рядко и са с по-малка активност.

Особеното при фронталните купесто дъждовни облаци е, че те са по фронта и могат да се появят по всяко време на денонощието – тогава, когато той преминава над нас.

Преминаването на студен фронт също се обявява в прогнозата – кога ще мине и от къде на къде се движи, но често хората го асоциират само с понижение на температурата, и пропускат да отбележат, че неговото преминаване е свързано и с други явления.

снимка: Wikidata

Докато развитието на вътрешно масовите купесто-дъждовни облаци може да се наблюдава по време на преход и бурята да се предскаже само от директни наблюдения, то фронталните идват изневиделица. Те могат да Ви изненадат в планината, ако не сте проверили внимателно прогнозата.

На метео-сайтовете, които предлагат анимация на случващото се в атмосферата, двата различни механизма се различават много лесно – докато в първия случай валежните райони се „появяват“ над интересуващата ни територия, развиват се следобед и после изчезват, то във втория валежите се движат като стена и преминават над територията. Над България това, най-общо казано, се случва от запад на изток, като е възможно фронта да идва и от северозапад или от югозапад. И докато избягването на следобедните бури в планината обикновено се прави с ранно тръгване, ако не искате фронтът да ви застигне някъде по високите била, е необходимо по-внимателно планиране…

Какво се случва вътре в облака и какво представлява мълнията?

В центъра на купесто-дъждовния облак има много силна вертикална струя, която засмуква въздуха близо до земята. Скоростта ѝ може да достигне до 30-40 м/с. В горната част на облака се образуват капките, които впоследствие замръзват и се превръщат на градови зърна. Капките и/или градовите зърна падат на земята, когато размерът им нарасне дотолкова, че тежестта им да може да преодолее вертикалната струя.

снимка: Pixabay

По време на този процес в облака се преразпределят електрическите заряди и той се наелектризира, като най-често върхът му има положителен заряд, а основата – отрицателен. Между долната основа на облака и земята се появява напрежение, като потенциалната разлика между нея и земята може да достигне стотици милиона волта!

Въпреки, че въздухът е добър диелектрик, идва момент, в който напрежението достига такива стойности, че се получава електрически разряд. Тогава на земната повърхност пада мълния.

Процесът е доста по-сложен от описаното, но за целите на планинарството, т.е. за взимането на предпазни мерки, това не е толкова важно.

Важното е, че докато в началото посоката на лидера (това е така да се каже „искрата“, тръгваща от облака) е съвсем случайна, то близо до земята тя се определя от електрическите полета, които земната повърхност създава – стърчащи предмети, метални предмети, водни басейни, подпочвени води, рудни залежи.

Мълния може да падне навсякъде, но има места, на които би паднала с много по-голяма вероятност.

Какво представлява мълнията и как да се предпазим от нея в планината?

Мълнията пада, когато интензитетът на електрическото поле между облака и земната повърхност достигне някаква критична стойност. Интензитетът зависи от напрежението и от разстоянието между заредените повърхности. Измерва се във волт/метър (за атмосферен въздух този критичен, или още наричан пробивен интензитет, е около 3 000 000 волта/метър!).

Долната основа на облака може да приемем за хоризонтална, а земята за проводник. Така по билата и върховете (местата по-близки до облака) интензитетът е по-голям – точно те трябва да се избягват по време на гръмотевични бури.

Спасението е надолу,

като при движението трябва да се предпочитат негативните форми – долини, дерета, гънки и да се избягват позитивните – ръбове, изолирани възвишения. Колкото едно било, връх  или ръб са с по-остри форми, толкова е по-вероятно там да падне мълнията. Ако сте наблюдателни, ще видите при движението си по такива форми следи от попадения на мълния – овъглени дървета по билата, разрушени скали (падайки на земята, електричеството се оттича по цепнатините, които обикновено са мокри в този момент и осигуряват по-добра проводимост – водата се изпарява мигновено и буквално взривява скалата).

При равнинна местност мълнията се привлича от изолирани стърчащи обекти – стълбове, дървета, скали – трябва да стоите далеч от тях. Гората е сравнително безопасно място – има много дървета, малък е шансът мълнията да удари точно това, под което сте застанали.

Коловете на зимната маркировка са гръмоотводи

Дръжте се на поне няколко десетки метра от тях! Също такова действие имат и осигурителните стоманени парапети, които, освен че могат да привлекат мълнията, при попадение мигновено предават електричеството по цялата си дължина (металните огради също!). На последните изградени има предупредителни табели, но на по-старите няма (като на този на Кончето). Лесно е да се напише на табелата, че трябва да стоите на 50 м от парапета по време на гръмотевична буря, но на подобни места това е много трудно изпълнимо, и доста опасно, следователно просто не трябва да сте там, когато започне да гърми.

За водните басейни е ясно

При приближаваща гръмотевична буря, по най-бързия начин излезте от водата, ако случайно сте в нея. Водата е много по-добър проводник от въздуха или почвата. Изобщо, ако може да останете сухи по време на гръмотевична буря, е по-добре. Ако има оттичащо сте по земната повърхност електричество, ако сте сухи, вероятността да бъдете засегнати, е по-малка. Дълбоките дерета предлагат сигурна защита, но внимавайте с нивото на водата – обикновено гръмотевичните бури са съпроводени с проливни валежи.

Ако бурята ви застигне на открито равно пространство, и наблизо имате подслон – може да продължите. Няма доказателства, че движението ви прави по-предпочитана мишена за мълнията. Но за да се движите, вие сте изправени, а това ви прави по-уязвими, отколкото ако заемете препоръчителната защитна поза – седнали върху раницата, със събрани крака и ръце обгърнали коленете. Ако имате дъждобран, може да се наметнете, така ще се запазите сравнително сухи, а и ще ви бъде по-комфортно.

За решението дали да продължите движението

или не, е от съществено значение по какъв терен се движите. Ако то става през терен, увеличаващ риска от попадение на мълния (скален ръб, преминаване през позитивни форми), по-най-бързия начин изберете относително сигурно място и спрете!

Важен детайл е, че краката трябва да са един до друг. При падане на мълния на земната повърхност, различните точки по нея в близост до попадението са с различен потенциал. При огромните напрежения, които има при това явление, потенциалът между двата ви крака може да се окаже достатъчен веригата да се затвори през вас. Естествено, че и ръцете трябва да са прибрани – и да не докосват нищо, те са още по-добър проводник от обутите ви с обувки крака.

Ако решите да спрете

на сравнително изложено на опасност място, може да се отървете от по-големите метални предмети (ако носите такива) – щеки, катерачен инвентар и пр. и да ги оставите на няколко десетки метра от вас. Но ако сте намерили сравнително сигурно място, не е нужно да го правите. Едва ли включеният ви мобилен телефон може да повлияе на посоката на движение на мълнията (мащабите на двете явления е несъпоставим), но ако това ще ви направи по-спокойни – изключете го!

Скални надвеси и пещери предлагат добро убежище, но ако са плитки (2-3 м), стойте на разстояние от стените и не ги докосвайте – при попадение на мълния на скалата, може да бъдете засегнати от оттичащото се електричество.

Заслони или колиби, които не са заземени, не предлагат много сигурно убежище в случай на гръмотевична буря. Ако сте се приютили на такова място – стойте далеч от стените и от металните части на конструкцията, ако има такива, и най-вече – не ги докосвайте.

Гръмотевичните бури обикновено са кратки

Те отминават в рамките на 20-30 мин. Ако имате сигурно място за подслон – изчакайте да отмине активната дейност, като същевременно си направите план как да продължите. Често става дума за изолиран облак, като след преминаването му времето се „оправя“, но зад него може да идва друг, над вас може да има суперклетка, животът на която да е часове. Изберете адекватен план за действие!

Как разбирам, че наближава буря?

Вътрешномасовите облаци обикновено се развиват пред нас, виждаме ги как нарастват, в един момент идват над нас и покриват всичко, става все по-тъмно…

Намаляването на осветеността е сигурен признак, че над вас има купесто-дъждовен облак. Често се случва в градовете, където уличното осветление е с фотоклетка, то да се включи следобед, когато облакът „захлупи“ всичко. Колкото е по-черно небето, толкова е по-близо началото на бурята. Около облака обикновено няма вятър, времето е тихо и задушно. При фронталните облаци нещата се случват по-различно – там облакът идва със силен вятър и се движи като стена, а времето за реакция е по-малко.

При голям интензитет на електрическото поле се появява явлението „огньове на Свети Елм“ – малки огънчета, понякога дори придружени с жужене, които излизат от острите краища на металните предмети. Това е един вид коронен разряд – свободните електрони в проводниците под действието на силното поле излитат от тях, сблъскват се с молекулите на въздуха и предизвикват лъчението. Името на този феномен идва от Свети Елм, който се е считал за покровител на моряците, които често са го наблюдавали по корабите по време на буря. Смятали са, че по този начин светецът показва, че е с тях и ги закриля. Силното поле е също причина за изправянето на косите на хората. И двата феномена показват, че гръмотeвичната буря ще започне скоро.

YouTube player

Ако тя вече е започнала, трябва да се знае, че най-активната гръмотевична дейност е около центъра на облака – там, където вали проливен дъжд и градушка, духат силни и рязко променящи се ветрове. Ако тази зона ви настигне – спрете веднага на най-безопасното място около вас и изчакайте!

Ако в облака вече има гръмотевична дейност, може да изчислите приблизително на какво разстояние е активната зона от вас. Тъй като светлината се разпространява практически мигновено, а звукът се движи с около 340 м/с, всяка секунда разлика между блясването светкавицата и гърма ви отдалечават с 340 метра от събитието. Т.е. 3 секунди закъснение е около километър, 10 секунди – над 3 километра. Свикнете при присветване да започвате автоматично да броите 1001, 1002, 1003… Всъщност, не толкова разстоянието е важно, колкото това, дали облакът (или по-скоро централната му част) се приближава или отдалечава от вас. Аз лично започвам да се притеснявам, когато закъснението на гърма намалява и от 15 секунди започне да отива към 10 и по-малко. Тогава, ако все още не съм предприел мерки, се оглеждам за най-близкото безопасно място. Позволявам си да продължа движение единствено, ако съм в гъста гора, и то само когато не съм на било.

Дори и да не виждате светкавиците, по звука на гръмотевиците може да се ориентирате дали те се приближават или отдалечават, от коя страна ви преминава облакът. Много е показателно, когато вече гръмотевичната дейност се отдалечава, вие да чуете гръм от противоположната посока – значи трябва да се готвите за следващия облак.

Купесто-дъждовните облаци се движат

Вътрешно-масовите се движат сравнително по-бавно, около 20-30 км/ч, фронталните по-бързо – 40-70 км/ч. Така че, ако ви застигне гръмотевична буря, тя няма как да трае много дълго – минава над вас и заминава. В редки случаи се образуват големи облаци, наречени суперклетки, като при тях активната дейност може да трае часове наред.

Най-добре, естествено, е да не попадате в гръмотевична буря

Това става с внимателно четене на метеорологичните прогнози и адаптиране на маршрута и часа на тръгване спрямо тях. Много от сайтовете предлагат анимирани картинки на метеорологичните елементи и явления.

Whiteout: колко бяло може да бъде или една от най-големите опасности на зимната планина (СНИМКИ)

Прогноза за бурите рядко се прави, по-скоро се дава някаква вероятност по часове, но ако следите валежите – там, където по прогноза те са най-интензивни, там обикновено ще се гърми и святка. Също така, много добре може се проследява движението на фронтовете.

Следете прогнозата внимателно няколко дни преди прехода, като така ще може да видите нейната еволюция. Разбира се, най-точните прогнози са в навечерието преди прехода и най-вече сутринта преди тръгване. Няма да може да направите много промени в плана, но за сметка на това ще бъдете подготвени, или ще отмените мероприятието, което в някои случаи е най-доброто решение.

Ето няколко сайта, които може да следите във връзка с гръмотевичните бури:

https://www.windy.com/  Може да си изберете произволна точка, за която искате прогноза. Има хубава анимация: когато дъждовете са съпроводени с риск за гръмотевични бури, се появяват едни малки мълнийки.

https://www.wxcharts.com/ Много хубава анимация за движението на валежните зони. Добре се проследява движението на фронтовете. В прогнозата се дава един коефициент CAPE, който е характеристика за вертикалната нестабилност на атмосферата. Има вероятност за бури, когато САРЕ е над 1000 J/kg

https://map.blitzortung.org/ Уникален сайт! На него може да се следят гръмотевичните бури в целия свят в реално време (има световна мрежа от датчици, които регистрират мълниите). На планинарите може да бъде полезен ,за да се види преди тръгване и дори в момента на прехода има ли някъде в района гръмотевични бури, на какво разстояние са и как се придвижват.

 

Момчил Дамянов

Момчил Дамянов е един от първите професионални планински водачи в България. Това е и основната му професия. Метеоролог по образование, планинар по призвание. Инструктор по планинарство и катерене. Обучава планински водачи още преди да се появи официално професията, работи в Учебния център на АПХ от неговото създаване. Занимава се и със създаване на туристически програми, с преводи на литература и кино, консултира български издателства. momtchil.damyanov@gmail.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Предстоящи събития

Contact Us

error: Защитено съдържание !!