fbpx
събота, март 23, 2024
ИзбраноПолезноСъветиТуризъм

За гръмотевичните бури, мълниите и предпазването от тях – първа част (ВИДЕО)

Сезонът на гръмотевичните бури започна.

Както се казва – с летящ старт.

В планинарското виртуално пространство от няколко години обикаля един и същи материал. Нека освежим и допълним информацията по темата с един текст на планинар и планински и алпийски водач, завършил метеорология и с опит в ситуации на гръмотевични бури.

 

От Момчил ДАМЯНОВ

Всъщност, гръмотевични бури има целогодишно по нашите ширини. Понеже през студеното полугодие са по-скоро рядкост и изключение, в планинарските среди започва да се говори по-активно за тях през май-юни.

Защо е така?

Защото първо, слънцето през деня се вдига по-високо над хоризонта. После, приземният въздух е по-топъл. Това засилва ефекта и на двата атмосферни процеса, които причиняват гръмотевичните бури и ги прави по-активни.

Това е термичната конвекция под действието на слънчевото греене, и преминаването на студени фронтове през територията на нашата страна.

Въпреки, че споменах два процеса, причиняващи явлението гръмотевична буря, то се причинява и в двата случая от един и същи облак – купесто-дъждовния, или на латински (както се използва в метеорологията) cumulonimbus, с често използваното съкращение Св. Те се наричат облаци с вертикално развитие, защото основата им е на няколко километра от повърхността (от по-малко от 1 до 2-3 км), а горната им част може да е на 15 или дори повече километра, т.е. до горната част на тропосферата: слоя, в който се случват основните метеорологични явления. Площта на проекцията им върху земната повърхност може да е от няколко до десетки квадратни километри.

Тези бури носят името на най-забелязващото се при тях се явление – гърма, а ако сте навън и близо до бурята, ще може да видите и светкавицата. Това са, образно казано, двете „безвредни“ проявления на мълнията.

Тя представлява електрически разряд между два обратно наелектризирани облака, между отделни части с различен заряд в самия облак и най-рядко, но с най-голямо значение за планинарството – между долната основа на облака и земната повърхност.

Има и други явления в атмосферата, при които се появяват мълнии. Например прашният облак над изригващ вулкан или пясъчна буря в пустинята, но обяснимо, те не вълнуват любителите на планините по нашите ширини. Ако сте в непосредствена близост до вулкан, последна грижа ще ви бъде гръмотевичната дейност в облака над него.

Как се формира един купесто-дъждовен облак?

Най-общо, някаква сила трябва да накара един обем въздух да се издига нагоре. При подходящи условия в атмосферата и достатъчна влажност на този обем, издигайки се нагоре, въздухът в него ще се охлажда, като в даден момент относителната му влажност ще достигне 100% и водната пара ще започне да кондензира, ще се появят капчици – появява се купест облак. При кондензацията се отделя топлина, която загрява този обем, и това го кара да продължи да се издига – облакът вече има собствен двигател и може да се продължи развитието си сам.

Тези „подходящи условия“ се споменават в прогнозите като неустойчивост или нестабилност на атмосферата. Най-лесно силата, която кара въздуха да се издига нагоре, може да се обясни с нагряването на земната повърхност от слънцето, когато то е високо над хоризонта. Тя съответно нагрява приземния въздух, който става по-лек и започва да се издига.

Това е и обяснението на гръмотевичните бури следобедно време през топлата част на годината – от май до края на септември са най-разпространените и най-често описваните.

Преди обед се образуват купести облаци, които преминават в мощни купести, след това в купесто-дъждовни и бурята започва следобед.

Те се наричат още вътрешно-масови, защото при тях няма нахлувания и пренос в атмосферата, а наличието на силен вятър дори пречи на тяхното образуване.

Не бива обаче да се забравя другата причина за образуване на купесто-дъждовни облаци – студените атмосферни фронтове, които представляват най-общо пренос на по-студен въздух над дадената територия.

Студеният въздух избутва напред и нагоре топлия въздух пред него, като при това образува купесто-дъждовни облаци по фронта. Това е и причината за гръмотевични бури през студеното полугодие, дори през декември и януари, като разбира се, тогава те се случват доста по-рядко и са с по-малка активност.

Особеното при фронталните купесто дъждовни облаци е, че те са по фронта и могат да се появят по всяко време на денонощието – тогава, когато той преминава над нас.

Преминаването на студен фронт също се обявява в прогнозата – кога ще мине и от къде на къде се движи, но често хората го асоциират само с понижение на температурата, и пропускат да отбележат, че неговото преминаване е свързано и с други явления.

снимка: Wikidata

Докато развитието на вътрешно масовите купесто-дъждовни облаци може да се наблюдава по време на преход и бурята да се предскаже само от директни наблюдения, то фронталните идват изневиделица. Те могат да Ви изненадат в планината, ако не сте проверили внимателно прогнозата.

На метео-сайтовете, които предлагат анимация на случващото се в атмосферата, двата различни механизма се различават много лесно – докато в първия случай валежните райони се „появяват“ над интересуващата ни територия, развиват се следобед и после изчезват, то във втория валежите се движат като стена и преминават над територията. Над България това, най-общо казано, се случва от запад на изток, като е възможно фронта да идва и от северозапад или от югозапад. И докато избягването на следобедните бури в планината обикновено се прави с ранно тръгване, ако не искате фронтът да ви застигне някъде по високите била, е необходимо по-внимателно планиране…

Какво се случва вътре в облака и какво представлява мълнията?

В центъра на купесто-дъждовния облак има много силна вертикална струя, която засмуква въздуха близо до земята. Скоростта ѝ може да достигне до 30-40 м/с. В горната част на облака се образуват капките, които впоследствие замръзват и се превръщат на градови зърна. Капките и/или градовите зърна падат на земята, когато размерът им нарасне дотолкова, че тежестта им да може да преодолее вертикалната струя.

снимка: Pixabay

По време на този процес в облака се преразпределят електрическите заряди и той се наелектризира, като най-често върхът му има положителен заряд, а основата – отрицателен. Между долната основа на облака и земята се появява напрежение, като потенциалната разлика между нея и земята може да достигне стотици милиона волта!

Въпреки, че въздухът е добър диелектрик, идва момент, в който напрежението достига такива стойности, че се получава електрически разряд. Тогава на земната повърхност пада мълния.

Процесът е доста по-сложен от описаното, но за целите на планинарството, т.е. за взимането на предпазни мерки, това не е толкова важно.

Важното е, че докато в началото посоката на лидера (това е така да се каже „искрата“, тръгваща от облака) е съвсем случайна, то близо до земята тя се определя от електрическите полета, които земната повърхност създава – стърчащи предмети, метални предмети, водни басейни, подпочвени води, рудни залежи.

Мълния може да падне навсякъде, но има места, на които би паднала с много по-голяма вероятност.

Следва продължение

Момчил Дамянов

Момчил Дамянов е един от първите професионални планински водачи в България. Това е и основната му професия. Метеоролог по образование, планинар по призвание. Инструктор по планинарство и катерене. Обучава планински водачи още преди да се появи официално професията, работи в Учебния център на АПХ от неговото създаване. Занимава се и със създаване на туристически програми, с преводи на литература и кино, консултира български издателства. momtchil.damyanov@gmail.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Предстоящи събития

Contact Us

error: Защитено съдържание !!