100 години хижа „Васил Левски“: Дрон може да замени конете при доставките в Балкана
В продължение на десетилетия коне, катъри, магарета и раници са пренасяли до хижа „Васил Левски“ всичко необходимо за нейния живот високо в Стара планина. Сто години след откриването ѝ стопаните на планинския дом вече обмислят далеч по-модерно решение – закупуването на товарен дрон, който да поеме част от доставките.
Идеята е на ТД „Васил Левски“ в Карлово, което стопанисва хижата. Тя се намира на 1450 м надморска височина, а до нея води стръмна планинска пътека. Затова доставянето на храна, строителни материали и други товари и днес е сериозно предизвикателство.
„Започнахме подготовка за закупуване на дрон, който да върши тази дейност“, разказа секретарят на дружеството Ангел Рунташки пред в. „Марица“. Към инициативата вече се е присъединило и ТД „Хайдут“ в Калофер.
Оказва се обаче, че задачата не е толкова проста, колкото изглежда. При полетите с дрон трябва да има пряка видимост между оператора и летателния апарат. Стръмният и пресечен терен в тази част на Балкана прави намирането на подходяща позиция трудно.
Въпреки това стопаните са решени да реализират проекта.
От кантара на площада до дрона
Хижа „Васил Левски“ има история, която започва преди повече от век. Строителството ѝ е предприето от карловските туристи през 1923 г., след като Туристическото дружество „Юмрукчал“ кандидатства за изграждането на планински дом.
Мястото е избрано в местността Гюрля чатарлъ, край Стара река, където се пресичат няколко планински пътеки. Мотивът на карловци е бил прост и напълно логичен за времето си – да бъде осигурен подслон за туристите, отправили се към тогавашния Юмрукчал, днешния връх Ботев, известен със суровото си време и внезапните промени в условията.
Хижата е построена през 1923–1925 г. на площ от около 80 кв. м. Осветена е на 2 август 1926 г., на празника Свети Илия. Тогава носи името „Юмрукчал“ – както най-високият връх на Стара планина, така и туристическото дружество в Карлово.
За изграждането ѝ са събрани средства от жители на Карлово и от туристи и дарители от страната. За да бъде отчетен всеки принос, на площада в града бил поставен кантар. Дарителите заставали върху него, а теглото им определяло размера на дарението – човек, тежащ 80 килограма, дарявал 80 лева.
Самото строителство също било истинска експедиция. Десетки тонове материали трябвало да бъдат изнесени високо в Балкана. Вар, цимент, желязо, ламарина, пясък, чакъл, греди, прозорци и врати били транспортирани с коне, катъри и магарета, както и на гръб от ентусиасти.
Хижата оцелява и след пожар
През 1933 г. хижата е опожарена от пастири, които впоследствие са заловени и осъдени. Планинският дом обаче е възстановен още на следващата година.
През 1954 г. получава сегашното си име „Васил Левски“.
Дългият живот на хижата е свързан и с хората, които са се грижили за нея. Сред най-запомнящите се са Вълко Съботинов и Янка Динева. Повече от пет десетилетия Съботинов посреща туристите, а многократно се включва и в спасяването на планинари, изпаднали в беда – изгубени в мъглата, паднали в улеи или получили травми.
Наред с това хижата се превръща в място, където вечерите преминават с чай, песни и истории от планината.
Век по-късно – нов живот за стария планински дом
Последните около 15 години са период на сериозно обновяване. С доброволен труд и дарения от членовете на туристическото дружество хижата е ремонтирана, оборудвана с бани и парно отопление, а столовата и спалните помещения са обновени.
До края на август е планирано изграждането и на фотоволтаична система с мощност 8 kW.
В навечерието на юбилея хижата получава и 28 нови матрака, 56 комплекта спално бельо и възглавници от Българския туристически съюз, след като е отличена с приза „Хижа на годината“.
В същото време юбилеят върна погледа и към началото. Пред хижата беше подредена фотоизложба с архивни кадри, проследяващи историята ѝ – от първата копка и строителството до възстановяването след пожара и живота на хижата днес.
В празника участваха ветерани и млади планинари, както и представители на туристически дружества от Карлово, Пловдив, Бургас, София, Казанлък, Стара Загора и Чехия.
Днес хижа „Васил Левски“ продължава да бъде важна спирка за туристите, отправили се към връх Ботев, както и за преминаващите по маршрута „Ком – Емине“.
А ако плановете на стопаните ѝ се осъществят, следващите сто години могат да започнат с доста необичайна гледка – вместо керван от коне по стръмната пътека към хижата да се появи товарен дрон.
Само че и това, както се оказва, изисква добро познаване на планината.





