fbpx

30 години от първото зимно изкачване на Еверест

17 февруари 1980 г. се превръща в паметна дата за световния алпинизъм. Точно в 14,30 ч. двама поляци стъпват за пръв път на първенеца на планетата, не кога да е, а през зимата. С изкачването си Лешек Чихи и Кшищоф Виелицки започват една истинска ера в полския зимен хималаизъм.

Полските алпинисти още през 1974 г. отправят поглед към Хималаите през зимата. Тогава експедицията за изкачване на Лхотце /8516 м/ завършва с неуспех, но за пръв път е премината границата от 8000 метра през зимния сезон. Натрупал опит от това изкачване Анджей Завада се връща в Непал 5 години по-късно. Експедицията, която води получава разрешение от властите да атакува по южното ребро през пролетта на 1979. Целта обаче, не е такава. След много преговори с властите в Катманду е издействано разрешение за зимно изкачване едва на 22 ноември.

Поляците се готвят да атакуват по Класическия маршрут през Южното седло от 1 декември 1979 г. до 28 февруари 1980. Събирането и организирането на експедицията за толкова кратък срок от време обаче се оказва непосилно. Така поляците достигат базовия лагер едва на 4 яуари, изгубвайки цял месец от разрешението за експедицията. Докато част от тях обурудват лагера, други осигуряват преминаването през ледопада Кхумбу.

Едва 4 дни по-късно е изграден Лагер 1 на височина 6050 м., а ден по-късно е достигнат и Лагер 2 на 5600 м. Влошаване на времето спира работата на експедицията за близо седмица, но на 15 януари е изграден Лагер 3 на 7150 м. Следващият един месец продължава в ожесточена борба за преминаване на следващите 750 метра до Южното седло.

Първият неуспешен опит е на 23 януари, два дни по-късно алпинистът Журек е тежко ранен, след като порив на вятъра го блъска в скалите. Той успява да слезе до базовия лагер и се завръща в Полша.

На 11 февруари до Южното седло /7906 м/ достигат Лешек Чихи, Валенти Фют и Кшищоф Виелицки. Фют и Виелицки остават на място, докато Чихи се връща в лагер 3.

Ръководителят Завада, заедно с Шафирски също тръгва към Южното седло, за да вдъхне кураж на алпинистите си. Двамата стигат до него и остават в продължение на една нощ. На слизане Шафирски избрързва напред към лагер 3, а Завада изгубва пътя. За щастие до него стигат Чихи и Виелицки, които въпреки умората след изкачването от лагер 2, идват на помощ. На другия ден обаче са прекалено изтощени, за да тръгнат към Южното седло.

Съгласно разрешението дадено от непалското Министерство на туризма, 15 февруари трябва да е последният ден от експедицията. След това тя трябва да събере багажа и да напусне мястото до края на месеца. Завада успява да издейства разрешение за още два дни.

На 16 февруари Чихи и Виелицки стигат от лагер 3 до Южното седло. На следващия ден тръгват към върха в 06.45 ч. Взимат със себе си само по една бутилка кислород, която ще им стигне едва за пет часа. Движат се по по-труден, но по-къс вариант на пътя, който ги извежда на същинския южен гребен на около 8400 м. По-нататък напредват по тибетската му страна. Преодоляват Стъпката на Хилари и снежни гърбици по покрития с козирки гребен. В 14,30 ч. вече са на върха.

След Еверест зимният полски хималаизъм отбелязва значителен разцвет. Следват изкачвания на Манаслу, Дхаулагири, Чо Ойю, Канчендзьонга, Аннапурна и Лхотце. Половината от всички 14 осемхилядници на планетата.
Превод:Върхове

Comments

comments

Валерия Динкова

v_dinkova@varhove.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

error: Защитено съдържание !!