Катрин Георгиева, която пресъздава природата върху платно: „Планината е непрекъснат учител и вдъхновител“ (ИНТЕРВЮ)

Днес Катрин Георгиева рисува и бродира планински пейзажи с впечатляващ реализъм, а мечтата ѝ е един ден да създаде картина в голям формат на Седемте рилски езера – мястото, което завинаги е свързало сърцето ѝ с планината.

Следва цялото интервю:

Разкажете ни малко повече за себе си. Коя сте извън платното и обръча за бродиране и как планината се превърна в толкова важна част от живота ви?

Творчеството, в пълния му вид, както е сега, дойде много късно в живота ми. Никога не съм предполагала, че ще се занимавам с нещо подобно.

Това обаче, което започна да се заформя като изключително значимо за мен още от невръстните ми години, е връзката с планината и природата. Като малка съм водена много из Стара планина, Родопите, но нямам много спомени оттогава. Тъй като съм от София, първият ми съзнателен досег с планината беше ходенето всяка седмица на Витоша с моята баба. Тя беше човекът, който ме „запозна” с планината. Всяко ходене беше приключение за мен, въпреки че в повечето случаи си беше най-обикновена разходка от Княжево до Бялата вода и обратно.

На седем годишна възраст, лятото, точно преди да започна първи клас, отидохме за един месец на палатки в Рила на Седемте рилски езера.

Там се случи истинската магия между мен и природата

Мога до края на живота си да не отида повече на планина, но въпреки това да се пренеса там, когато си поискам – все едно беше вчера, благодарение на този престой преди 28 години. Според мен има нещо специално в това да изградиш тази връзка докато си дете. След това съм ходила още много пъти, но не могат да се сравнят с първия.

Основите за творчеството ми сега, предполагам са положени чрез книгите, музиката, художественото изкуство, които са присъствали в големи количества още от ранните ми години, но винаги по-скоро съм консумирала, отколкото да създавам сама.

Гимназиалното ми образование беше с рисуване, но не мисля, че наученото тогава е съществено за уменията ми днес. Преди 7-8 години започнах да рисувам произволно, просто като хоби и много любителско, след което започнах да се уча предимно чрез уроци в YouTube, положих основи в рисуването на пейзаж. Спомням си, че някакви уроци с продължителност от един час, на мен ми отнемаха дни наред, за да ги завърша и резултатите не бяха впечатляващи, а по-скоро задоволителни като за начало.

В един момент мислите ми съвсем естествено започнаха да се насочват към това как мога да съчетая новото ми занимание с планината. Първото, което ми хрумна, беше да направя малки значки с различни върхове, много схематично и по-скоро като силует, но да бъдат разпознаваеми. След което вече, лека-полека започнах да събирам кураж и за картини на платно, а от една година открих и бродирането като начин да създавам реалистични пейзажи. Обичам да разнообразявам често с материалите, с които творя.

Ходите ли в планината?

През последните няколко години за съжаление нямам тази възможност, така както ми се иска, но с нетърпение очаквам момента, в който ще мога отново да съм там.

Какво ви вдъхновява в нея?

Планинските пейзажи не са обикновени пейзажи, защото

планината е нещо специално за всеки, който е отворил сърцето си към нея

Когато гледаме даден връх или съзерцаваме панорамата, която се разкрива от него, или когато вървим по горските пътеки, по билата – тези моменти са наситени със страшно много чувства и усещания, които се запечатват в душата ни и смятам, че ни оформят като хора след това.

Планината дава чувство за свобода, за втори дом, за простор, тишина, устойчивост. Избистря ума и дава по-ясна представа за света, като ти позволява да се отделиш от него.

Дава възможността да бъдеш себе си и да се срещнеш с други хора, които са себе си. В същото време може да е и предизвикателство за възможностите ти, за духа ти.

Непрекъснат учител и вдъхновител е планината

Помните ли първия връх, който нарисувахте?

Би трябвало да е връх Харамията в Рила. При първото ми ходене там като малка си спомням, че го рисувах с цветни моливи. За съжаление, тези рисунки не знам къде са, но те са ми най-първите на тази тема.

От тези, които започнах да рисувам по-късно, може би беше Мусала, която направих върху значка.

Коя българска планина ви вдъхновява най-силно и защо?

Всичко, което е свързано с природата, ме вдъхновява еднакво силно. Ако посоча едно място като такова, ще означава, че някъде другаде природата не е достатъчно въздействаща и красива, което е невъзможно. Понякога ме вдъхновява една обикновена полянка с цветя, в друг момент – някоя панорама, докъдето погледът може да стигне.

Ако става дума за сантимент обаче, сърцето ми е в Рила заради преживяното на такава ранна възраст.

Преди да пресъздадете даден пейзаж, посещавате ли го лично?

За съжаление, не. Мечтата ми е да започна да рисувам повече от натура. Засега винаги нося със себе си нещо за рисуване, когато съм навън. Оглеждам се за късче природа из града и често правя някои бързи скици и наченки на рисунка. Но ми се иска да мога да отделя повече време и да усетя какво е да се рисува на терен.

Стремите се към много голям реализъм. Как протича процесът от идеята до завършената картина?

Най-често рисувам по дадена снимка, която някой иска да пресъздам, може би оттам идва и стремежът ми към реализъм.

Смятам, че

природата е абсолютното съвършенство

във всеки един момент и желанието ми е да се доближа до него.

Винаги отделям много време да изуча обекта, който имам да пресъздавам.

Колко време отнема създаването на една картина или бродерия?

Времето е едно от най-непредвидимите неща. Имам картини, които съм правила за един ден, има и такива, които съм правила за една година.

По-дългото време обаче не означава непременно постоянна работа, а по-скоро моменти, в които съм стигала до етап в картината, който ми е трудно да реша как да премина.

Често се случва при работата над съществен елемент от пейзажа, който е важно да стане по точно определен начин. Тогава ми е необходима специална настройка и състояние на ума, за да направя дори и минимален опит да го нарисувам.

Понякога минават месеци, без да се върна към картината, по която работя, просто защото не знам как да продължа. В следващия момент мога да я започна и да я завърша за няколко часа.

При бродериите е горе-долу същото, с разликата, че за един ден никога не съм успявала да постигна особен напредък. При тях минимумът е една седмица, по 4-5 часа на ден, а максимумът досега е бил два-три месеца.

Кой е най-трудният елемент за пресъздаване?

Най-трудният елемент за мен е светлината, а тя е и най-определяща колко жив и убедителен ще стане пейзажът. С всяка следваща картина се стремя да подобрявам техниката си, така че да успявам да я уловя и пресъздам по-добре.

Коя ваша творба ви е най-скъпа?

Почти всяка творба ми става скъпа на сърцето, докато работя по нея и до момента на завършването й вече я чувствам като част от себе си.

Но нямам проблем и да се разделям с картините, защото знам, че значението им ще е още по-голямо за хората, при които ще отидат.

Кое е по-трудно – да нарисуваш планина или да я избродираш?

Бродирането е много по-трудна техника,

особено за изграждането на детайл.

Често комбинирам бродирането с някакъв текстил, за да подпомогна реалистичния ефект, особено за пресъздаване на небето и на водата в пейзажа, когато има такива.

При бродирането трябва повече планиране на процеса, защото поправките са трудни, понякога дори и невъзможни, без да се развали голяма част от творбата.

Какво изисква бродерията, което живописта не може да даде?

Според мен има нещо специално в творбите от текстил. В тях има усещане за уют, топлина, живост. Самият материал носи това в себе си и в комбинация с изображението, ефектът е синергичен.

Кое място в България все още мечтаете да пресъздадете?

Повечето места, които съм искала, вече съм ги пресъздавала по някакъв начин, но бих нарисувала една картина в голям формат на Седемте рилски езера. Кой знае? Може и да е първата, която ще запазя за себе си .

Видеоклипове с работата на Катрин Георгиева, може да видите в YouTube канала ѝ.