Еверест: Ветерани разказват за най-добрите и най-трудните участъци

След края на един от най-рекордните сезони на Еверест ветерани споделиха кои участъци от стандартния маршрут към върха са най-красиви, най-тежки или най-недооценени.

Отговорите им са лични, понякога противоречиви, но очертават една ясна картина: „нормален“ участък на Еверест няма, пише Explorersweb.

Класическият маршрут от непалската страна се изкачва на повече от 3300 метра денивелация и е дълъг около 8,8 км. По пътя алпинистите преминават през ледопада Кхумбу, Западния циркус, стената на Лхотце, Южното седло, Балкона, Стъпалото на Хилари и накрая достигат върха.

Същата линия – с малки вариации – се следва от десетилетия, включително от Тензинг Норгей и Едмънд Хилари – първите достигнали върха през 1953 г.

Но кой е най-добрият участък? И кой е най-неприятният?

Ето мнението на опитни алпинисти, изкачили Еверест десетки пъти.

„Нямаме любими места“, казват шерпите.

Легендарният непалски алпинист Ками Рита Шерпа, който има 32 изкачвания на Еверест, отказва да посочи любима или най-неприятна част от маршрута.

„В планината нямаме любими и нелюбими места. Всеки час маршрутът се променя – срутвания, лавини. Пътят нагоре често не е същият като пътя надолу. Така работят планините“,

казва той.

Коя е най-красивата част от маршрута?

Кентън Куул: „Магията на Южния връх“
Британският гид Кентън Куул, с рекордните 20 изкачвания за не-непалски алпинист, посочи Южния връх като най-впечатляващ момент:

„Когато стигнеш Южния връх на над 8500 м и видиш билото към върха, всичко се подрежда. Често първата светлина се появява над тибетския хоризонт. Това е магично.“

Той подчерта, че в този момент алпинистът вече усеща близостта на целта – финалната линия на дълго и изтощително изкачване.

Гарет Мадисън: „Залезът над Кхумбу“
Американският алпинист Гарет Мадисън, с 16 изкачвания, посочи лагер III (около 7100 м):

„Там прекарваш нощта и гледаш залеза над Чо Ойю и Западния циркус. Това е невероятно място.“

Пурнима Шреста: „Лагер IV – преди решаващата нощ“
Непалската алпинистка Пурнима Шреста, с шест изкачвания, смята Южното седло (лагер IV) като най-емоционалния момент в изкачването:

„Това е мястото, където започва щурмът към върха. Знам, че само след една нощ ще съм на върха. Там съм щастлива – почти сигурна, че ще успея.“

А коя е най-тежката част?

Куул: преходът между лагерите
Куул посочи участъка между лагер III и височините около 8000 м:
„Първият път с пухения костюм и кислорода е тежък. Горещо е, неудобно, а теренът е монотонен. Освен това знаеш, че най-тежкият ден предстои.“

Мадисън: слизането през ледопада Кхумбу
За Мадисън най-изтощителната част е не изкачването, а слизането:
„Излизането от ледопада Кхумбу надолу е изтощително. Преходът от лед към камъни с котки е бавен и изнервящ. Тялото вече е на предела.“

Шреста: „Ледопадът Кхумбу и Стъпалото на Хилари“

Тя е категорична:
„Ледопадът Кхумбу е най-опасната част. Минаваме го нощем. А Стъпалото на Хилари ме плаши – и винаги се надявам да го премина възможно най-бързо.“

Кои участъци се подценяват?

Кентън Куул: техническите пасажи над 8500 м.
„Много хора мислят, че Еверест е просто дълга разходка. Но има технически участъци – особено между Балкона и Южния връх. Там стъпваш по лед, скала и сняг, с огромни снежни корнизи към Тибет. Това се подценява сериозно.“

Мадисън: изкачването до лагер IV
„Това е изключително тежък ден. Много хора пристигат напълно изтощени и се опитват да атакуват върха почти веднага. Ние винаги почиваме.“

Шреста: ледопадът
„В ледопада Кхумбу има цепнатини, висящи ледени блокове и постоянен риск. Това изисква умения, които не се срещат в останалата част от маршрута.“

Кои участъци са по-лесни, отколкото изглеждат?

Куул: Западният циркус
„Това е красиво и сравнително леко изкачване. Почти като дълга разходка – ако го направиш рано сутрин. След това обаче се превръща в огромен слънчев рефлектор.“

Мадисън: Стъпалото на Хилари
„Всички се страхуват от него, но реално не е толкова трудно. По-скоро изглежда драматично на снимките, отколкото в действителност.“

Шреста: стълбите на ледопада
„Много хора се страхуват от стълбите на ледопада Кхумбу и се отказват още преди да опитат.“

Планина без „лесни“ отговори

Историите на опитните алпинисти показват ясно едно: Еверест не може да бъде обобщен. Един и същи участък може да бъде магичен за един и кошмарен за друг. Височината, времето, състоянието на ледника и човешката умора непрекъснато променят маршрута.
И може би точно затова – както казва Ками Рита Шерпа – „няма любими места в планината“.