Японецът, който не спря да се връща: историята на Нобуказу Курики и неговите осем опита за Еверест

Сутринта на 21 май 2018 г. лагер 2 на Еверест потъва в необичайна тишина. Новината започва бавно да се спуска надолу по склона – японският алпинист Нобуказу Курики е открит мъртъв в палатката си на около 6400 метра височина.

Това е краят на осмия му опит за изкачване на най-високия връх на планетата – връх, който вече му е отнел девет от десетте пръста на ръцете, но никога не успява да го откаже окончателно.

35-годишният Курики пристига в базовия лагер на 27 април 2018 г., вече болен – с тежка кашлица и температура, които така и не отшумяват през цялата експедиция. Въпреки това продължава нагоре. На 12 май достига лагер 2 по време на втората си аклиматизационна ротация и започва бавното изкачване към високите лагери.

Ден преди смъртта си публикува последното си съобщение във Facebook:

„Сега съм на 7400 метра. Усещам болката и трудността на тази планина, но продължавам нагоре. Искам да действам много внимателно.“

Това се оказват последните му публични думи.

Потвърждението за смъртта му идва от офицера за връзка в базовия лагер Гянендра Шреста. С него приключва една от най-необикновените и противоречиви истории в съвременния хималайски алпинизъм.

Момчето от Хокайдо

Нобуказу Курики е роден на 9 юни 1982 г. в Имакане – малък град в района Сетана на остров Хокайдо. Израснал сред гори, студ и силни ветрове, още като дете свиква с усещането за изолация и физическо натоварване, много преди да види Хималаите.

По-късно става известен не толкова с изкачените върхове, колкото със стила, по който се изправя срещу тях. Курики предпочита алпийския стил – без височинни шерпи в горната част на планината и без допълнителен кислород.

Той търси директния сблъсък между човешкото тяло и височината.

Изкачванията му често са излъчвани на живо в интернет. Хиляди зрители наблюдават в реално време треперещите му ръце, задъханото дишане и постоянната дилема дали да продължи нагоре или да се откаже.

Тази крайна упоритост му носи едновременно възхищение и критики.

Първите осемхилядници

Първият осемхилядник на Курики е Чо Ойю през пролетта на 2007 г. Японецът води седемчленна експедиция от негови сънародници по северозападния маршрут и достига върха без използване на кислород.

През есента на 2008 г. се насочва към Манаслу. Заедно с тричленен японски екип достига 8125 метра – малко под истинския връх. След това прави ски спускане от предвърха до лагер 3, а на следващия ден продължава със ските до базовия лагер.

През пролетта на 2009 г. изкачва Дхаулагири без кислород, отново като водач на японска експедиция. След слизането кара ски от лагер 2 на 6500 метра до лагер 1.

Така започва да изгражда характерния си стил – леко, бързо и без излишна подкрепа.

Обсебването, наречено Еверест

Връх Еверест влиза в живота на Курики през 2009 г. и повече никога не го напуска.

Същата година той достига 7900 метра по северната страна откъм Тибет, след като излъчва експедицията на живо в интернет.

Следват години на постоянни завръщания:

* 2010 г. – достига 7750 м по маршрута през Южното седло.
* 2011 г. – изкачва до 7800 м по маршрута през Женевското ребро.
* 2012 г. – достига 8000 м по Западния ръб.
* 2015 г. – изкачва до 8150 м.
* 2016 г. – опитва маршрута през кулоара Хорнбайн.
* 2017 г. – прави два различни солови опита.
* 2018 г. – последният му опит, завършил със смърт в лагер 2.

Във всички тези експедиции той отказва използването на допълнителен кислород и избягва зависимостта от шерпи във високата част на планината.

Цената на Западния ръб

Най-тежкият момент в живота му идва през есента на 2012 г.

Тогава Курики достига около 8000 метра по Западния ръб на Еверест, но е застигнат от тежки измръзвания. Засегнати са двете му ръце, двата крака и носът му. В крайна сметка губи девет от десетте си пръста.

За повечето алпинисти това би означавало край на високите планини. За Курики обаче това е само пауза.

Той се научава отново да държи пикел, да работи с карабинери и да катери с осакатени ръце.

Само две години по-късно, през лятото на 2014 г., изкачва солово Броуд пик без кислород.

Планината като смисъл

Курики никога не успява да изкачи Еверест. Но за него върхът постепенно престава да бъде най-важното. Той вярва, че истинският смисъл е в самата борба.

Затова излъчва експедициите си на живо – не за да показва триумф, а страданието, страха и съмнението.

Всички негови успешни изкачвания на осемхилядници – Чо Ойю, Дхаулагири и Броуд Пик – са без кислород. Опитите му на Манаслу, Шишапангма, Анапурна и Еверест многократно го отвеждат в т.нар. „зона на смъртта“, където човешкото тяло бавно умира от липсата на кислород.

Той оцелява след падане на Шиша Пангма, губи пръстите си на Еверест, но продължава да се връща.

Осем пъти.

Последното изкачване

През пролетта на 2018 г. Курики отново тръгва към Еверест сам. Болен, изтощен и физически отслабен, той въпреки това достига 7400 метра – височината, за която пише в последния си пост.

Няколко дни по-късно е открит мъртъв в палатката си в лагер 2.

Така приключва историята на един алпинист, който никога не приема поражението като причина да спре.

Наследството на Нобуказу Курики не е свързано с това дали е стъпил на върха на Еверест. То остава в начина, по който избира да се катери – упорито, самотно и без филтър между човека и планината.

За едни той е вдъхновение. За други – предупреждение колко опасна може да стане обсесията по височината.

Но в историята на хималайския алпинизъм името му остава като символ на една почти изчезваща идея – че понякога самият опит е по-важен от върха.