„Продължавам да се питам как съм жив“: Хилъри Дава разказа за шестте дни под Еверест (ВИДЕО)

„Казвам се Дава Шерпа, но повечето хора ме познават като Хилъри Дава. На 57 години съм. Здравето ми постепенно се подобрява, но белите ми дробове все още не са се възстановили напълно. Лекарите казаха, че ще са необходими още няколко седмици. Постоянно се връщам към случилото се. Когато легна, всичко отново изниква в съзнанието ми. Понякога ми се струва като сън и продължавам да се питам как изобщо останах жив.“

С тези думи започна първото лично интервю с шерпа Дава Шерпа, който оцеля след шест дни на голяма височина под Еверест в края на миналия месец.

Той разказа, че никога не е тръгвал към планината с намерението да изкачва върха. По време на експедицията работел като готвач в Лагер 2, а задачата му била да приготвя храна за останалите участници. Получава около 10 000 непалски рупии на ден и не е ангажиран с катерене към високите части.

„Не бях там, за да се изкачвам нагоре или да нося тежки товари“, каза той.

Първоначално целта му е да стигне единствено до Южното седло. Друг шерпа обаче го насърчил да продължи, а след като достигнал тази точка, той решил да се включи в атаката към върха. Още тогава се чувствал изтощен, но продължил нагоре, спомня си Дава.

Групата потегля към върха около 23 часа. Изкачването върви бавно, а на следващия ден около 17 часа достигат приблизително 8400 метра. Алпинист, който е с него, преценил, че е твърде късно да се продължава и че кислородът няма да стигне.

Около 17:30 част от групата започва спускане. Дава също тръгва надолу, но

вече е напълно изтощен

Движи се бавно, спира често и използва непрекъснато кислород. До този момент е изразходвал осем бутилки.

Стига обратно до Лагер 2, където очаква останалите шерпи да се върнат, но те продължават към по-ниските лагери, за да съберат оборудване и празни кислородни бутилки. Дава остава сам, убеден, че скоро някой ще се появи.

На следващия ден събира сам всички останали вещи, включително осемте празни кислородни бутилки. Казано му е, че за всяка изоставена бутилка се налага глоба, затова решава да ги пренесе със себе си. Мисли, че по пътя ще срещне някого, с когото да си раздели товара.

Не среща никого

При преминаване през участък със стълби над ледникови цепнатини пада. Една от секциите липсвала, друга не била добре закрепена. Дава се закача към осигурителното въже и започва да преминава, когато стълбата се размества и той пада в цепнатината.

Спомня си, че първоначално не усеща болка. След секунди осъзнава, че се е свлякъл по снежен склон и е паднал в дълбока ледникова цепнатина.

Помислих си, че това е краят.

Оцелява единствено защото в цепнатината има сняг, който омекотил падането. Ако беше само лед, щеше да загине на място.

След това следват дни на пълна изолация. Чува хеликоптери, но не може да ги види. След ден и половина приема, че няма шанс да бъде спасен.

Оцелява, като яде сняг. В един момент чува силен тътен – лавина. Вместо да го убие, тя запълва част от цепнатината и създава възможност да започне да се изкачва нагоре.

Бавно се придвижва, докато не достига фиксирани въжета. По тях успява да се ориентира и да се измъкне. Малко след това намира и течаща вода и пие за първи път от дни. Среща хора, които остават шокирани, че е жив, и веднага подават сигнал.

След това е евакуиран с хеликоптер в болница.

В края на разказа си Дава не говори за героизъм, а за уроците, които е научил в планината.

„Най-важното е никога да не оставям партньора си. В планината всичко зависеши от времето и хората около теб.“

Историята му остава като едно от най-тежките и едновременно най-невероятните оцелявания на Еверест.