Александър Шакрачки след ледена премиера на Скакавица: В катеренето на лед важи правилото да не падаш (СНИМКИ)
Александър Шакрачки е катерач, който ще срещнете по всички катерачни обекти у нас, независимо през кой сезон. Няма да го видите обаче често в медиите, освен ако не се е наредил на призово място на някое състезание. Интересна и колоритна личност, с харизматичен смях, ярко присъствие и запомнящо се чувство за хумор, да гледаш Сашо на скала или на лед, е истинско удоволствие. Редица изкачвания има той в България и по света с партньора му от отбор „Pozor“ Виктор Терзийски (в превод от чешки името на отбора означава „Внимание“ – б.р.) и с Дилян Христов, с когото също приключенстват. Те обаче не обичат да се хвалят с постиженията си. Предпочитат да ходят на „затънтени“ и не толкова популярни места. Обикновено при срещите ни отказват интервюта, защото не катерят за слава, а за себе си. Не че скромничат, пазят емоцията от направеното като лично изживяване.
Засичаме се обаче случайно с Шакрачки в хижа Скакавица на 10 февруари – ден на разтапящ се лед по високото в Рила, необичайно високи температури и силен вятър. Тръгнали са на ледено катерене с Роската (Росен Аначков) и с Дидо (Дилян Христов). От дума на дума, докато изчакваме в уюта на хижата и далеч от следобедния вятър останалите, разбирам, че Сашо отново е с премиера само преди няма и месец при съвсем други условия тук, в долината на Скакавица. Какво разказа той за „Върхове“ в едно спонтанно интервю, вижте:
Къде ходихте днес, какво правихте?
Бяхме тръгнали за Езерния връх, искахме да катерим езерния лед. Условията не бяха подходящи, не пуснаха лифта, а горе духаше много силен вятър и се отказахме. Така, понеже сме в района, дойдохме на Скакавица да катерим, каквото може. Въпреки високите температури, решихме, че ще катерим на Висулките, защото там има възможности за dry катерене в таваните и евентуално – ако леда беше окей, да му се насладим. Перфектно се получи, между другото. Така че – хубав ден.
Познавахте ли това, което ще катерите?
Леда го познавахме, определено. Но dry-a – не. Беше интересен. Доста „Армагедон“, както си казахме. Но пък беше забавно.
Така ли го кръстихте премиерния ви маршрут?
Неее (смее се). Това не е премиерен маршрут. Премиерата я направихме преди месец. Това беше в съвсем други условия в долината на Скакавица. Беше една линия, която от доста време гледаме с Виктор (Виктор Терзийски – б.р.), от години. Изчакахме ледът да стане по-очевиден и да “слезе“ по-надолу, отколкото обикновено слиза. Тази премиера всъщност е била започната навремето от Мартин Маровски и от Дамян Чолпанов, като те са изкатерели първо въже, но не са успели тогава да продължат напред. Не зная по какви причини. Съответно няколко години след това с Виктор следяхме линията, и няколко дни преди да я изкатерим, я бяхме огледали доста внимателно. След този оглед малко се съмнявахме дали да го катерим или не. Въпреки това, решихме след няколко дни да се върнем и да пробваме. За съжаление, тогава той не можа да дойде и се обадих на Дидо. Три дни по-късно отидохме с него. Маршрутът наистина беше доста интересен. Имаше страх от неясното… тази възбуда над сетивата всъщност доста ни хареса. Всичко се получи изключително лесно и приятно.
Този маршрут е от три въжета (общо 90 метра). Първото е миксово катерене – M5 – което може би беше най-деликатното и технично въже. Предимно скала, с много тънък отлепен лед. Стартът беше доста страшен първоначално. Малко по-късно видяхме клин, оставен от Марто (Мартин Маровски – б.р.). Малко по-късно – втори клин. Забихме още един и така минахме до първа площадка. Второ и трето въже са квалифицирани като солиден лед от категория WI5. Твърдо и приятно катерене. Много приятно беше, наистина, много хубаво се получи.
А имаше ли момент, в който си казахте, особено в началото, за което говориш – „О, до тук сме, няма смисъл!“?
Ами… не. Всъщност, нямаше такъв момент. Моментът на колебание беше единствено преди да тръгнем. Замислихме се, но просто решихме и тръгнахме. Преценихме, че сега са условията и не го ли направим, после – едва ли.
Какво беше времето?
Доста ветровито. Беше делничен ден, сряда. Условията бяха добри, с минусови температури. Преди това бях огледал маршрута отблизо, бях стигнал до под него. Гледахме го с бинокъл, преценявахме опасностите. Преценихме, че ледът нагоре е окей, началото ще е трудно, но случихме на действително един перфектен ден. Нямаше нещо, което да ни притеснява в условията. Имаше обаче вятър, който правеше катеренето повече „истинско“. Отгоре се спускаха постоянно прашни лавини, които ни пълнеха вратовете, но всъщност им се радвахме. Беше без никакво колебание това изкачване и всичко мина перфектно. Започнахме доста късно – към 11.00 ч., бяхме горе в 15.00 и часа и малко след 16.00 ч. вече пиехме бира в хижата.
А в годините каква е хронологията на това изкачване и с колегите ви катерачи коментирате ли промяната в условията – на леда, на маршрутите, на терена?
В годините изобщо, за мен ледено катерене през последните 10, всяка година е абсолютно различно. Условията, промяната в климата, натечките… наблюденията на едно и също място всяка година е просто различно. Има някои линии, които са идентични, но има и доста промени. Имали сме тук, в долината на Скакавица, и други премиери. В един момент се оказва, че линията, която сме изкатервали, до момента никога не се е формирала пак. Преди това е имало доста бегло формиране, но не в точно този вариант. Просто всяка година нещо се формира по един начин… някой път става доста стабилно, някой път – не. Това се дължи на интензивните инверсии, които виждаме последните години и температурните разлики, които преди не е имало. И да – коментираме това често, наблюдаваме го и се съобразяваме с промените. Това от друга страна ни дава нови възможности, както за премиерата тази година, когато ледът беше изключително масивен в горната му част.
В такъв случай, може ли да се каже, че всяка година може да има нова премиера на същата линия?
Защо да не може… да. Напълно е възможно, според мен. Появяват се нови успоредни натечки, където ще тръгне водата. Това е непредвидимо за нас и определено – да. Би трябвало да може. (смее се).
Вижте още
Ти катериш много и на скала, не само у нас. Би ли могъл да определиш кое предпочиташ?
Всяко едно катерене е приятно и хубаво. Личните ми желания и любов в момента са по-скоро алпинизмът и катеренето по лед. Никога преди не съм си представял, че ще катеря dry tooling, ако трябва да съм честен. Винаги съм смятал, че катеренето е спорт. Но в един момент нещата просто се промениха в моите виждания. Не знам как, може би с някоя и друга планина… Ходих в Таджикистан, в Андите в Перу, в Алпите, разбира се… Но в момента, наистина, моите любови са алпийското катерене и леда. Dry tooling-а също е много хубав, но той клони повече към спортното катерене. Там определено има един по-тежък фитнес с „кирките“.
Емоционалната нагласа и тази любов, за която говориш с катеренето, или физическата подготовка, е нещото, което може да те изстреля по скалата, леда, в планината – когато се колебаеш, когато си на предела на силите си и си казваш – може би ще е по-добре да се върна, отколкото да продължа?
Определено за мен по-силно е психиката, особено в алпинизма. Но физиката е това, което ти дава по-големите възможности. Комбинацията от двете правят така, че нещата да се случват и дават възможност да преминеш и да стигнеш там, закъдето си тръгнал. Много е важно да си знаеш физическите възможности и да не ги прехвърляш. Но и в планината, и в леденото катерене, и в алпинизма, определено трябва да се спазва правилото да не падаш.
Какво интересно ти предстои?
Имам мечти за голямата планина. Планина, която не съм виждал – много ми се ходи в Хималаите и в Индия. Работя над сбъдването на тези мечти.
Снимки в галерията: Александър Шакрачки – личен архив, БФКА, Върхове
