Алпинизмът забранен ли е в националните паркове? Казус от Рила предизвика обществен дебат

Акт за незаконосъобразно катерене в Национален парк „Рила“ от 26 юли 2026 г. предизвика оживена дискусия сред алпинистката общност и в социалните мрежи. Историята започва с на пръв поглед необичайна ситуация – служител на парка изчаква катерач да слезе от скалния маршрут, за да му състави акт за административно нарушение. Макар самата среща да преминава спокойно и с коректно отношение, случаят поставя по-широк въпрос – доколко правилата за опазване на природата се прилагат последователно и какви са приоритетите на контролните органи.

В публикацията си алпинистът Виктор Иванов не отправя критики към конкретния служител, а към начина, по който според него институциите подхождат към различните нарушения в планината. Той противопоставя санкцията за катерене на проблеми като незаконния транспорт с джипове до Седемте рилски езера, изграждането на незаконни съоръжения и движението на моторни шейни в защитени територии. Предстои обжалване на акта, а казусът не за първи път поражда въпроси за законовата рамка на алпинизма в Национален парк „Рила“ и за баланса между опазването на природата и практикуването на планински спортове.

Как се е стигнало до съставянето на акта, с какви мотиви е бил санкциониран и защо смята, че този случай е симптом за по-голям проблем – Виктор Иванов изрази публично своята позиция в отворено писмо до българската катерачна и алпийска общност.

Отворено писмо до българската катерачна и алпийска общност
🧗🏻‍♂️ Време е за промяна: Алпинизмът не е престъпление!
Скъпи приятели, катерачи, алпинисти и планинари,
Обръщам се към всички вас, за да ви информирам за един инцидент от 25 юли 2026 г., който от личен казус съм решен да превърна в обществен. Той директно засяга правото на всеки един от нас да присъства свободно в българските планини.
На тази дата, след успешно изкачване по съществуващ алпийски маршрут на връх Харамията в НП „Рила“, на самия връх бях причакан от служител на Парковата охрана, който ми състави Акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Наложеното правно основание е чл. 21, т. 16 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), съгласно който в националните паркове се забранява „преминаването, къмпингуването и паленето на огън извън определените места“. Това не е изолиран случай. Има и други алпинисти с подобни актове за други локации.
❗ С този акт практикуването на алпинизъм и скално катерене се третира като незаконно действие.
🧾 Кратки исторически факти:
Историята на организирания български алпинизъм започва официално през 1929 г. със създаването на Българския планински клуб (настоящата БФКА). През 1954 г. е създадена катедра „Туризъм, алпинизъм и ориентиране“ (ТАО) в Националната спортна академия „Васил Левски“. В продължение на почти век поколения алпинисти са изграждали културата, етиката и традициите на този спорт у нас. Те са прокарали стотици маршрути и са създали предпоставките за някои от най-значимите спортни събития в нашата история, като изкачването на Еверест и много други. Тези събития са обединявали целия ни народ.
За сравнение, трите национални парка в България са основани десетилетия по-късно, за да съхранят дивата природа, но и да осигурят възможност за нейното устойчиво и съзнателно общуване с хората:
🏞 НП „Пирин“ – обявен за защитена територия през 1962 г. (първоначално като Парк за народна почивка „Вихрен“);
🏞 НП „Централен Балкан“ – основан през 1991 г.;
🏞 НП „Рила“ – основан през 1992 г.
🌍 Тъжната съпоставка: Алпинизмът у нас е на изчезване
Докато в държави като Германия техният алпийски клуб (DAV) наброява над 1,5 милиона членове, в Австрия (ÖAV) са над 600 000, а във Франция, Италия и Словения стотици хиляди хора активно практикуват планинарство с пълната подкрепа на държавата и местните паркове, в България традиционният алпинизъм е на практика мъртъв. Активните алпинисти, които правят класически и зимни изкачвания по нашите стени, днес се броят на пръсти. Вместо държавата и парковите дирекции да подпомагат това шепа хора да поддържат жива близо 100-годишната традиция, те ги превръщат в административни нарушители и ги прогонват от планината.
В повечето държави от Европейския съюз алпинизмът и планинарството са с вековни традиции, а тяхното практикуване е издигнато в ранг на национална мисия и служи като основен двигател на устойчивия туризъм и местните икономики. Вместо да поставят административни бариери, държави като Франция, Италия, Австрия и Словения активно подпомагат планинските си общности, осъзнавайки, че именно хората, които катерят и обичат планината, са нейните най-верни пазители. На този фон, у нас алпинизмът на практика е оставен да умира, а шепата хора, поддържащи жива близо стогодишната ни традиция, са третирани като престъпници на собствената си земя.
🤔 Парадоксът: Къде са историческите обекти за алпинизъм?
Парадоксът на сегашната нормативна уредба се състои в това, че всички най-значими, исторически и емблематични обекти за алпинизъм в България се намират именно на територията на трите национални парка:
👉🏻 НП „Рила“: Мальовица (люлката на българския алпинизъм), Злия зъб, Двуглав, Дяволските игли, Харамията, Куклата …
👉🏻 НП „Пирин“: Северната стена на Вихрен, Синаница, Каменица, Стъпалата …
👉🏻 НП „Централен Балкан“: Райските скали, Северен Джендем …
👉 Враца …
Парадоксално е итова, че всички национални пракове се рекламират с това че на тяхната територия има места за практикуване на алпинизъм.
Поставянето на обща забрана за катерене в националните паркове на практика блокира възможността на малката останала българска алпийска общност да тренира, да развива уменията си и да упражнява своя спорт в родината си.
⛔ Абсурдът на „уведомителния режим“ и тромавата администрация
В закона и плановете за управление е предвидена вратичка — алпинизъм и катерене да се практикуват след предварително съгласуване и евентуално разрешение от съответната Паркова дирекция. Този механизъм е изключително остарял, неработещ и унизителен.
1. Алпинизмът зависи от метеорологичните условия. Дъжд, бури, вятър, високи температури, снежна и лавинна обстановка не могат да бъдат прогнозирани месеци или седмици по-рано. Никой алпинист не може да планира с точност кога условията на дадена стена ще бъдат безопасни за изкачване.
2. Административна глухота: При опит за спазване на този режим, парковите дирекции често не отговарят на заявленията, отговарят след изтичане на искания срок или издават субективни откази без ясни критерии.
Всичко това поставя българската алпийска общност в унизителното положение да се моли на чиновници за правото си да отиде в планината, спазвайки строгата алпийска етика за опазване на природата. Никога няма да намерите фасове и мокри кърпички в основата на скалата.
🎯 Призовавам за обща цел: Либерализация и ясно регламентиране!
Призовавам цялата катерачна и алпийска общност, Българската федерация по катерене и алпинизъм (БФКА), Националната спортна академия „Васил Левски“ – катедра ТАО, туристическите дружества, обществениците и всички хора, които обичат свободата и планината:
💪🏻 Нека обединим усилията си за либерализация на практикуването на скално катерене и алпинизъм във всички национални паркове в България!
Не искаме анархия — искаме съвременни регулации по европейски модел, където катеренето по традиционни и съществуващи маршрути е свободно, а контролът се фокусира върху опазването на гнездовите бази на птиците и растителните видове, а не върху пълната забрана на човешкото присъствие по скалите.
Моля споделяйте този пост, за да дадем гласност на случая!
Очаквам подкрепата на БФКА за обжалване на съставения АУАН и за иницииране на диалог с МОСВ и дирекциите на парковете за спешна промяна на Закона за защитените територии!
Планината е за хората, които я обичат и я пазят!
НЕ е на администрацията!

Виктор Иванов е български алпинист, катерач, планински и алпийски водач с дългогодишен опит в скалното, леденото и високопланинското катерене. Също така ой е помощник-треньор по катерене, активен член на Клуб на Клуб по екстремни спортове „Вратица“ и член на Управителния съвет на Асоциацията на алпийските водачи. Участва в множество експедиции и изкачвания в България и чужбина. Професионалната му дейност е свързана с воденето на групи в планината и с обучението по техника на катерене, безопасност и движение в алпийска среда.

Той е сред активните представители на българската алпийска общност и често изразява публични позиции по теми, свързани с достъпа до планината, развитието на планинските спортове и баланса между опазването на природата и възможността за практикуване на алпинизъм. През годините се включва в инициативи и обществени дискусии, засягащи управлението на защитените територии и правилата за достъп до тях.

Заб. Редкцията на „Върхове“ отправи писмено запитване км НП „Рила“ за коментар по темата.