Атанас Скатов с тревожни еко новини от Каракорум. Подема инициатива за засаждане на дървета
Алпинистът Наско Скатов, който на 28 юли се завърна след успешно изкачване на осемхилядниците Гашербрум I и II в рамките на една експедиция, сподели във Фейсбук страницата си тревожна информация за екологичното състояние на планината Каракорум.
Скатов разказва за огромно езеро по пътя за лагер Кубурце по ледника Балторо, което значително е намалило размерите си само в рамките на три години между двете посещения на българския алпинист.
Видях неща за които знаех от години че се случват, но не очаквах че за толкова кратко време може да има такава промяна…. Макар и от години да знам за затоплянето на нашата планета и промяна на климата, когато го видиш с очите си за толкова кратко време и в такива големи размери, разбираш че всичко е истина с промяната на климата и не се знае още колко време ни остава до глобалната екологична катастрофа.
Скатов споделя и за разговорите си с местни хора. те разказват, че за първи път нивото на реките се е повишило до толкова при лятното топене на снеговете от планината, че разрушават пътища.
Все по-опасно става и изкачването на считания за най-лесен осемхилядник в миналото – Гашербрум II, твърди Скатов. По думите му заради обилното снеготопене все повече цепнатини се откриват на ледника Гашербрум в подстъпите на върха. Това прави пресичането му изключително опасно.
Скатов споделя силно притеснение от глобалното затопляне, но и от сечта в родния Сливенски балкан. Заради поголовното изсичане на дървета са пресъхнали много горски чешми, пише той. Ножът почти e стигнал до кокала и, ако на някой му пука за опазване на природата, трябва да останат гори, да се ограничи замърсяването, да се намалят вредните емисии, трябва да се действа. И то веднага, защото утре може да бъде късно, пише алпинистът.
Във втора публикация Атанас Скатов благодари на всички, които искат да дадат своя принос към опазване на околната среда. По идея на негови съмишленици, алпинистът се ангажира за създаване на национална организация за засаждане на дървета.
Освен това Скатов настоява за забрана на дърводобива в България за 100 години. Има такава практика в Европа, обяснява той и добавя, че това е добро решение за възстановяване на вековните гори по естествен начин.
Проектът за изкачване на 14-те осемхилядници с употреба само на растителна храна е също с еколоогична цел. Животновъдството е един от най-големите замърсители на природата, чрез отделяния метан, обяснява Скатов, който по образование е агроном по растителна защита. Затова с проекта си за изкачване на най-високите върхове на планетата той иска да даде пример, че може да се живее пълноценно и без животинска храна.
