fbpx

Доброволното водене и „безплатните водачески услуги“: крият ли рискове? (КОМЕНТАР)

от Момчил ДАМЯНОВ

Прогнозите за рязката промяна на времето и условията в планините от следващите дни ме подтикнаха да направя този коментар, който обмислям отдавна. Предупреждавам, че сигурно пак ще излезе дълго и скучно, както повечето ми постове тук… (б.р. – текстът е публикуван първоначално във фейсбук група).

Корените на водачеството в планината

Доброволното водене има силни традиции в планинарската култура. Да, наистина – началото на планинарството е дадено в Алпите, в края на 18-ти век с водачите (местни хора) и техните клиенти (богати аристократи, искащи да открият чудния свят на високите планини). В резултат на бурното развитите на тази дейност през втората половина на 19-ти век, се появяват първите планинарски (наричани „алпийски“, по името на планината) клубове, обединяващи любителите на ходенето/катеренето в планината. Те се създават на регионален принцип – първите са национални, като те бързо създават секции по отделни региони и големи градове. Планинарството бързо се демократизира в началото на 20-ти век и членовете на тези клубове започват да правят изкачвания и излети самостоятелно, без професионален водач. В тези клубове има правила и йерархия. Провеждат се обучения, а инструкторите и водачите са доброволни – те не получават заплащане. Това се случва в Австрия и Германия в началото, следват тези във Франция, Италия, Швейцария.

По това време младежи от заможни семейства от наскоро възродилата се българска държава започват да учат в университети в тези страни. Прибирайки се в България, носят същия този клубен дух (доста разпростарнен в университетите). Да не забравяме и Алеко, който дава началото на организираното планинарство, а неговите идеи продължават да ентусиазират любителите на планината и много след ранната му смърт.

Та, оттогава (началото на 20-ти век), и в България има клубове и дружества: с история, с правила на функциониране, с изявени лидери.

Тези дружества организират събития, прокарват и маркират пътеки, строят хижи.

За да организираш и водиш мероприятия, трябва да си изкарал обучение при най-опитните от дружеството, които се явяват инструктори.

Тоталитарният режим после обърква доста традициите, когато държавата се намесва в живота на дружествата. Нейното оттегляне впоследствие; тежкият преход и обезлюдяването на по-малките населени места в следтоталитарния период, допринасят за намаляването на броя и – донякъде – за израждането на дейността на туристическите дружества и алпийските клубове.

Как стоят нещата днес?

Въпреки това, те все още съществуват. На много места са запазили или възстановили традициите си. Както и преди, водачите там са най-опитните (и ентусиазирани) членове, като за организацията и провеждането на събития те не взимат хонорар (но може да им се покрият разноските). Групите им в планината понякога са многобройни, но хората се познават един друг, знаят възможностите си, биха оказали помощ на другар в нужда, уважават правилата на дружеството, както и водача.

На фона на всичко това, от година – две, в социалните мрежи се появи едно ново явление:

Безплатните групи за преходи

Всъщност и преди ги е имало. Но те са били повече или по-малко дискретни, като членска маса са набирали най-често от уста на ухо. Членове довеждат свои приятели и т.н. Акцентът тогава не е бил върху това, че са „безплатни“, а е върху  тема, начин на действие, идеи, култура… 

„Безплатните групи за преходи“ се появиха изведнъж с гръмки реклами, с призиви за набиране на членска маса, като мотото е „Идвайте с нас в планината, голям купон е!“

Рекламата основно набляга на това, че няма такса, че не се искат пари за водач, че „предлагат безплатни водачески услуги“. Усещат се като контрапукт на мероприятията, организирани от туроператори, с професионални водачи, които определено не са безплатни. Напоследък дори се правят язвителни коментари към гилдията на водачите, с посланието, едва ли не, че от тях няма нужда: същото нещо те го правят безплатно.

„Организаторите“ обикновено са млади хора, с малко опит в планината, но с голямо желание да бъдат лидери: самопровъзгласили се.

Имат амбиции да бъдат инфлуенсъри. Търсят внимание, някои дори са активисти в политиката. Може би това са новите дружества, които ще заместят старите структури на БТС? Може би…

Но тук аз виждам няколко проблема: въпросните „водачи“

нямат достатъчно планинарски опит.

Те всъщност го трупат именно по време на тези „безплатни преходи“. Липсата на познания, натрупани в обучения или в контакт с по-опитни от тях, заместват с ентусиазъм. Имат силна лична амбиция, която не е най-добрият съветник в планината, когато си повел група хора.

Рекламата им е агресивна, всички са поканени, всички могат да станат членове на клуба. Това води до големи и разнородни групи.

Няма нужда човек да има много опит, за да си даде сметка, че големите и разнородни групи много трудно се управляват и при тях рисковете за инциденти са големи. От 15-тия човек назад в колоната (на мен и 15 са ми много…), водачът вече не знае какво се случва, и то това при хубаво време и лесен терен. Той не може да контролира разкъсванията, не може да разбере кога всички са се събрали. Никой не брои 25-30-40 или повече човека на всяко спиране. Може да се разчита на някой, който ги събира отзад, но това вече не работи добре в мъгла и лошо време. Какво се случва, ако някой повече не може да върви, поради умора или болест?! А ако има инцидент? Всъщност кой е отговорен, от кого се очаква да разреши случайно възникнал проблем? Това със сигурност няма да е застраховката и ПСС, все пак целта е по възможност да не се стига до намеса на спасителите. Каква е квалификацията на даващия „безплатни водачески услуги“?

Моят апел към туристите в планината е: задавайте си ги тези въпроси, когато тръгвате с такива групи!

Не е проблем, ако ви харесва да сте в масовката, ако търсите нови запознанства. Но си помислете:

Доколко сте самостоятелни в прехода, на който сте тръгнали? Защото, ако някой набляга, че Ви осигурява „безплатни услуги“, после може да се установи, че за толкова пари и услугата е толкова…

И умната от утре по високото, че условията рязко ще се променят – зимата настъпва!

Прочети  Водопад Врачанска Скакля

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.