Френската алпинистка Елизабет Револ, която е първата жена, изкачила Нанга Парбат през зимата на 2018 г., беше гост на 20-тото юбилейно издание на Банско Филм Фест.

В презентацията си тя не пожела да се върне към спомените си от двете нощи след изкачването, в които изгуби партньора си Томаш Мацкиевич, а самата тя едва беше спасена с тежки измръзвания.

„В продължение на година бях на дъното на дупката и изобщо не знаех дали ще изплувам“, беше единственият й коментар за сполетялата я трагедия.

Револ разказа за себе си, че семейството й се озовава в планината, след като майка й се разболява от рак и се местят да живеят там. Още 4-годишна родителите й започват да я водят на излети, а на 19 започва да се занимава с катерене.

„Най-важното за мен беше да откривам върха самостоятелно – там, където съм само аз“, сподели тя.

Някъде от онези години се заражда и мечтата й да изкачи най-високия връх на планетата – Еверест. Преди това обаче, от люка на самолета, тя вижда Нанга Парбат и този връх я „обсебва“. След като изкачва „Планината – убиец“ през зимата, именно мечтата й за Еверест я връща в планината.

Зимни осемхилядници: “Кралят на планините” – история на зимните изкачвания на Нанга Парбат

„Това, което ме извади, е отново да започна да мечтая и да си спомня моята най-дълбока детска мечта. А тя беше да се кача на Еверест“, спомня си Револ.

„Мисля, че всички обичаме планината, но над всичко обичаме живота“, философски заключава тя.

Ето и какво разказа Елизабет Револ за себе си пред камерата на „Върхове“:

Защо избрахте високите планини и защо през зимата?

Това е дълга история. Осемхилядниците по някакъв начин бяха невъзможна мечта, която имах в живота. Когато за мен стана възможно да опитам, аз се впуснах веднага в тази ситуация. Имах такъв опит затова си казах ОК, ще тръгна. Що се отнася до зимата, мисля, че е напълно различно най-вече дейностите и изпълнението и въпросът след като за първи път изкачих осемхилядник, след това искате да откриете себе си в такъв вид ситуация. За мен зимата беше невъзможна, но аз казах – ок, нека опитаме и да видим. И аз мисля, че имах такъв въпрос. Беше част между мечтата, детската мечта и опита, който придобих в моя живот.

Кое това нещо, което представляваше най-голямото предизвикателство пред вас в планината?

Много събития. Мисля, че най-трудното е, че аз съм дребна, вие виждате, аз съм дребна жена и е много трудно да нося багаж в планината и особено когато сте много натоварен през зимата, когато трябва да вземете повече екипировка, повече газ и от всичко по повече, затова аз мисля, че теглото в моята раница е това, което е най-трудно към върха. За мен.

Ривол разказа за кошмара под Нанга Парбат

Коя е най-трудната част към върха?

Зависи от планината. Коя е планината? Но да, колкото по-нависоко си, толкова е по-трудно. Но след като сте преминал технична част в ниското, това също може да бъде трудно за вас, но това е повече физическо усилие, а след това аз мисля, в последната част преди върха е по- трудно психически, да бъдеш фокусиран и да вървиш бавно и трябва да приемеш това, че ти си по-бавен на голяма височина. Но знаеш, че стъпка по стъпка ще пристигнеш на върха, затова е трудно да се каже, че има нещо конкретно трудно. Това са различни моменти.

Как се чувствате в планината?

Чувствам се супер добре. Чувствам се на правилното място. През цялото време. Защото това е моето място. Не се чувствам така на морето. Затова аз мисля, че за мен планината е моето място, но за други е морето, или планинското колоездене, зависи от това, какво е вътре във вас, в сърцето или в душата ви.

Оцеляхте в трагедия, но какво беше онова нещо, което ви върна в планината

Мисля, че беше това, да се свържа отново със себе си. Да се свържа със себе си като жена, мога да кажа. Защото аз загубих всичко. Когато загубите някого в планината и когато почти загубите живота си в планината. След това имате много въпроси в главата си. Питате се – Защо отивам в планината. Какво беше началото. И защо съм тук днес. И когато кажете, ОК, аз исках планината, защото имах мечта в живота и тя беше да изкача Еверест. Затова се свързвате със себе си, връщате се към началото, към детската си мечта и трябва да я направите цел в живота си и това беше, което ме върна обратно в планината.