fbpx
четвъртък, април 18, 2024
Височинен алпинизъмЕкстремни спортове

Как беше изкачен Ама Даблам за първи път

Краят на 50-те е, когато Великобритания иска нов хималайски триумф, който да не отстъпва по важност на първопокоряването на Еверест през 1953 г.

Короната няма на кого друг да се довери, освен на сър Едмънд Хилари. Той и екипът му решават това да бъде красавецът Ама Даблам (6812 м). Пристигат в подножието на върха и обикалят долните склонове в търсене на път нагоре, но в крайна сметка трябва да обявят поражение.

Връщайки се в Лондон, сър Едмънд обявява Ама Даблам за

 

„красив, но невъзможен за изкачване“.

 

Името на върха означава „огърлицата на майката“. Твърди се, че хребетите му приличат на ръцете на майка. Висящият ледник пък е Dablam, традиционна двойна висулка, носена от жените шерпи, която съдържа изображения на боговете. След неуспеха да бъде намерен път нагоре, той става популярен и като „неизкаченият връх на Хилари“.

Скоро твърдението на новозеландеца обаче се оказва погрешно. През зимата на 1960–61 г. той организира експедицията Silver Hut с международен състав под Ама Даблам. Алпинистите изкарват зимата на 5800 м. н.в. в подножието на върха.

На 13 март 1961 г. Майк Гил (Нова Зеландия), Майк Уорд (Великобритания), Бари Бишъп (САЩ) и Уоли Романс (Нова Зеландия) стъпват на върха, изкачвайки го през Югозападния хребет.

Тяхното изкачване на Ама Даблам –

 

първото зимно изкачване в Хималаите въобще

– не се повтаря в продължение на двадесет години.

Самото начало на експедицията е твърде необичайно. Целите й всъщност съвсем не включват Ама Даблам. През зимата Хилари възнамерява да търси йети, преди в крайна сметка през следващата пролет да направи опит за безкислородно изкачване на Макалу (8463м).

През следващите месеци на аклиматизация ръководството на експедицията преминава към Грифит Пю, физиолог от Медицинската лаборатория на Изследователския съвет в Лондон. Пю, с малка група учени, ръководи набор от експерименти по човешка физиология, които биха се превърнали в „златен стандарт“ за теренни проучвания на голяма надморска височина.

Мястото на лабораторията не би могло да бъде по-необикновено. На височина 5800 м на ледника Ракпа, близо до горната част на долината Мингбо и югозападния хребет на Ама Даблам, е издигната малка цилиндрична сглобяема конструкция, наречена  „Сребърната хижа“ (Silver hut) с дължина само 6,7 м и ширина 3 м. Тази структура е проектиранa и построенa в Обединеното кралство от „морски“ шперплат, съдържащ 8 см изолация от пластмасова пяна, а всяка секция може да се носи удобно от носач.

През дългите зимни месеци Пю и неговите колеги, с помощта на някои от най-сложните изследователски инструменти, налични тогава, старателно записват фините промени, настъпили в тялото и органите на голяма надморска височина.

Обвуките, без които изкачването на Хилари на Еверест може би би било невъзможно

Постепенно сред членовете на експедицията се появяват планове за сериозно разузнаване на югозападния хребет. На 18 февруари най-накрая настъпва прекъсване в медицинските проучвания и алпинистите са нетърпеливи да излязат навън.

Катерачният екип е съставен от новозеландците Майк Гил и Уоли Романс, американецът Бари Бишъп и англичанинът Майк Уорд.

Джим Миледж, който е осъществил първото изкачване на близкия Пума Даблам (6340 м) няколко седмици преди това, си спомня по-късно:

Всички чувствахме, че шансовете за успех са малки. Въпреки това, през следващите три седмици те си проправиха път бавно по ръба на ножа, над скални кули, до сняг и лед. Успяхме да проследим напредъка им наблюдавайки ги през телескопа и чрез радиоконтакти. На 13 март всички четирима достигнаха върха.

Уорд и неговият екип успяват да установят Лагер 1, след поредица препятствия. Там са намерени избелели въжета от връхната точка, до която Джон Кънингам достига две години и половина по-рано. Въпреки това, използвайки комбинация от помощни средства и свободна тактика, те успяват да напреднат нагоре.

А маршрутът бързо се променя. Участъците от стръмни скали, които са характеризирали долната част на хребета сега са заменени от поредица скални кули, затрупани от сняг, както и гладки ледени стени. Въпреки това, след почти три седмици в планината, четиримата алпинисти най-накрая се събират в подножието на снежното поле на южната стена на върха.

Разположено в продължение на почти 500 м, това трябва да бъде последното им препятствие. От гледната точка на снежната им пещера екипът е в състояние да проследи поредица от скали, които предлагат безопасен път към върха.

За щастие, снежните условия са перфектни и достигането до върха отнема малко повече от шест часа.

Планината най-накрая ги пуска!

Новината за успеха им на Ама Даблам обаче е посрещната с политическо възмущение в Катманду. Непал наскоро е установил система за издаване на разрешителни, а това изкачване е осъществено без „официално“ правителствено разрешение и платени такси.

Хилари не е в страната от средата на зимата и когато се завръща в края на сезона, за да се подготви за пролетен опит за Макалу, той е изправен пред разгневеното непалско правителство, което се готви да изгони него и останалите му спътници от експедицията от страната като пример за другите, които няма да спазват правилата. Впоследствие Хилари прекарва следващите 10 дни в срещи с безброй официални лица и министри в опит да ограничи наказанието.

Накрая усилията му дават резултат и той се измъква с мъмрене и глоба, еквивалентна на около $60,10.

Валерия Динкова

Валерия Динкова е журналист и продуцент. Има над 20-годишен опит в телевизионната и он-лайн журналистика. Автор и създател на медийно съдържание, основател на „Върхове“. v_dinkova@varhove.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Предстоящи събития

Contact Us

error: Защитено съдържание !!