Конрад Анкер: Планините са моето енергийно място, в което намирам успокоение, когато ми е трудно (ВИДЕО)
Американският алпинист Конрад Анкер пристигна в България за премиерата на филма „Torn“. Лентата – с негово участие – разказва първоначално за живота на близкия му приятел Алекс Лоу, загинал заедно с оператора Дейвид Бриджес в лавина на Шиша Пангма през 1999 г. След това проследява и неговия личен живот, който продължава в семейството на мъртвия му приятел. Филмът беше представен в рамките на 18-то издание на Дни на предизвикателствата.
Зрителите на фестивала станаха на крака, за да приветстват Анкер след прожекцията, която просълзи мнозина.
„Отново трябваше да преживея тази история – историята на Конрад тази вечер. Това са двете истории на живота на Конрад – едната е семейството, другата е неговото катерене. Това е, което не искаме да ни се е случило, но е реалността. Загубите, емоциите и ефекта върху нас при загуба на близки хора. Най-лесно е за този, който умира. Много е тежко за семейството и приятелите, защото те продължават да са тук. Трябва да живеем с това и да сме това, което сме“,
каза от сцената той.
Анкер сподели още, че за него е по-трудно да не се катери, в отговор на въпрос предизвикателство ли е било за него връщането в планината след инцидента с приятелите му.
„Това е моят баланс, моят начин на живот. Но когато живеем в този огромен свят, където можем да намерим нашите приятели, музика, е приятно да бъдем в тази среда“, подчерта той.
През последните повече от 30 години, легендарният Конрад Анкер се развива като един от най-добрите алпинисти на Америка. Той живее в Боузман, Монтана с вдовицата на приятеля му Алекс Лоу, за която се жени няколко години след инцидента, и с трите му деца.
На 61-годишна възраст, катерачната му биография продължава да расте.
„През пролетта отивам да катеря в Аляска“, каза той пред „Върхове“.
Сред постиженията му са три изкачвания на Еверест, както и дългоочакваното първо изкачване на връх Меру в Индия с партньорите му Джими Чин и Ренан Йозтурк през 2011 г., което доведе до документалния филм „Meru“, спечелил наградата на Сънданс (американски ежегоден кинофестивал, датиращ от 1978 г. – б.р.) през 2015 г. Именно с тази кинокласика приключи 18-то издание на Дни на предизвикателствата, а самият Анкер заяви, че е развълнуван да гледа продукцията сред толкова голяма публика и на голям екран.
Изкачванията му на Еверест включват експедиция през 2012 г. с екип на National Geographic, за да отбележат 50-годишнината от първото американско изкачване на върха.
Вижте още
При най-известното си изкачване на Еверест през 1999 г. той открива останките на Джордж Мелъри, един от двамата британски алпинисти, които загиват при опит за изкачването му през 1924 г., помагайки да се хвърли повече светлина върху една от най-известните мистерии на алпинизма.
Но в продължение на много години една от най-големите му страсти е в долината – по-специално долината Кхумбу в Непал. При повече от 25 години експедиции до Непал, Конрад и съпругата му Дженифър Лоу-Анкер са изградили дълбоки взаимоотношения с шерпите и основават центъра за катерене Кхумбу, който предлага разнообразни курсове за обучение по безопасност при работа на голяма надморска височина. Тази година училището отбеляза своята 20-годишнина, а през него са преминали 1800 ученици.
Както у дома си, така и на Антарктида, в Хималаите или на „домашния лед“ в Hyalite Canyon в югозападна Монтана, Конрад продължава да цени дълбоко дивата природа, любовта към която е предадена от баща му и дядо му, които произхождат от Биг Оук Флет, Калифорния, точно до Националния парк Йосемити.
Конрад изкачва връх Рение, когато е на 16 години. Той среща първия си наставник по катерене, емблематичния алпинист Мъгс Стъмп, докато учи в Университета на Юта в Солт Лейк Сити и работи в магазин за алпийска екипировка. Заедно с дърводелеца на непълен работен ден, негов партньор в катеренето и най-добър приятел – Алекс Лоу – стават истински
„рок звезди на катеренето“ през 90-те години,
поставяйки рекорди за скорост в Хималаите и на ледения континент Антарктида.
Въпреки че истинските алпийски маршрути са неговата силна страна, биографията му включва и първите изкачвания на Continental Drift на Ел Капитан и по турове в Национален парк Зайон. Само през 1997 г. той прави премиери в Антарктика, Каракорум в Пакистан и Ел Капитан в Йосемити.
Лоу веднъж пише за мотивацията за катерене на Анкер:
„Да бъдеш в планината за Конрад е толкова естествено и важно като дишането… Това е мястото, където бие сърцето му, където обитава душата му.“
През цялата си кариера той е пионер в трудни нови маршрути в най-отдалечените места на Земята. През 2016 г., докато изкачва Лунаг Ри, неизкачен 6907-метров връх на границата на Непал и Тибет с австриеца Давид Лама, Конрад получава инфаркт.
„Това беше най-опасното нещо, което преживях в планината, но сега съм добре“, каза той пред „Върхове“.
На следващата година той ръководи експедиция на TNF с Джими Чин, Алекс Хонълд, Анна Пфаф, Сайдър Райт и Савана Куминс до масива Wolf’s Jaw в територията на Queen Maud Land, Антарктика. По време на 12-ото си пътуване до Ледения континент той прокара нов маршрут с Чин на Улветана, най-високия връх в района.
В САЩ, Конрад е член в управителните съвети на Protect Our Winters, The American Himalayan Foundation и Alex Lowe Charitable Foundation.
Постижения
Първо изкачване на Shark’s Fin на Меру, Индия
Първо изкачване на Източната стена на Винсън масив, планините Елсуърт, Антарктика
Първо изкачване на връх Ракекнивен, Стената на снежния буревестник, Земята на кралица Мод, Антарктика – VI 5.10 A3
Три пъти на връх Еверест, единия без кислород, едно свободно катерене на Второ стъпало (8610 м., едно от най-предизвикателните места при изкачване на върха от север. Височната му е 40 м., последните 5 от които вертикални)
Първо изкачване на Continental Drift, Ел Капитан – VI 5.10 A4
Първо изкачване на Streaked Wall с Mugs Stump, Национален парк Зайон VI 5.11 A4
Първо изкачване на Stump Spire, Sam Ford Fiord, Baffin IV 5.11
Зайон – Shune’s Buttress, Red Mountain, V 5.11
Патагония – Badlands, Torre Egger VI 5.10 A3
Каракорум Химал – Западната стена на Латок II, 7108 м. VII 5.10 A3
Награда „Златен питон“ за цялостен принос
Награда Дейвид Р. Брауър
