Обвуките, без които изкачването на Хилари на Еверест може би би било невъзможно
По време на първото успешно изкачване на Еверест на 29 май 1953 г., сър Едмънд Хилари и шерпът Тензинг Норгей, както и всички останали участници от британската експедиция, ръководена от полк. Джон Хънт били обути в специално разработени за тази експедиция планински обувки.
Тези обувки били използвани от алпинистите над височина 6000-6500 м (сегашния височинен лагер 2). Теглото им било 1,7 кг.
В това време за създаването на нови обувки за Еверест била привлечена изследователската асоциация Boot, Shoe and Allied Trade Research Association (SATRA).
Ръководителят на експедицията Джон Хънт сериозно се опасявал от измръзване на пръстите на краката заради влагата от изпаренията, които се събирали във вътрешността на обичайните алпийски обувки по онова време.
Всичко на всичко били изработени 35 чифта експериментални обувки за 35-мата участници в експедицията (британци, новозеландци и непалски шерпи).
Всички алпинисти високо оценили удобството и практичността на новите обувки.
До експедицията на Еверест през 1953 г. обувките за алпийски изкачвания се изработвали от еленова кожа и били високи до бедрата; такива ботуши били не само неудобни, но създавали и опасност от травми.
На директора по изследванията в SATRA Гари Брадли била възложена отговорността за разаботка на концепция за нов, революционен дизайн.
Резултатът от неговата работа били много топли, по-леки и ниски боти, които установили своеобразен стандарат в производството на обувки за височинен алпинизъм за години напред.
Екип от опитни експерти по обувки от SATRA пъроначално създали 4 пробни чифта боти. Стелките били направени от кожа с лека гумена основа. Гумената основа била използвана и за горната част, а всички шевове били покрити с латекс.
Връхната част била изработена от мека и лека кожа, с водоустойчив слой. За това била избрана кожа, която била напръскана допълнително с лак за водоустойчивост.
Някои от елементите на обувките били направени по-големи от обичайното, за да се поберат изолационния материал Tropal – описан като „влакнест плат, изработен от капкови влакна“.
Канча Шерпа – единственият жив участник в експедицията до Еверест през 1953 г.
Решено е също да се залепят гумирани тъкани подложки към стелката върху подметката на подметката. Това довeжда до образуването на напълно устойчива на влага вътрешна „кожа“. Тази пароизолация пречи на ботушите да се намокрят.
Считало се за приемливо, че чорапите на алпиниста могат да останат мокри, само ако влагата е топла. Освен всичко друго, стелката е изработена от висококачествен филц с дебелина около 10 мм.
Първоначално били направени 4 чифта обувки, които през декември 1952 г. са изпратени за тестване по планинските върхове на Алпите. Тежащи 1,9 кг, те били много по-леки от всички катерачни обувки от онова време (за сравнение, швейцарските катерачи носели обувки, тежащи около 2,9 кг на чифт).
Ръководителят на един от отделите на SATRA Рон Скилман казва: „Времето за производство на обувките беше много кратко. Задачата ни беше да пуснем ботите само пет седмици след началото на разработката.“
Обувките SATRA се оказали толкова успешни, че по време на експедицията на разработчика били поръчани 35 чифта обувки, всяка от които била направена ръчно за стъпалото на всеки конкретен алпинист.
В крайна сметка, благодарение на тази обувка, никой от участниците в тази експедиция не получил измръзване на краката си.
